Система с балансирани показатели

От Администрация и управление
Версия от 17:33, 27 февруари 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: '''Системата с балансирани показатели''', в своя класически вариант '''съдържа четири перспе...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Системата с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности.

Същност

схема на Балансирана карта1.
Балансирана карта
схенма на Балансирана карта 2.
Балансирана карта

Системата с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията.

Връзки

Между перспективите съществуват ясно очертани причинно-следствени връзки. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните финансови резултати, е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като имиджът и силата на търговската марка, качеството на продукта, иновациите, квалификацията на човешките ресурси и т.н., са същинските фактори за успех.

Отчитане

Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:

  1. Финансови резултати;
  2. Отношение с клиентите;
  3. Вътрешни процеси;
  4. Обучение и развитие;

История

Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(BSC), която нейните създатели - Робърт Каплан и Дейвид Нортън - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на мисията и стратегията на организацията в изчерпателен набор от показатели за дейността, които служат като основа на системите за стратегическо управление и контрол”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”.

Вижте още

Източници

Външни препратки