Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу

Ейбрахам Маслоу

Теорията на Маслоу е класика в областта на мотивацията. Тя е най-популярната, най-използваната, най-опростената и първата цялостна концепция от този вид.

Същност

Основната й теза е изведена в названието (теория за „йерархия на потребностите”) – потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото. Най-честото изобразяване на тази теория е във формата на пирамида.

В тази теория са застъпени следните основни идеи и предпоставки:

Хората постоянно чувстват някакви потребности;
Потребностите на хората могат да бъдат обединени в групи;
Групите от потребности се намират в йерархично разположение една спрямо друга;
Ако потребностите не са задоволени, те подтикват човека към силно действие;
Удовлетворените потребности не мотивират;
Ако една потребност се удовлетвори, то на нейно място се появява друга неудовлетворена потребност;
Човек усеща едновременно няколко различни потребности, намиращи се помежду си в определено взаимодействие;
Потребностите, които се намират близо до основата на пирамидата изискват първостепенно задоволяване;
Потребностие от по-високо равнище започват да действат върху човека след като бъдат задоволени потребностите от по-ниските равнища;
Потребностите от по-високо равнище могат да бъдат удовлетворени по повече начини в сравнение с тези от по-ниските равнища.

В основния вариант на теорията "движението" на човека по йерархията на потребностите става от „по-низшите” към „по-висшите”. Освен това човек трябва сравнително добре да е усвоил определена своя потребност (не е задължително да е на 100%), за да престане тя да доминира вниманието му и тогава на нейното място се заражда „по-висша”. Самият Маслоу очаква твърде малко хора да се „изкачат” до най-високите стъпала на йерарахията. Абрахам Маслоу смята, че индивидите се опитват да задоволят пет групи потребности - Физиологични потребности; Потребности от безопастност и увереност в бъдещето; Потребности за съпричастност и справедливост; Потребности от признание и самоутвърждаване; Потребности от самореализация.

Графично теорията на Маслоу се представя чрез небезизвестната Пирамида на Маслоу.

А. Маслоу разделя потребностите в своята йерархия на две големи категории. Дефицитните потребности обхващат потребностите от ниските равнища, включвайки физиологичните, потребностите за безопастност, принадлежност и съпричастност. Потребностите от развитие обхващат потребностите от признание и себереализация. Те са присъщи за личността и имат вътрешна природа.

Теорията на Маслоу не е разработена специално за нуждите на фирменото управление. Но именно обобщаващият й характер води до това, че всяка следваща съдържателна теория за мотивацията е сравнявана с нея. Концепцията оказва голямо влияние върху развитието на теорията и практиката на съвременното управление. Но независимо от широто разпространение, животът показва, че тя има редица уязвими страни:

Няма емпирично доказателство, което да подкрепя твърденията на Маслоу;
Петте групи потребности не са приети като единствена валидна схема при изучаването на мотивацията;
Начинът на изкачване по пирамидата не следва определен строг еталон;
Има потребности, които не губят значението си по отношение на влиянието им върху поведението, въпреки че да задоволени;
Тя не отчита индивидуалните различия между хората.