Форуърден контракт

Форуърдният договор (контракт) е договор да се закупи или продаде актив в определен бъдещ момент на определена (договорена между страните) цена (доставна цена, форуърд цена). Форуърдният договор за разлика от фючърсен договор не е стандартизиран договор. Той се сключва извънборсово и негов предмет може да са всякакъв тип активи, с взаимнодоговорени параметри по отношение на количество, цена и срок.

Същност

Противоположен на форуърдния контракт е спот контрактът при който съществува съгласие да се закупи или продаде актива незабавно (или в рамките на кратък период).

Като цяло форуърдните договори наподобяват опциите по това, че определят закупуване или продажба на една базова ценна книга на някаква бъдеща дата. Но основната разлика се състои в това , че опцията дава право на своя държател, докато другият инструмент поражда задължение за осъществяване на договорената сделка.

Форуърдните пазари за бъдеща доставка на различни стоки датират поне от времето на Древна Гърция. Самият договор не е инвестиция в тесния смисъл на тази дума, а е поемане на задължение днес за участие в една или няколко бъдещи сделки. Но форуърдните споразумения се прилагат като мощно средство за хеджиране на други инвестиции ; по този начин те могат да променят изцяло характеристиките на даден портфейл.

Друга характеристика , която отличава форуърда е , че той не изисква ежедневно уреждане на печалбите / загубите по договора, известно като mark-to-market. Не се извършват никакви плащания преди датата на доставката.

Историческо развитие

Форуърдните договори не са нови. Първите датиращи примери за договаряне на доставка на стоки към бъдещ момент по вече фиксирана цена са се появили с Финикийците – култура, която е процъфтявала между 1200 го 900г. пр.н. е. В САЩ договори за селскостопанска продукция се издават още от ранните 1800-те в средния запад като популярни стават през 30-те години на 19 век. През 1848г Чикагската Търговска Борса (CBT) е основана като асоциация , търгуваща с кеш (спот пазар) и форуърдни договори. По времето на Гражданската война форуърдите стават стандартизирани под формата на фючъри.

Форуърдният договор е нестандартизиран и обикновено е непрехвърляем; типично включва физическа доставка , а пазарът е географски разпръснат с дилъри, които комуникират помежду си чрез телефон или по електронен път от огромни разстояния.

На форуърдния пазар винаги съществува риск от неизпълнение /performance risk/ доколкото съществува и риск от неплатежоспособност на страните. Този недостатък се избягва при фючърите. Форуърдният пазар е силно нерегулиран . В България няма специална уредба на този финансов инструмент, но доколкото това е вид договор , то неговата регулация е залегнала в Търговския закон (ТЗ). В САЩ той е уреден в Кодекса за банкрутството /Bankruptcy Code/. Там секция 555, 559, 560 дават право един форуърд да се обърне в кеш, т.е . да се купи/ продаде позицията на пазара. В секция 556 от Кодекса се допуска този договор да се нетира финансово. Макар стандартното разбиране за този инструмент да е обвързано с физическа доставка , то литературата често преувеличава. В немалко случаи от практиката за енергийна търговия, включително и Енрон, адвокатите се сблъскват с многобройни ОТC договори , финансови по своята природа – страните възнамеряват да приложат финансово плащане в края на договора вместо физическа доставка.

Ценообразуване

Ако стойността на залегналата в договора стока се промени , то и стойността на форуърда става положителна или отрицателна в зависимост от заетата позиция (къса/дълга). Самото ценообразуване на форуърда наподобява това на фючъра.

• 1 стъпка - Към спот цената се добавя “cost-of-carry” . Тук могат да се включат лихви, неустойка, складови разходи и пр.
• 2 стъпка - Цената може да включва и премия за кредитния риск на другата страна както и факта, че няма всекидневен сетълмент, които да минимизира риска от неплатежоспособност.

Предимство

• Най-голямото предимство се състои във факта, че и двете страни по договора са ограничили риска и съответната награда.

Недостатъци

• Трябва да се изпълни чрез доставка на стоката на определена дата.
• Купувачът и продавачът зависят един от друг.
• Форуърдния договор е много агресивен тип инвестиция и не се препоръчва на нови инвеститори.
• Тук печалбата и загубата се реализират едва , когато договорът става дължим на датата.

Как се определя валутния курс на един форуърд

Форуърдният курс не се базира на спекулация за това как ще се представят пазарите към определен бъдещ момент. Той се изчислява като се гледа лихвения диференциал между двете включени в договора валути. Ако канадски клиент закупи 30 дневен US$ форуърд, то разликата между спот и форуърдния курс ще се изчислява както следва. Купуват се US$ по даден курс на спот пазара --- напр.1.52=Can$/US$. Това, което кара форуърдният курс да баде по-висок или по-нисък , е разликата в лихвените проценти между двете страни – Канада и САЩ. Нека приемем, че лихвеният процент в САЩ е по-нисък от този в Кaнада с 1%. Тогава при изчисляването на договора се включва и този разход по лихвения диференциал. В нашия случай това би изглеждало така:

• $100 000 USD * 1.5200= $152 000 CAD
• $152 000 CAD *1%/12 months = $126.67 CAD
• $152 000 CAD + $126.67CAD = $152 126.67CAD
• $152 126.67/$100 000 USD = 1.5213

Ето как форуърдният курс стана с 13 базисни пункт а по-висок от спот курса.

Вижте още

• Видове валутни форуърдни сделки
• Суап
• Опционен контракт
• Дериватив

Източници

• Форуърдни договори. Ценообразуване
• Оценяване на форуърден договор
• Финансов риск

Външни препратки

• Банкови деривативни стратегии
• Форуърдни точки
• Инвестиционен портфейл
• Възникване същност и развитие на стоковите борси
• Финансови инструменти
• Справочник нормативни актове
• Фючърси за валутен обмен
• Финансови деривати - Теорема за паритета на спот цената и фючърсната цена
• Валутен курс и лихвен диференциал
• Транзакция
• Финансови активи