Разлика между версии на „Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг“
(Нова страница: ===Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг=== Двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разде...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида [[фактор]]и: мотивиращи и хигиенни.''' | |
| − | + | ==Същност== | |
| − | + | „Двуфакторната” теория на Хърцбърг е наречена така, защото авторът й разграничава две големи групи потребности. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | „Двуфакторната” теория на Хърцбърг е наречена така, защото авторът й разграничава две големи групи потребности | ||
| + | ===Хигиенни фактори=== | ||
| + | Едната група са свързани с условията на работа и са външни по отношение на същината й – те създават своеобразен фон. Хърцбърг ги нарича хигиенни фактори. Те се отразяват пряко върху мотивацията на хората – ако отсъстват, се създава неудовлетворение, но ако са налице, водят само до отсъствие на неудовлетвореността. | ||
| + | *Неудовлетворение - Работа в организация със слаба политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите | ||
| + | *Липсва неудовлетворение - Работа в организация с добра политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите | ||
| + | Друга новост в теорията на Хърцбърг е идеята, че удовлетворение и неудовлетворение в работата не са две противоположни краища на едно и също нещо, както се е считало дотогава. Противно на твърдението, че мотивацищта е права линия, Хърцбърг открива, че противоположното на удовлетворението е липсата на удовлетворение, а на неудовлетворението – липсата на неудовлетвореност. Освен това движението по тези две линии зависи от различните типове фактори, които бяха споменати по-рано. | ||
| + | ===Мотивиращи фактори=== | ||
Другата група са същинските мотивиращи фактори или фактори на растежа. Отсъствието на тези фактори пораждат неудовлетвореност, а действието им води до удовлетвореност на индивида. | Другата група са същинските мотивиращи фактори или фактори на растежа. Отсъствието на тези фактори пораждат неудовлетвореност, а действието им води до удовлетвореност на индивида. | ||
| − | + | *Липсва удовлетворение - Работа, която не предлага постижения, признания, стимули, отговорност, растеж | |
| − | + | *Удовлетворение - Работа която предлага постижения, признание, стимули, отговорност, растеж | |
Процесът „удовлетворение – липса на удовлетворение” е свързан със съдържанието на работата, т.е. с вътрешни, по отношение на работата, фактори (или мотивиращи). Процесът „неудовлетворение – липса на удовлетворение” се определя от факторите, свързани със средата. Те са външни и са т.нар. хигиенни. Те не са мотивиращи, а се разглеждат като потробности на човека за отстраняване на трудностите. | Процесът „удовлетворение – липса на удовлетворение” е свързан със съдържанието на работата, т.е. с вътрешни, по отношение на работата, фактори (или мотивиращи). Процесът „неудовлетворение – липса на удовлетворение” се определя от факторите, свързани със средата. Те са външни и са т.нар. хигиенни. Те не са мотивиращи, а се разглеждат като потробности на човека за отстраняване на трудностите. | ||
| Ред 22: | Ред 19: | ||
Теорията на Хърцбърг е пряко приложима в управлението на предприятието – ако ръководството създава условия за позитивна мотивация, тогава и вниманието на работниците в предприятието няма да е заето единствено с хигиенните фактори. Въз основа на разработките на Хърцбърг са предприети подобрения в „работната среда”, като обогатяване на работата, разширяване на работните задължения, ротация. | Теорията на Хърцбърг е пряко приложима в управлението на предприятието – ако ръководството създава условия за позитивна мотивация, тогава и вниманието на работниците в предприятието няма да е заето единствено с хигиенните фактори. Въз основа на разработките на Хърцбърг са предприети подобрения в „работната среда”, като обогатяване на работата, разширяване на работните задължения, ротация. | ||
| + | ===Критики=== | ||
Основните критики относно тази теория са: | Основните критики относно тази теория са: | ||
Версия от 09:47, 31 март 2014
Двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори: мотивиращи и хигиенни.
Същност
„Двуфакторната” теория на Хърцбърг е наречена така, защото авторът й разграничава две големи групи потребности.
Хигиенни фактори
Едната група са свързани с условията на работа и са външни по отношение на същината й – те създават своеобразен фон. Хърцбърг ги нарича хигиенни фактори. Те се отразяват пряко върху мотивацията на хората – ако отсъстват, се създава неудовлетворение, но ако са налице, водят само до отсъствие на неудовлетвореността.
- Неудовлетворение - Работа в организация със слаба политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите
- Липсва неудовлетворение - Работа в организация с добра политика, администрация, технически контрол, заплата, междуличностни отношения с ръководителите
Друга новост в теорията на Хърцбърг е идеята, че удовлетворение и неудовлетворение в работата не са две противоположни краища на едно и също нещо, както се е считало дотогава. Противно на твърдението, че мотивацищта е права линия, Хърцбърг открива, че противоположното на удовлетворението е липсата на удовлетворение, а на неудовлетворението – липсата на неудовлетвореност. Освен това движението по тези две линии зависи от различните типове фактори, които бяха споменати по-рано.
Мотивиращи фактори
Другата група са същинските мотивиращи фактори или фактори на растежа. Отсъствието на тези фактори пораждат неудовлетвореност, а действието им води до удовлетвореност на индивида.
- Липсва удовлетворение - Работа, която не предлага постижения, признания, стимули, отговорност, растеж
- Удовлетворение - Работа която предлага постижения, признание, стимули, отговорност, растеж
Процесът „удовлетворение – липса на удовлетворение” е свързан със съдържанието на работата, т.е. с вътрешни, по отношение на работата, фактори (или мотивиращи). Процесът „неудовлетворение – липса на удовлетворение” се определя от факторите, свързани със средата. Те са външни и са т.нар. хигиенни. Те не са мотивиращи, а се разглеждат като потробности на човека за отстраняване на трудностите.
Теорията на Хърцбърг е пряко приложима в управлението на предприятието – ако ръководството създава условия за позитивна мотивация, тогава и вниманието на работниците в предприятието няма да е заето единствено с хигиенните фактори. Въз основа на разработките на Хърцбърг са предприети подобрения в „работната среда”, като обогатяване на работата, разширяване на работните задължения, ротация.
Критики
Основните критики относно тази теория са:
- Няма доказателсто, че диференциацията на факторите е така категорична в действителност. Някои фактори могат да влияят както на удовлетворението, така и на неудовлетворението;
- Съмнително е дали теорията е универсална и дали може да се прилага за всеки работник без да има разлика в резултатите.
Вижте още
- Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу
- ERG теория на Клейтън Алдерфер
- Теория за достиженията на Дейвид Макклилънд
- Поведенческа школа на управление
- Кенет Ароу
- Мениджмънт
- Конфликт
- Мотивация
- Елтън Мейо
- Пирамида на Маслоу
- Кибернетика
- Околна среда
- Риск
Източници
Външни препратки
- Проектът „Гласиър” - англ. език
- Рафинерията във Фоули – англ. eзик