Кооперативни игри

От Администрация и управление
Версия от 21:10, 25 май 2012 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: Кооперативни игри 1. Природа и структура на кооперативните игри с n играчи В коалиционните ...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кооперативни игри

1. Природа и структура на кооперативните игри с n играчи В коалиционните игри е важно не само как коалицията от играчите ще получи сумарната си печалаба, но и как тя ще бъде разпределена (по отделно) между играчите (кооперативен доход). Нека J = {1,2,..., n} e множеството от всички играчи. Произволно наредено множество S J се нарича коалиция. Характеристичната функция на игра с n играчи се нарича реална функция V(S), определна на всички коалиции S J, ако за произволни непресичащи се коалиции S и T е в сила неравенството: (1) Числото V(S) е гарантирано математическо очакване на печалбата на играчите от коалицията S, действаща съвместно против обединените играчи от коалицията J \ S. Двойката

                          Г=(J,V),

Където J=(1,2,...,n) – множеството на играчите, а V(S) (V(0)=0) – характическата функция, се нарича класическа кооперативна игра или само кооперативна игра с n играчи. С помоща на метода на математическата индукция от наравенството (1) се получава следното неравенство: (2) , Където (i=1,2,….k) са непресичащи се коалиции. Следователно:

        (3)                  р	

Играта Г = (J,V) се нарича съществена, ако

       (4)                    

В противен случай се нарича несъществена 2. Дележ – се нарича векторът , удовлетворяващ всловията:

        (5)                     всяко i   J
        (6)                     

Условие (5) се нарича условие за индивидуална рационалност, а условие (6) се нарича условие за колективна рационалност. От (5) и (6) условие следва, че необходимото и достатъчно условие векторът да бъде дележ и да е в сила равенството :


Като По нататък с x(S) ще се означава , а с H – всички дележи. Доминиране Дележът х доминира у по коалицията S(означава се ), ако:

             (7)                             
             (8)                             x(S)  V(S)

Условие (7) означава,че дележът х е по – добър от дележа у за всички членове на коалицията S, а условие (8) отразява реализуемост на дележа за коалицията S. Дележът х доминира дележа у ако съществува поне една коалиция S, за която:

Методи за решаване на кооперативни игри  С – ядро – множеството от недоминеруеми дележи в кооперативната игра (J,V) се нарича нейно С – ядро. Теорема: Необходимо и достатъчно условие дележът х да принадлежи на С – ядрото е : (9) V(S) x(S) за Дележът х принадлежи на С – ядрото тогава и само тогава, когато за всяка коалиция е в сила неравенството

          (10)           x(S)  V(J)-V(J \ S)

 Вектор на Шепли На всяка кооперативна игра и се поставя в съответствие вектора:

                   (11)            , 

Компонентите на който се интерпретират като печалби, получени от играчите в резултат на съглашение или решение на арбитър. Съображенията за справедлив дележ са вложени в следните аксиоми на Шепли. • Аксома №1 - Ефективност – ако произволна коалиция се изпълнява равенството:

• Аксома №2 - Оптималност на Парето

• Аксома №3 - Симетричност – ако П е пермутация на играчите, като V(S)=V(П(S)),то

                ,
          Където П(i) e означен образът на i играч при пермутация П.

• Аксома №4 - Агрегация – ако (J,V) и (J,U) са 2 произволни кооперативни игри, то

       Теорема: Съществува единствена функция Ф, определена за всички игри (J,V) и удовлетворяващи аксиомите от 1 до 4. Компонентите на вектора Ф(V) се определят с формулите:

(12)


Следствие: За проста игра формулата на Вектора на Шепли приема вида: (13) Векторът на Шепли дава единствено решение и ако той принадлежи на С – ядрото, то дележът не е само справедлив но и устойчив.  n – ядро Дележът е справедлив, ако х(S) „малко” се отличава от V(S) за произволна коалиция , при условие че V(S)>x(S) Величината (14) е(S, x)=V(S)- x(S) се нарича ексцес. Ексцесът може да се интерпретира като неудовлетвореност на играчите, влизащи в коалицията S, от дележа х. На всеки дележ х се съпоставя (m= ) – мерен вектор.

,

Където е коалицията с най – голям ексцес, - коалицията със следващия по голимина ексцес и т.н, т.е:

Нека к е първият индекс на координатите на вектора е(х), която е различна от съответната компонента на вектора е(у),т.е:

Тогава:

Максималният елемент относно предпочитанието по ексцес се нарича n- ядро. Теорема : За всяка кооперативна игра съществува единствено n – ядро Първи етап: търси се min y, при (14) (15) Ако ( ) е множеството от коалициите, за които първите к от неравенствата (14) се явяват равенства при всички решения на задачите на линейното оптимиране, а стойността на минимума е , то се приминава към втори етап и т.н. Ако С – ядрото не е празно то съдържа n – ядро.

Вижте още

Източници

  • Steve Steinhilber, Strategic Alliances: Three Ways to Make Them Work (Memo to the Ceo)
  • James D. Bamford, Benjamin Gomes-Casseres and Michael S. Robinson, Mastering Alliance Strategy: A Comprehensive Guide to Design, Management, and Organization (Jossey-Bass Business & Management)
  • Edwin Richard Rigsbee, Developing Strategic Alliances (Crisp Professional Series)
  • Brian Tjemkes, Pepijn Vos and Koen Burgers, Strategic Alliance Management
  • Dumela, Strategic Alliance

Външни препратки