Опционен контракт
Опционните контракти както и варантите, правата, фючърсите и суаповете са част от дериватните инструменти.
Същност
Опционните контракти се отличават с различния статут на страните по сделката. Инвеститорът, които открива дълга опционна позиция, придобива правото, но не и задължението да извърши определен трансфер на даден базов актив в рамките на определено време по предварително договорена цена. Придобиването на това право се получава срещу заплатена опционна премия. Също така, издателят на опцията поема задължението за изпълнение на сделката срещу получената опционна премия, т.е. да продаде или купи базовият актив. Ако купувачът на контракта избере да не ползва правото си по договора, той губи, а продавачът печели премията.
Особености
Опционните контракти могат да бъдат търгувани. Този вид договори се наричат условни. Те спадат към групата на срочните валутни операции, но за разлика от фючърсите и форуърдната сделка, при които се поражда задължение да се купи или продаде договорения актив, опционните сделки позволяват на купувача да избере дали да ползва или не правото си по сделката / право на опция /. Опционните контракти магат да бъдат купува или продава. Контрактът купува дава правото на купувача да избира дали да купи или да не купи определеното предварително количество актив при изтичане на срока на опционния контракт. При контакта продава купувачът получава правото да продаде или не. Правото на избор е само за купувача на контракта.
Вижте още
Източници
- Адамов, В. и Лилова, Р.; "Финансиране на фирмата чрез капиталовите пазари", Свищов 1992.; Luckett, G. Dudley. Money and banking, Third Edition, McGraw-Hill Book company, 1984,p.147-174;
- Стоянов, В. "Основи на парично-финансовата теория и политика"
- Петкова, И., "Сделки с ценни книжа, или как да ги купуваме и продаваме изгодно", Princeps, Варна 1994. Стр. 78.
- Лорънс Галиц, "Финансов инженеринг", Делфин прес, Бургас, 1995.