Индивидуална склонност към риск

Индивидите, които вземат решения, се различават чувствително по склонността си да поемат риск: оптимистично настроеният ръководител поема рискове, като допуска винаги, че резултатите ще бъдат благоприятни. Този специфичен аспект на личността влияе силно върху процеса на вземане на решение.

Същност

Понятието „риск” (risiko) има латински произход и означава опасност, несигурност и решение, чиито резултат е неизвестен. Той често се свързва с възможност за настъпване на вреда, неуспех или загуба, като това негово значение определя негативната му страна. Възможността за максимизиране на печалбата от предприемане на рисково действие е свързана с неговата позитивна страна. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички аспекти на социалния и икономическия живот. Той съществува независимо от това дали е осъзнато или не неговото наличие или отсъствие, отчитан ли е или игнориран.

Ръководител, който неохотно поема риск, си поставя различни цели, оценява различно алтернативите и избира различни алтернативи от друг ръководител, поставен при същите условия, но с висока склонност към поемане на риск. Последният се опитва да избира в случаите, когато сигурността на очаквания резултат е висока. Много от хората са по-смели и се изказват в полза на поемане на по-големи рискове, когато са част от група, а не когато действат индивидуално. Очевидно е, че те по-охотно възприемат поделения риск като членове на една група.

Риск и смелост (склонност към риск) играят значителната роля в управлението на вземане на решения, защитават от консерватизма и конформизма. Някои мярка на риска, е необходима и на учен, и на предприемач, и на политик. Благодарение на склонността към поемане на риск човек може да спечели,да победи на противника и обстоятелства. Но безотговорното поемане на риск води до поражение: рискувайки, човек може да загуби всичко. Липсата на смелост (физически, гражданска, творческа) и предпазливостта при действия могат да попречат на постигането на целите си. А лидер, който се страхува да рискува, губя възможността да се развива и да достигна по-високи цели.

Амбициозните хора са склонни да взимат рискови решения, тъй като за тях опасността и хазартът са положителни категории. Те превръщат своят живот в един вид приключение с постоянни рискове и пренебрегвания на опасността.

А има хора, които се придържат към старите правила и норми, избягат риска, действат предпазливо, оценяват всички плюсове и минуси. Те определят целта, която има достаточно висока вероятността за постигане. Това им гарантира спокоен и стабилен живот.

Склонността към риск, както личностна черта в различни сфери се проявяват по различни начини. Същите хора избират различни нива на риск в зависимост от обстоятелствата и условията.

Поемане на риск

Склонността към риска - не е самоцел, а само средство за постигане на успех. Но ефективността на дейностите и цели не зависи само от смелостта и способността за поемане на рискове. Интелект, опит, мотивация, организация и обстоятелства също определят ефективността на всяка дейност. Този списък не е на първо място. Без подходящо ниво на мотивация за успех в работата, не си струва и да се надяваме.

Връзка между индивидуална склонност и ефективност на дейностите е доста сложна и двусмислена. Високото ниво на смелост играе положителна роля в човешката дейност и може да гарантира успех. Благодарение на нея, субектът може да контролира страха и да поема рисковите (но адекватните) решения.

Способност, компетентност, опит правят по-лесен избор на най-добрите възможности за постигане на целта, а смелостта и мотивационните техники осигуряват тяхното прилагане.

Склонността към риск също може да изиграе негативна роля-намаляване на ефективността. Това става, когато рисковани действия, които не са резултат от необходим анализ и от рационалността.

Степента на риска, както и измерване на индивидуална склонността към него зависят от възрастта на индивида. Младите хора обикновено са по-склонни да поемат рискове, отколкото по-възрастните. Риск, който е лишен от опит и мъдрост е безсмислен, ирационален, глупав. Колкото повече познават света хорато, толково по-рационални и информирани решения взимат. Оказва се, че придобита със опит предпазливост изключва поемането на риск, и човек стана консерватор, основна цел на които - запазването на ред и стабилност.

