Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг

Двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори:

Мотивиращи фактори:

Липсва удовлетворение - Работа, която не предлага постижения, признания, стимули, отговорност, растеж

Удовлетворение - Работа която предлага постижения, признание, стимули, отговорност, растеж

Хигиенни фактори:

Неудовлетворение - Работа в организация със слаба политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите

Липсва неудовлетворение - Работа в организация с добра политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите

„Двуфакторната” теория на Хърцбърг е наречена така, защото авторът й разграничава две големи групи потребности. Едната група са свързани с условията на работа и са външни по отношение на същината й – те създават своеобразен фон. Хърцбърг ги нарича хигиенни фактори. Те се отразяват пряко върху мотивацията на хората – ако отсъстват, се създава неудовлетворение, но ако са налице, водят само до отсъствие на неудовлетвореността.

Другата група са същинските мотивиращи фактори или фактори на растежа. Отсъствието на тези фактори пораждат неудовлетвореност, а действието им води до удовлетвореност на индивида.

Друга новост в теорията на Хърцбърг е идеята, че удовлетворение и неудовлетворение в работата не са две противоположни краища на едно и също нещо, както се е считало дотогава. Противно на твърдението, че мотивацищта е права линия, Хърцбърг открива, че противоположното на удовлетворението е липсата на удовлетворение, а на неудовлетворението – липсата на неудовлетвореност. Освен това движението по тези две линии зависи от различните типове фактори, които бяха споменати по-рано.

Процесът „удовлетворение – липса на удовлетворение” е свързан със съдържанието на работата, т.е. с вътрешни, по отношение на работата, фактори (или мотивиращи). Процесът „неудовлетворение – липса на удовлетворение” се определя от факторите, свързани със средата. Те са външни и са т.нар. хигиенни. Те не са мотивиращи, а се разглеждат като потробности на човека за отстраняване на трудностите.

Теорията на Хърцбърг е пряко приложима в управлението на предприятието – ако ръководството създава условия за позитивна мотивация, тогава и вниманието на работниците в предприятието няма да е заето единствено с хигиенните фактори. Въз основа на разработките на Хърцбърг са предприети подобрения в „работната среда”, като обогатяване на работата, разширяване на работните задължения, ротация.

Основните критики относно тази теория са:

Няма доказателсто, че диференциацията на факторите е така категорична в действителност. Някои фактори могат да влияят както на удовлетворението, така и на неудовлетворението;
Съмнително е дали теорията е универсална и дали може да се прилага за всеки работник без да има разлика в резултатите.