Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу

Йерархия на потребностите на Е.Маслоу

Теорията на Маслоу е класика в областта на мотивацията. Тя е най-популярната, най-използваната, най-опростената и първата цялостна концепция от този вид. Основната й теза е изведена в названието (теория за „йерархия на потребностите”) – потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото. Най-честото изобразяване на тази теория е във формата на пирамида.

В тази теория са застъпени следните основни идеи и предпоставки:

Хората постоянно чувстват някакви потребности;
Потребностите на хората могат да бъдат обединени в групи;
Групите от потребности се намират в йерархично разположение една спрямо друга;
Ако потребностите не са задоволени, те подтикват човека към силно действие;
Удовлетворените потребности не мотивират;
Ако една потребност се удовлетвори, то на нейно място се появява друга неудовлетворена потребност;
Човек усеща едновременно няколко различни потребности, намиращи се помежду си в определено взаимодействие;
Потребностите, които се намират близо до основата на пирамидата изискват първостепенно задоволяване;
Потребностие от по-високо равнище започват да действат върху човека след като бъдат задоволени потребностите от по-ниските равнища;
Потребностите от по-високо равнище могат да бъдат удовлетворени по повече начини в сравнение с тези от по-ниските равнища.

В основния вариант на теорията „движението’ на човека по йерархията на потребностите става от „по-низшите” към „по-висшите”. Освен това човек трябва сравнително добре да е усвоил определена своя потребност (не е задължително да е на 100%), за да престане тя да доминира вниманието му и тогава на нейното място се заражда „по-висша”. Самият Маслоу очаква твърде малко хора да се „изкачат” до най-високите стъпала на йерарахията. Абрахам Маслоу смята, че индивидите се опитват да задоволят пет групи потребности.

Физиологични потребности – те са необходими за оцеляване (храна, вода, жилище и т.н.). Човек е длъжен да ги поддържа, за да може да поддържа работоспособността на организма си. Хората, които се опитват да задоволят тези свои потребности не се интересуват от съдържанието на работата. При управлението на дейността на тези хора е необходимо получаваната заплата да осигури тяхното възпроизводство и работните условия да не се отразяват отрицателно върху здравето им.
Потребности от безопастност и увереност в бъдещето – вкючва потребности от защита от физически и психически опасности от страна на окръжаващата среда, както и увереност, ча физиологичните потребности ще бъдат удовлетворени и в бъдеще. На това равнище хората се стремята да избягват и да си спестяват вълнуващи ситуации. Те осигуряват своята работа най-вече от гледна точка на осигуряване на тяхното стабилно съществуване в бъдеще. Те всячески се стараят да избягват рисковете и вътрешно се съпротивляват на промените в организацията. За управлението на такъв тип хора трябва да се създаде система от ясни и справедливи правила за регулиране на техните дейности.
Потребности за съпричастност и справедливост – това означава чувство за принадлежност към някого или че някой ти принадлежи. За хората, които поставят високо тези потребности, водещо в работата им е да установят добри приятелски отношения с колегите си и да принадлежат към определен работен колектив. За такива хора, ръководителите трябва да създадат условия за неформално общуване и делово партньорство. При тях резултати дават груповата форма на организация на труда.
Потребности от признание и самоутвърждаване – отразява желанието на хората да бъдат добри професионалисти, компетентни, уверени в себе си, а също така уважавани за тези си качества. Хората, намиращи се под силното влияние на тези потребности, се стремят към лидерство и признаване на авторитета им сред останалите и на заслугите им при разрешаването на сложни проблеми и задачи.
Потребности от самореализация – представлява потребности от реализация на потенциалните възможности и израстване като личност. Имат подчертано индивидуален характер и са свързани с потребностите от творчество в широкия смисъл на думата. Хората с таки потребности са съзидателни и независими. При управлението на такъв род хора, трябва да им се поставят оригинални задачи, които ще предоставят възможности за най-пълно разкриване и показване на способностите им в практиката.

А. Маслоу разделя потребностите в своята йерархия на две големи категории. Дефицитните потребности обхващат потребностите от ниските равнища, включвайки физиологичните, потребностите за безопастност, принадлежност и съпричастност. Потребностите от развитие обхващат потребностите от признание и себереализация. Те са присъщи за личността и имат вътрешна природа.

Теорията на Маслоу не е разработена специално за нуждите на фирменото управление. Но именно обобщаващият й характер води до това, че всяка следваща съдържателна теория за мотивацията е сравнявана с нея. Концепцията оказва голямо влияние върху развитието на теорията и практиката на съвременното управление. Но независимо от широто разпространение, животът показва, че тя има редица уязвими страни:

Няма емпирично доказателство, което да подкрепя твърденията на Маслоу;
Петте групи потребности не са приети като единствена валидна схема при изучаването на мотивацията;
Начинът на изкачване по пирамидата не следва определен строг еталон;
Има потребности, които не губят значението си по отношение на влиянието им върху поведението, въпреки че да задоволени;
Тя не отчита индивидуалните различия между хората.