Младите хора са ориентирани към бъдещето, те се стремят да наложат на света собствения си ред, да излизат извън границите на съществуващите структури. Ето защо те са склонни към риск и опасни действия. Освен това, те често прибягват до рисково поведение, поради липса на прогнозиране на възможните последици, пренебрегнала опасността, не се вземат под внимание ефективността на риск.

Риск и приключение като начин на живот

В рискови ситуации човека привличат също изненада и неопредалеността на резултатите. Риск и приключения привличат, тъй като предоставят възможността да промени обикновенно съществуване на нещо ново, необичайно, помагат да се отървем от монотонността на живота. Желанието да излазе извън наложените граници, опитване да получи много повече и за миг, вместо да използва бавни, последователни действия - това са причините за приключения и склонността към риск на един индивид.

Актуалността на проблематика, свързвана с мениджмънт на риска произтича от факта, че рискът се явява иманентна характеристика на предприемаческа дейност, особенно в нейната начална фаза.

Рискът се явява ключова управленска категория, интегрираща ситуационния и личностния подход за изучаване на поведението на предприемача и мениджъра. Определено може да се каже, че това понятие заема важно място в цялостния модел на вземане на решения в условия на риск. Процесът на вземане на рисково решение се разглежда в контекста на въздействието на две индивидуални характеристики – склонност към риск и възприемане на риска. Допуска се, че тези два фактора опосредстват влиянието на по две групи индивидуални характеристики, които формират трите базисни предпочитания при управлението на риска – към поемане, избягване и неутралност. Склонността към риск и възприемането на риска са свързвани с комплекс от фактори, формиращи системата за индивидуална оценка на рисковата ситуация, както и от индивидуалната способност на предприемача да избира оптимален подход за управление на идентифицирания и оценен риск.

Склонност към риск не е постоянна величина, хората рискуват по-различен начин в живота си и професионалната работа. Проявлението на готовността към риск зависи от много фактори на околната среда (характеристики на проблемната ситуация, структурата на социалните системи, метод за формиране на проблеми, вид на вземаното решение).

Готовността за поемане на риск е свързана със следните свойства на индивида: импулсивност, раздразнителност, агресивност, склонност към доминиране, самоувереност, зависи от пола (мъже са по-рискови). А също така тя в немалка степен се определя под въздействията на резултати от реализацията на предишни решения, взети при подобни условия.

Вижте още

• GAP анализ
• SWOT анализ
• Алтернатива
• Аутсорсинг
• Бейсова вероятност
• Вариационен анализ
• Групово интервю
• Даниел Канеман
• Диверсификация
• Дилема на затворника
• Евристични методи в управлението
• Задача
• Инвестиционен портфейл
• Интегрираност
• Конфликт
• Критична точка
• Мисия
• Прогнозиране
• Спешна стратегия
• Стратегическо прогнозиране
• Стратегия
• Управление
• Фирма
• Хибридна стратегия
• Цел

Източници

• Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
• Николова, Н., “Принципи на корпоративните финанси”, изд. Сиела, София, 2100; ISBN 978-954-28-0741-4
• Mill, J.S., Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
• Jorion, P., Financial Risk Manager Handbook, Wiley; ISBN 047-047-961-2
• Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
• Александрова, М., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010
• Steve Steinhilber, Strategic Alliances: Three Ways to Make Them Work (Memo to the Ceo)
• James D. Bamford, Benjamin Gomes-Casseres and Michael S. Robinson, Mastering Alliance Strategy: A Comprehensive Guide to Design, Management, and Organization (Jossey-Bass Business & Management)
• Edwin Richard Rigsbee, Developing Strategic Alliances (Crisp Professional Series)
• Brian Tjemkes, Pepijn Vos and Koen Burgers, Strategic Alliance Management
• Dumela, Strategic Alliance

Външни препратки

• Външна среда и анализ на Гугъл Инк
• СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА НПО
• Стратегически анализ.
• Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление