Групово интервю

Групово интервю може да бъде дефинирано като метод за събиране на информация чрез спонтанно обстойно дискутиране на предварително определен кръг от въпроси, в създадени малки групи от хора, ръководени от изследовател, който най-често се нарича модератор.

Същност

Груповите интервюта са преди всичко метод за събиране на информация, чийто източник е дискусията. Те не са съвкупност от монолози между модератора и всеки отделен участник. По тази причина терминът групово интервю се предпочита в американска научна литература, а европейската предпочита групови дискусии.

Интервюта разчитат на спонтанността на участието на лицата. Спонтанността идва от главната идея - информацията да произхожда от груповата работа.

Провежданите интервюта върху изследваната тема са обстойни. Те се водят така, че да се влезе в дълбочината на темата и да се изчерпят основните нейни аспекти. По тази причина една сесия продължава най-често от 1ч.30мин. – 2ч.

Груповите интервюта се провеждат по предварително определен кръг от въпроси, който намира своя израз в ръководството на дискусията. Кръгът от обсъждани въпроси има собствена вътрешна логика, която оформя логиката на развитие и на груповото интервю. Дискусията се направлява от специално обучен качествен изследовател – модератор.

В България се наложи практиката серията от груповите интервюта да не включва по-малко от три такива. Този метод разчита разчита на градационен подход. Най-често срещаната големина на групите е от 7-8 души. Налице са и минигрупи от по 4-5 души, които в България са по скоро изключение.

Ръководене

Ефективното ръководене на групово интервю е много важен аспект на доброто му управление. Модераторът не може да се възприема като четец на въпроси и пасивен слушател на обсъждането. Той трябва да стимулира груповото интервю, да съблюдава балансираното участие на всяко лице, за хармоничното протичане на груповия процес.

Tрябва да се познават най-често срещаните проблеми с които модераторът може да се сблъска:

да не се получи група

да се получи изолиране на някои участници

да се получи ярко изразено лидерство

Предимства

Опитът или чувствата на един човек карат да се възпламенят тези на друг, което е добро средство за стимулиране на творчеството.

Процесът на групово интервю разкрива различията между потребителите, като този начин става възможно да се разбере широк набор от нагласи и образци на поведение за кратко време.

Групите могат да бъдат наблюдавани от представители на клиента, които да добият впечтатление от първа къка.

Спонтанността в отговорите се окуражава при груповото интервю.

Социалните и културните влияния върху нагласите и поведението биват установявани.

Недостатъци

Те могат да възпрепятстват честния обмен на мнения и убеждения и да окуражат свърхпредставянето на някои участници.

Поради отрицателна реакция спрямо модератора или обсъжданата тематика групата може “да замръзне”.

Появата на изявен лидер в групата може да накара другите да се оттеглят от дискусията или да се конформират с неговите мнения.

Може да се получи така, че хора с по-особени мнения да се побоят да ги споделят и по този начин да не се обхване цялото богатство от мнения.

Приложение

Класическо приложение на метода:

да служи за параметризиране на изследователски проблеми

формулиране на хипотези

тестване на въпросници и други изследователски инструменти

Формират се следните тенденции

Разширяването на предметната му област

Използването му все повече и повече в качеството на заключително изследване – изследване, въз основа на което се изработват управленски решения

Примери за приложение на метода:

Разработване на нови продукти,
пазарна сегментация,
пазарно позициониране,
изследвания на маркетингови програми.

Вижте още

Източници

Sharon R. Vaughn, Jeanne Shay Schumm, Jane M. Sinagub, Focus Group Interviews in Education and Psychology
Irving Seidman, Interviewing as Qualitative Research: A Guide for Researchers in Education and the Social Sciences
Floyd J. Fowler, Improving Survey Questions: Design and Evaluation (Applied Social Research Methods)
Corrine Glesne, Becoming Qualitative Researchers: An Introduction (3rd Edition)

Външни препратки