Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу

The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.

Ейбрахам Маслоу

Теорията на Маслоу е класика в областта на мотивацията. Тя е най-популярната, най-използваната, най-опростената и първата цялостна концепция от този вид.

Същност

Основната й теза е изведена в названието (теория за „йерархия на потребностите”) – потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото. Най-честото изобразяване на тази теория е във формата на пирамида.

В тази теория са застъпени следните основни идеи и предпоставки:

Хората постоянно чувстват някакви потребности;
Потребностите на хората могат да бъдат обединени в групи;
Групите от потребности се намират в йерархично разположение една спрямо друга;
Ако потребностите не са задоволени, те подтикват човека към силно действие;
Удовлетворените потребности не мотивират;
Ако една потребност се удовлетвори, то на нейно място се появява друга неудовлетворена потребност;
Човек усеща едновременно няколко различни потребности, намиращи се помежду си в определено взаимодействие;
Потребностите, които се намират близо до основата на пирамидата изискват първостепенно задоволяване;
Потребностие от по-високо равнище започват да действат върху човека след като бъдат задоволени потребностите от по-ниските равнища;
Потребностите от по-високо равнище могат да бъдат удовлетворени по повече начини в сравнение с тези от по-ниските равнища.

В основния вариант на теорията "движението" на човека по йерархията на потребностите става от „по-низшите” към „по-висшите”. Освен това човек трябва сравнително добре да е усвоил определена своя потребност (не е задължително да е на 100%), за да престане тя да доминира вниманието му и тогава на нейното място се заражда „по-висша”. Самият Маслоу очаква твърде малко хора да се „изкачат” до най-високите стъпала на йерарахията. Абрахам Маслоу смята, че индивидите се опитват да задоволят пет групи потребности - Физиологични потребности; Потребности от безопастност и увереност в бъдещето; Потребности за съпричастност и справедливост; Потребности от признание и самоутвърждаване; Потребности от самореализация.

Графично теорията на Маслоу се представя чрез небезизвестната Пирамида на Маслоу.

А. Маслоу разделя потребностите в своята йерархия на две големи категории. Дефицитните потребности обхващат потребностите от ниските равнища, включвайки физиологичните, потребностите за безопастност, принадлежност и съпричастност. Потребностите от развитие обхващат потребностите от признание и себереализация. Те са присъщи за личността и имат вътрешна природа.

Теорията на Маслоу не е разработена специално за нуждите на фирменото управление. Но именно обобщаващият й характер води до това, че всяка следваща съдържателна теория за мотивацията е сравнявана с нея. Концепцията оказва голямо влияние върху развитието на теорията и практиката на съвременното управление. Но независимо от широто разпространение, животът показва, че тя има редица уязвими страни:

Няма емпирично доказателство, което да подкрепя твърденията на Маслоу;
Петте групи потребности не са приети като единствена валидна схема при изучаването на мотивацията;
Начинът на изкачване по пирамидата не следва определен строг еталон;
Има потребности, които не губят значението си по отношение на влиянието им върху поведението, въпреки че да задоволени;
Тя не отчита индивидуалните различия между хората.