Форуърден контракт

Форуърдният договор (контракт) е договор да се закупи или продаде актив в определен бъдещ момент на определена (договорена между страните) цена (доставна цена, форуърд цена). Форуърдният договор за разлика от фючърсен договор не е стандартизиран договор. Той се сключва извънборсово и негов предмет може да са всякакъв тип активи, с взаимнодоговорени параметри по отношение на количество, цена и срок.

Същност

Противоположен на форуърдния контракт е спот контрактът при който съществува съгласие да се закупи или продаде актива незабавно (или в рамките на кратък период).

Като цяло форуърдните договори наподобяват опциите по това, че определят закупуване или продажба на една базова ценна книга на някаква бъдеща дата. Но основната разлика се състои в това , че опцията дава право на своя държател, докато другият инструмент поражда задължение за осъществяване на договорената сделка.

Форуърдните пазари за бъдеща доставка на различни стоки датират поне от времето на Древна Гърция. Самият договор не е инвестиция в тесния смисъл на тази дума, а е поемане на задължение днес за участие в една или няколко бъдещи сделки. Но форуърдните споразумения се прилагат като мощно средство за хеджиране на други инвестиции ; по този начин те могат да променят изцяло характеристиките на даден портфейл.

Друга характеристика , която отличава форуърда е , че той не изисква ежедневно уреждане на печалбите / загубите по договора, известно като mark-to-market. Не се извършват никакви плащания преди датата на доставката.

Историческо развитие

Форуърдните договори не са нови. Първите датиращи примери за договаряне на доставка на стоки към бъдещ момент по вече фиксирана цена са се появили с Финикийците – култура, която е процъфтявала между 1200 го 900г. пр.н. е. В САЩ договори за селскостопанска продукция се издават още от ранните 1800-те в средния запад като популярни стават през 30-те години на 19 век. През 1848г Чикагската Търговска Борса (CBT) е основана като асоциация , търгуваща с кеш (спот пазар) и форуърдни договори. По времето на Гражданската война форуърдите стават стандартизирани под формата на фючъри.

Форуърдният договор е нестандартизиран и обикновено е непрехвърляем; типично включва физическа доставка , а пазарът е географски разпръснат с дилъри, които комуникират помежду си чрез телефон или по електронен път от огромни разстояния.

На форуърдния пазар винаги съществува риск от неизпълнение /performance risk/ доколкото съществува и риск от неплатежоспособност на страните. Този недостатък се избягва при фючърите. Форуърдният пазар е силно нерегулиран . В България няма специална уредба на този финансов инструмент, но доколкото това е вид договор , то неговата регулация е залегнала в Търговския закон (ТЗ). В САЩ той е уреден в Кодекса за банкрутството /Bankruptcy Code/. Там секция 555, 559, 560 дават право един форуърд да се обърне в кеш, т.е . да се купи/ продаде позицията на пазара. В секция 556 от Кодекса се допуска този договор да се нетира финансово. Макар стандартното разбиране за този инструмент да е обвързано с физическа доставка , то литературата често преувеличава. В немалко случаи от практиката за енергийна търговия, включително и Енрон, адвокатите се сблъскват с многобройни ОТC договори , финансови по своята природа – страните възнамеряват да приложат финансово плащане в края на договора вместо физическа доставка.

Предимства

Най-голямото предимство се състои във факта, че и двете страни по договора са ограничили риска и съответната награда.

Недостатъци

Трябва да се изпълни чрез доставка на стоката на определена дата.
Купувачът и продавачът зависят един от друг.
Форуърдния договор е много агресивен тип инвестиция и не се препоръчва на нови инвеститори.
Тук печалбата и загубата се реализират едва , когато договорът става дължим на датата.

Вижте още

Източници

Външни препратки