Разлика между версии на „Измерване на ефективността на управлението“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 24: Ред 24:
 
[[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|300px|right|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]
 
[[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|300px|right|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]
  
[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|300px|left|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
+
[[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|400px|right|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]
 
Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:
 
Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]]. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:
  

Версия от 13:41, 27 декември 2013

Сложността на точното и цялостно измерване на ефективността на дадена управленска политика произтича от наличието на човешкия фактор в организациите и големия обем фактори, имащи влияние, както върху резултатите на управленския процес, чрез който тази политика се реализира, така и върху крайните производствени, икономически и социални резултати. Това налага общата оценка на ефективността да включва както количествени, така и качествени характеристики.

Същност

Особености

  • Друга съществена черта е динамичното поведение на бизнес организациите. То се отличава с това, че причините и последствията в тях не винаги са тясно свързани във времето и пространството. Управляемостта на бизнес организациите се затруднява още и от трудности при използването на формални методи, голяма размерност и разнообразие на изпълняваните задачи, значително число взаимовръзки и други.
  • Измерването и оценяването на ефективността на управлението на организацията може да съдържа както обективни, така и субективни елементи. Обективността се състои в показателите, чиито величини са определени реално, но тъй като се прави и качествен анализ, е възможно и допустимо и наличието на субективен елемент. Той не би трябвало да изменя по същество съдържанието на оценката, а може да внесе личен почерк и нюанс при нейното оформяне. Субективният елемент е свързан и със способностите и опита на този, който извършва оценката.

Фактори, влияещи на измерването

Въху ефективността на управлението оказват влияние много и различни фактори. При различните бизнес организации и в различни случаи силата и постоянството на тяхното влияние е различно. Такива фактори могат да бъдат:

  • Oт организационен характер – структурни изменения, разпределението на ресурсите, своевременност на доставянето им, дистрибуция и продажби и други;
  • Oт субективен характер. Това са фактори, свързани с взаимоотношенията между хората, работещи в бизнес организацията;

Методология

Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )

схема на Балансирана карта1.
Балансирана карта
схенма на Балансирана карта 2.
Балансирана карта

Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(BSC), която нейните създатели - Робърт Каплан и Дейвид Нортън - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на мисията и стратегията на организацията в изчерпателен набор от показатели за дейността, които служат като основа на системите за стратегическо управление и контрол”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. Системата с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани причинно-следствени връзки. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните финансови резултати, е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като имиджът и силата на търговската марка, качеството на продукта, иновациите, квалификацията на човешките ресурси и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:

  1. Финансови резултати;
  2. Отношение с клиентите;
  3. Вътрешни процеси;
  4. Обучение и развитие;

Стратегически карти

В основата на стратегическата карта стои моделът на Балансираната система от показатели за ефективност, включващ стратегически цели, разположени в 4 перспективи.Характерно за стратегическата карта е, че тя добавя към Балансираната система от показатели, нова система от елементи, илюстриращи времевата динамика на организационното развитие. Стратегическата карта определя причинно-следствените връзки между целите и факторите за успех и дава възможност на компаниите да анализират как стратегическите цели си влияят една на друга. Елементите на картата са интегрирани в единен склад за данни и са на разположение за разнообразни анализи.

Схема на стратегическа карта
Стратeгическа карта

Стратегическата карта предоставя единен и последователен механизъм за описание на стратегията на производствената организация, базиран на установяването, измерването и управлението на целите и показателите й. Така стратегическата карта се явява липсващата брънка между формулирането на стратегията и нейното изпълнение и установявайки директна връзка между вложените парични ресурси и стратегическите цели, допринася за осигуряването на максимална възвращаемост на инвестициите в производствената организация. Потребността от стратегически карти в производствените организации е продиктувана от нуждата да се постигане консенсус относно стратегическите цели на организацията. Проектирането и разработването на стратегически карти цели удобното и разбираемо разпространение на формулираната стратегия. Така те се явяват един от мощните инструменти за катализиране на комуникацията относно стратегията с помощта на нейното визуално представяне. Стратегическата карта е модел, адаптиран към конкретната стратегия на дадена организация, който описва как нематериалните активи генерират подобрения в ефективността на вътрешните процеси на организацията, които имат решаващата роля за създаване на стойност за клиентите, акционерите и обществото.

Вижте още

Източници

Външни препратки