Неструктурирано интервю

Неструктурираното интервю е метод за изследване в бизнеса, при който интервюиращият оценява на момента по кои въпроси и теми да разговаря с интервюирания.

Същност

За разлика наличието от множество дефиниции, има значително по-голямо единство относно характеристиките на неструктурираното интервю. Интервюиращият провежда изседването без предваритело определена теоритична рамка. Вместо това той разговаря с интервюирания и генерира въпросите си въз основа на получените отговори по време на самия процес на интервюто. В резултат на това всяко неструктурирани интервю може да събере данни с различна структура. Това обаче не означава, че щом не се използват предварително определени въпроси те са случайни и без директива. Неструктурираните интервюта не могат да се стратират без задълбочени знания и подготовка, ако се надяваме да съберем значима информацият.

Интервюиращият трябва да има предвид целите на изследването и обхвата на въпросите, които той или тя би искал да обсъде на интервюто. Контролът на изследователя над разговора би трябвало да се сведе до минимум, но въпреки това интервюиращият трябва да се опита да насърчи интервюираните да споделят опита и уменията им, които притежават и представляват интерес за интервюиращия. Неструктурираните интервюта могат да бъдат освен основен източник за събиране на информация. Освен това могат да бъдат обединени и да се използват за изучаване на участниците в интервюто въз основа на тяхното поведение.

Неструктурираното интервю има за цел задълбочено събиране на информация при разговор с респондент. Спецификата на този метод се изразява в неговата гъвкавост и адаптивност към ситуацията и това позволява събиране на данни от различен тип.

Предимства

Събраната информация е валидна само за определен интервюиран, тя се разглежда само в контекста на казаното от него.
Интервюиращият може да открие информация, която е смятал за ненужна преди интервюто и да насочи интервюто в нова тема.
Личният контакт предразполага респондента към искрени отговори.
Неструктурираните интервюта са по-подходящи за чувствителни теми като домашно насилие, тъй като много хора биха се притеснили и излъгали в по-формално и също така отговорите, които дават могат да не попадат в предваритрелно определеният списък въпроси/отговори.

Недостатъци

Основният недостатък е „ефектът на интервюиращия” – когато отговорите на интервюирания са повлияни от присъствието на интервюиращия: неговият пол, етнос, раса, цвят на кожата. Също така може да различни симпатии, както от страна на интервщирания, така и от тази на интервюиращия, могат да повлияят на резултата на изследването.
Друг основен недостатък е значителното време, което трябва да се отдели за събиране на необходимата информация, особено ако интервюиращия тепърва навлиза в областта и знае малко за условията. Отнема време да се получат доверието и да се достигне разбирателство с интервюирания. Тъй като тези интервюта са силно индивидуализирани дължината на всяка сесия може да отнеме значително време.
Голяма част от събраните данни могат да се окажат безполезни и да не отговарят на нуждите на изседването. За това е от голямо значение интервюиращият да контролира темпото и насоката на разговора, макар и да е трудно понякога да се определи дали дадена насока на разговора ще доведе до загуба на време или ще донесе полезна информация.
Нестуктурираното интервю се провежда в малък мащаб и за това е трудно да се обобщят резултатите. Събирането на данни е трудно да се категоризира, тъй като има вероятност отговорите да са различни. Кодирането ще изисква значителна работа при избора на категории за респондентите.

История

Техниката на неструктурираното интервю е разработена в дисциплините антропологията и социологията като метод предизвикващ социални реалности у хората. През 1963г. Арон Сикарол и Джон Китсиус използват метода в своите интервюта. Те използват възможността да задават допълнителни въпроси извън вече планираните такива. Това има дава възможност да допълнят и изяснят вече получената информация от интервюирания.

Примери

Кобълдик 1996 - (Cobbledick (1996)

Участници: четирима творци (двама мъже и две жени) - студенти. Цели: Изследване на контекста на търсещите информация творци/създаване на рамка за развитие на стандартизирани въпроси/ възможност за по-лесен анализ на събраната информация от страна на интервюиращите. Основни насоки на ‘’Рамката’’:

Процесите, които поставят завършената творба на ‘’видно’’ място в обществото.
Технически информационни потребности.
Визуални информационни нужди.
Вдъхновяваща информация.
Библиотеки
Книги
Технологии
В крак със съвременните тенденции.

Видът и редът на въпросите, може да не е задължително в този ред.Разбира се начина на подредба на основните въпроси се определя индивидуално в зависимост от индивидуалният характер на изследваната личност. Налагането на подобна структура при неструктурираните интервюта, налага по-лесна възможност за анализ на събраните данни. Осемте изследователски въпроса дават основата за редица тълкувания на възможности за провеждане на неструктурирано интервю.

Attfield & Dowell, 2003

Участници: 25 журналисти от вестник ‘’Таймс’’(19 новинари,4 специализанти във вестника, един писател на некролози и системен редактор). Цели: (Създаване на Метод за събиране на данни)-описване на дейностите на журналистите при събиране на информация като локация, управление на времето, използване на информацията според ограниченията, както и мотивация за събиране на информация. Начин на провеждане на интервю:

не се използват предварително подготвени въпроси;
времетраене - 20/40 минути;
място - работна среда;
начина на записване на информация-аудио запис.

Интервюиращият влиза в ролята на „обучаващ се”, който се интересува от това как протича работният процес на журналистите. С напредването на разговора интервюиращият може да направлява темата и насоката на комуникация и да задава по-специфични въпроси относно работата на журналистите. По този начин интервюто се превръща във фокусиран разговор. След това данните се записват данните от аудиозаписа и се анализират с помощта на метода на заземена теория, чрез който се обработват качествени данни.

Вижте още

Източници

„Задание по дисциплината „Метрика на предприятието“ – Гл. ас. Ангел Марчев, мл.
„Ключ к власти” – Колесников А.Н., Москва 1999г.

Външни препратки