Разлика между версии на „Система с балансирани показатели“
| Ред 4: | Ред 4: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | |||
[[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. | [[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. | ||
| Ред 19: | Ред 18: | ||
===История=== | ===История=== | ||
| − | Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - Робърт Каплан и Дейвид Нортън - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. | + | Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(''BSC''), която нейните създатели - Робърт Каплан и Дейвид Нортън - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”. |
| + | ==Графично представяне== | ||
| + | [[Image:Balansirana karta2.jpg|thumb|600px|center|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]] | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Текуща версия към 14:52, 2 април 2014
Системата с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности.
Същност
Системата с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности. Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията.
Връзки
Между перспективите съществуват ясно очертани причинно-следствени връзки. Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните финансови резултати, е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като имиджът и силата на търговската марка, качеството на продукта, иновациите, квалификацията на човешките ресурси и т.н., са същинските фактори за успех.
Отчитане
Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:
- Финансови резултати;
- Отношение с клиентите;
- Вътрешни процеси;
- Обучение и развитие;
История
Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията Balanced Scorecard(BSC), която нейните създатели - Робърт Каплан и Дейвид Нортън - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на мисията и стратегията на организацията в изчерпателен набор от показатели за дейността, които служат като основа на системите за стратегическо управление и контрол”. Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”.
Графично представяне
Вижте още
- Методология на измерване на ефективността на управлението
- Стратегическа карта
- Бъръс Фредерик Скинър
- Ефективност на управлението
- Видове предприемачески риск
- Интегрираност
- Индивидуална склонност към риск
- Фирмена ефективност чрез процесен подход
- Видове ефективност
Източници
- Доц д-р Христов, Х., „Измерване ефективността на публичните организации” , статия.
- Kaplan R., D. Norton, The Balanced Scorecard: translating strategy into action, 1996.
- Kaplan R., D. Norton, The strategy-focused organization: how balanced scorecard companies thrive in the new business environment, 2001.
- История на Балансираните карти
- Управление на ефективността
- Фирмена ефективност чрез процесен подход
- Стратегически карти