Мотивационни теории

Мотивационни теории са теоретична, но практически насочена постановка, за влияние върху мотивацията на човешкия кадър с определена цел, чрез изпълняване на конкретни стъпки. Мотивационните теории се застъпват и са доразвивани и видоизменяни при създаването си. Делят се на 2 вида: съдържателни и процесни.

Съдържателни теории

Съдържателните теории се стремят да опишат онова, което всъщност мотивира човека за работа. Те разглеждат потребностите на хората – различните видове, тяхната сила и посока на действие. Основни теории от този вид са:

Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу - потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото
ERG теория на Клейтън Алдерфер - E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи потребности: Потребности от съществуване; Потребности от отношения; Потребности от растеж.

Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг - двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори: мотивиращи и хигиенни
Теория за достиженията на Дейвид Макклилънд - той акцентира върху отношението потребност от отношения - икономическа ефективност

Процесни теории

Процесните теории се стремят да установят връзките между динамично пременящи се характеристики на служебната обстановка, които създават мотивация. Тези теории се занимават предимно с въпроса как да се предизвика, насочи и поддържа мотивацията. Основни теории от този вид са:

Теория на очакването на Виктор Врум - разработена от В. Врум, Л. Портър, Е. Лоулър и др.;
Теория за справедливостта на Джон Адамс - работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група
Мотивация чрез цели - индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението
Теория за усилването на Бъръс Фредерик Скинър - основава се на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение

Теория на усилването на Бъръс Фредерик Скинър

Теория на усилването на Скинър се основава на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение. За това в нея се отдава голямо значение на обратната връзка от ръководителя към подчинения, както и на избора на техники за въздействие. Те се използват,за да се подкрепи определено поведение на подчинения или да му се покаже, че поведението му е неподходящо. Използват се чертири основни техники за въздействие:

положително усилване - активна подкрепа на жеано поведение,чрез обратна връзка и съвкупността от възнаграждения-похвала,по отговорна работа,и др.
отрицателно усилване - ръководителя се въздържа от наказание при видимо неподходящо поведение
наказание - активно елиминира неподходящото поведение, чрез забележка,възлагане на нежелана работа,понижаване в длъжност,уволнение
потушаване - пасивно елиминира нежеланото поведение, като ръководителя се въздържа от ”положително усилване”.

С прехода към пазарна икономика се засилва влиянието на мотивацията. Мотивацията е в тясна връзка с удовлетвореността от труда и зависи от много фактори. В съвременните условия по-важните от тях са: