Теория на самоактуализацията

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейбрахам Маслоу

Маслоу се опитва да валидизира своята теория за потребностите. Концентрира се обаче само върху изследването на процеса на самоактуализация. Поради неточни теоретични формулировки в теорията му се появяват някои затруднения: той не изяснява до колко трябва да е задоволена низшата за да се появи следващата по висша потрбност. Също така не доказва, че метапотребностите стават доминиращи след като се удовлетворят базисните.

Същност

Маслоу изследва свои познати и студенти от колежа на принципа: “Ако искаме да научим как бяга човека, то не трябва да правим средностатистическа извадка, а по-добре да направим извадка измежду хората спечелили олимпийски медал” т.е. чрез различни изследователски методи Маслоу изследва хора достигнали в някаква степен самоактуализация. Той разделя изследваните в три групи категории:

  • “Случаи на достигната самоактуализация”

Изследва чрез биографичен метод. Изследваните са: Томас Джеферсон, Ейбрахам Линкълн, Уилиам Джеймс, Алберт Айнщайн, Елеонор Рузвелт.

  • “Случаи на почти достигната самоактуализация”

Изследва чрез ТАТ; интервюта, свободни асоциации, свои съвременници, които почти са се самоактуализирали.

  • “Потенциални случаи на самоактуализация”

Изследва отново психично здрави хори, които обаче не са успели да се самоактуализират - Бенджамин Франклинк, Джордж Вашингтон и др.

Изследването има сериозни недостатъци:

Не е възможен количествен анализ.

Данните са статистически невалидни.

Критериите за избора на хора за изследването са субективни, защото Маслоу избира такива на които се възхищава.

Характеристиките приписани на изследваните отразяват ценностната система на Маслоу и нищто повече.

Резултатите са невъзпроизведими повторно.

Характеристики на самоактуализиралите се хора

  1. Възприемат реалността по-ефективно. Това са хора които възприемат околните правилно и безпристрастно, по-малко емоционални и повече обективни те не позволяват на надеждата и страха да повлияят на оценката им. Лесно откриват фалша и нечестността у другите. Те притежават “битийно възприятие” – очакванията, тревогите, стереотипите, лъжливия оптимизъм и песимизъм не оказват силно влияние. Толерантни са към противоречия, не се страхуват от проблеми, които нямат еднозначно или вярно решение.
  2. Приемат себе си, другите и природата такива каквито са. Не са свръхсамокритични, не изпитват прекалено чувство на срам, вина и тревога. Приемат физиологичната си природа с удоволствие, радвайки се на живота и билогичните си процеси като част от човешката природа. Възприемат света и хората в тяхната цялостност, нямат непреодолима потребност да поучават или контролират другите, приемат тяхната слабост и не се страхуват от силата им.
  3. Непосредствени и естествени, те са спонтанни но могат да се сдържат ако не искат да огорчат другите. Когато ситуацията изисква те могат да не спазват социалните норми, да бъдат непримирими.
  4. Концетрират се върху един проблем-задача, призвание или работа – които считат за мисия на живота си, живеят за да работят, а не работят за да живеят. Интересуват се от философия и етика, стремят се да се посветят на надличностни мисии. Не обръщат внимание на тривиалното и незначителното – това им позволява ясно да разграничават важното от неважното в света.
  5. Независими са имат потребност от уединение. Не се стремят към отношение на зависимост,търсят богатството и пълнотата на дружбата. Другите хора могат да считат самоактуализиралите се за равнодушни, необщителни, високомерни и хладни, когато тяхната потрбност от любов и принадлежност е останала незадоволена. Самоактуализиралите се хора могат да живеят в самота без да се чувстват самотни защото, дефицитарните им потребности са задоволени. Уединението им и вярата в себе си се проявяват и в ситуации на лично нещастие и неудачи – тогава те запазват спокойствие и невъзмутимост. Приемат себе си за движещта сила и се противопоставят на опитите на обществото да ги застави да се придържат към социалните условности.
  6. Автономни личности – независимо от физическото и социално обкръжение те разчитат на собствения си потенциал и вътрешни източници на развитие. Притежават свобода на волята, самоопределяемост, активност, отговорност, самодисциплинираност, и са господари на своята съдба. Не се влияят от мнението на другите, не се стремят към почести, висок статус и популярност, а към саморазвитие.
  7. Способни са да оценяват по достойнство и най-обикновенните събития в живота. Рядко живеят скучен и безинтересен живот, умеят да ценат благосклонната съдба, здравето, приятелите и свободата. Не разделят преживяванията на категории и не ги избягват.
  8. Мистичните им и върховни преживявания (включително моменти на силни вълнение и високо напрежение, последвани от моменти на отпускане, умиротворение, блаженство и спокойствие), не са божествени или свръхестествени, макар че имат религиозен характер. Те са усещане за хармония със света. Това са екстазни състояния, които се преживяват в кулминационните моменти на любов, поривите на творчеството, в откриването и сливането с природата.
  9. Готовите са да помагат на “смъртните” си събратя, дори когато са обезпокоени, опечалени или разгневени от недостатъците на човешкия род. Чувстват състрадание, любов и симпатия към цялото човечество.
  10. Междуличностните им отношения с близките са дълбоки и тесни, като се търсят взаимоотношения с хора, които също са се самоактуализирали. Особено нежни са и лесно общуват с деца.
  11. Характера им е демократичен – нямат предубеждения и затова уважават другите хора независимо от техните класа, раса, религия, пол, възраст, професия и други социални показатели на статуса. Въпреки това обаче не смятат всички за равни, тъй като самите те са елит и търсят близки от това обкръжение – търсят елита на характера, способностите и таланта, а не на расата, кръвта, силата, името или властта.
  12. Умеят да разграничават целите и средствата за тяхното постигане. Притежават определени нравствени и етически норми, макар да не са много религиозни в ортодоксалния смисъл на думата. Обичат да правят нещата заради самия процес, а не защото са средства за постигане на цел.
  13. Притежават философско, дружелюбно чувство за хумор, визиращо глупостта на човечеството като цяло. Не обичат присмеха, унижението и вулгарните. Филосфския хумор обикновено предизвиква усмивка, а не смях, поради което тези хора често изглеждат сдържани и сериозни.
  14. Креативни са – имат способност да творят, като това не означава само творчески способности, това е естествена и спонтанна креативност присъща на необременените деца.
  15. Съпротивляват се срещу “окултуряването” – в хармония са със своята култура, но запазват вътрешна независимост от нея, притежават автономност и са уверени в себе си, поради което мисленето им не се поддава на социално и културно влияние.

Вижте още

Източници

  • Абрахам Маслоу ; Прев. от старогр. Г. А. Балла, Новые рубежи человеческой природы 1999 "Смысл" 425 с. 12983
  • Ейбрахам Маслоу, Мотивация и личност

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Теория_на_самоактуализацията&oldid=9722“.