Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг

Фредерик Хърцбърг

Двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори: мотивиращи и хигиенни.

Същност

„Двуфакторната” теория на Хърцбърг е наречена така, защото авторът й разграничава две големи групи потребности.

Хигиенни фактори

Едната група са свързани с условията на работа и са външни по отношение на същината й – те създават своеобразен фон. Хърцбърг ги нарича хигиенни фактори. Те се отразяват пряко върху мотивацията на хората – ако отсъстват, се създава неудовлетворение, но ако са налице, водят само до отсъствие на неудовлетвореността.

Неудовлетворение - Работа в организация със слаба политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите
Липсва неудовлетворение - Работа в организация с добра политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите

Друга новост в теорията на Хърцбърг е идеята, че удовлетворение и неудовлетворение в работата не са две противоположни краища на едно и също нещо, както се е считало дотогава. Противно на твърдението, че мотивацищта е права линия, Хърцбърг открива, че противоположното на удовлетворението е липсата на удовлетворение, а на неудовлетворението – липсата на неудовлетвореност. Освен това движението по тези две линии зависи от различните типове фактори, които бяха споменати по-рано.

Мотивиращи фактори

Другата група са същинските мотивиращи фактори или фактори на растежа. Отсъствието на тези фактори пораждат неудовлетвореност, а действието им води до удовлетвореност на индивида.

Липсва удовлетворение - Работа, която не предлага постижения, признания, стимули, отговорност, растеж
Удовлетворение - Работа която предлага постижения, признание, стимули, отговорност, растеж

Процесът „удовлетворение – липса на удовлетворение” е свързан със съдържанието на работата, т.е. с вътрешни, по отношение на работата, фактори (или мотивиращи). Процесът „неудовлетворение – липса на удовлетворение” се определя от факторите, свързани със средата. Те са външни и са т.нар. хигиенни. Те не са мотивиращи, а се разглеждат като потробности на човека за отстраняване на трудностите.

Теорията на Хърцбърг е пряко приложима в управлението на предприятието – ако ръководството създава условия за позитивна мотивация, тогава и вниманието на работниците в предприятието няма да е заето единствено с хигиенните фактори. Въз основа на разработките на Хърцбърг са предприети подобрения в „работната среда”, като обогатяване на работата, разширяване на работните задължения, ротация.

Критики

Основните критики относно тази теория са:

Няма доказателсто, че диференциацията на факторите е така категорична в действителност. Някои фактори могат да влияят както на удовлетворението, така и на неудовлетворението;
Съмнително е дали теорията е универсална и дали може да се прилага за всеки работник без да има разлика в резултатите.