Мотивационни теории

Мотивационни теории са теоретична, но практически насочена постановка, за влияние върху мотивацията на човешкия кадър с определена цел, чрез изпълняване на конкретни стъпки. Мотивационните теории се застъпват и са доразвивани и видоизменяни при създаването си. Делят се на 2 вида: съдържателни и процесни.

Съдържателни теории

Съдържателните теории се стремят да опишат онова, което всъщност мотивира човека за работа. Те разглеждат потребностите на хората – различните видове, тяхната сила и посока на действие. Основни теории от този вид са:

Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу - потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото
ERG теория на Клейтън Алдерфер - E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи потребности: Потребности от съществуване; Потребности от отношения; Потребности от растеж.

Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг - двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори: мотивиращи и хигиенни
Теория за достиженията на Дейвид Макклилънд - той акцентира върху отношението потребност от отношения - икономическа ефективност

Процесни теории

Процесните теории се стремят да установят връзките между динамично пременящи се характеристики на служебната обстановка, които създават мотивация. Тези теории се занимават предимно с въпроса как да се предизвика, насочи и поддържа мотивацията. Основни теории от този вид са:

Теория на очакването на Виктор Врум - разработена от Виктор Врум, Л. Портър, Е. Лоулър и др.;
Теория за справедливостта на Джон Адамс - работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група
Мотивация чрез цели - индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението
Теория за усилването на Бъръс Фредерик Скинър - основава се на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение