Измерване на променливите

Измерването на променливите в теоретичната рамка е неразделна част от изследването и е важен аспект на изследователския проект. Ако нямаме променливи, които могат да бъдат измерени по някакъв начин, ние няма да можем да тестваме хипотезите си и да намерим отговор на поставения в изследването проблем.

Видове

Има най-малко два типа променливи: едните позволяват да бъдат обективно и точно измервани, чрез най-различни инструменти (физически характеристики), а другите са по-неясни, мъгляви и не позволяват да бъдат прецизно измерени, поради субективната си природа. (възприятия, чувства и тнк).

Обаче, въпреки липсата на обективни физически подходящи устройства за измерването на втория вид, съществуват начини за измерване на субективните чувства и възприятия на индивидите. Една от техниките е да се намалят и да се сведат абстрактните понятия или концепции, като мотивация, участие или удовлетворение, до наблюдаеми поведения и характеристики на притежателите на тези абстрактните качества. С други думи абстрактните понятия са опростени в наблюдаеми, видими характерни поведения. Така например жаждата може да бъде измерена с количеството течности, които пие всеки един индивид от изследването. Така ние ще сме във състояние да измерим нивата на жажда, въпреки че концепцията сама по себе си е абстрактна и мъглява. Намаляването на абстрактните концепции, понятия, така че те да могат да бъдат измерени се нарича операционализиране на понятията.

Оперативна дефиниция (яснота)

Операционализацията или още оперативното дефиниране на понятие, така че да стане измеримо, се постига чрез разглеждане на поведенческите измерения, страни, аспекти или свойства, характерни за понятието, и категоризирането на същите в наблюдаеми и измерими елементи. Това включва поредица от стъпки.

Какво НЕ е операционализацията? Тя НЕ описва корелациите в концепцията. Трябва да бъде ясно, че операционализацията на понятието не се състои в определянето на причините, предпоставките, последствията или корелациите на концепцията. Вместо това, тя описва наблюдаемите характеристики на променливата, за да можем да я измерим. Това е важно да се запомни, защото ако операционализираме понятията неправилно или ги объркаме с други концепции, тогава нашите мерки няма да бъдат валидни. Това ще рече, че няма да имаме „добри” данни и нашето изследване няма да бъде научно.

Скали и измерване

Различни скали са разработени, за да ни помогнат да измерим интересуващите ни променливи. Скалата е инструмент или механизъм, чрез който индивидите, лицата се разграничават, отличават на базата на променливите, които ни интересуват в нашето проучване, в някаква или друга форма. Скалата или инструмента може да бъде обща, брутна, в смисъл че само в общи линии категоризира лицата по отношение на определени променливи, или може да бъде прецизна, която да разграничава индивидите по отношение на променливите с различна степен на сложност.

Има четири основни вида скали: номинална, ординална, интервална (метрична) и пропорционална (относителна, скала на отношения, абсолютна, имаме значеща нула) скала. Степента на сложност, на прецизиране, на която отговарят скалите, се увеличава като се предвижваме от номинална към пропорционална скала. С увеличаване на прецизността на скалата се увеличава силата на скалата - т.е. по-детайлна информация може да бъде получена за нашите променливи. С по-силни скали могат да се правят по-сложни анализи на данни, което означава, че можем да намерим по-смислени отговори на нашите изследователски въпроси. Все пак някои променливи се поддават по-лесно на силни скали от други.

Номинална скала

Номиналната скала е тази, която позволява на изследователя да постави, съотнесе обекта към определени групи или категории. Те категоризират обекта или лицата във взаимно изключващи се и изчерпателни групи (несъществува друга). На нея се записват значенията на неметрираните, неранжирани признаци. (Пр. сем.положение, пол и др.) Номиналната скала дава някаква основна, категорична, обща информация.

Ординална скала

Ординална скала не само категоризира променливите по начин, по който са обозначени качествените разлики между различните категории, но също така подрежда, ранжира категориите по някакъв смислен начин. На нея се записват значенията на неметрираните, но вече ранжирани признаци. Ранжирани означава подредени по някаква градация. Такива са образованието – висше, средно..., степента на удовлетвореност. Ординалната скала ни дава повече информация от номиналната. Тя не само показва разликите в категориите, но също така дава някаква информация как респондентите се различават между тях като ги ранжира. При номиналната можем да изчислим мода, а при ординалната и медиана. Имайте предвид обаче, че ординалната не дава никаква индикация за мащаба, степента на тези различия между редиците. Така че при ординалната скала, въпреки че знаем, че има различия между редиците от обекти, хора, или изследвани събития, ние не знаем степента на тези различия. Този недостатък се преодолява с интервалното скалиране.

Интервална скала

Интервалната скала ни позволява да извършим определени аритметични операции по отношение на данните, събрани от анкетирането. На нея се представят значенията на метрираните признаци. Тя е най-мощна. Докато номиналната скала само ни дава възможност за качествено разграничаване на групите, като ги катогиризира във взаимноизключващи се и изчерпателни групи, а ординалната ни дава възможност да ранжираме предпочитанията, то интервалната ни позволява да изчисляваме средните и стандартните отклонения, отговарящи на променливите. С други думи тя не само групира лицата според определени категории и показва реда в тези групи, но също така измерва степента на различията между индивидите и техните предпочитания.

Пропорционална скала

Пропорционалната скала преодолява недостатъка на произволната точка на произхода, която имаме при интервалната скала, тук имаме абсолютна (за разлика от интервалната, където имам произволна) нулева точка, която е съществена точка за измерването. (имаме значеща нула). Така пропорционалната, относителната (абсолютната) скала не само измерва степента на различията между точките на скалата, но също така показва пропорцията в различията.

Пропорционалната скала е най-високото ниво на измерване, тук са възможни всички аритметични операции. Примери за пропорционална скала са температурната скала по Келвин, измерването на тегло, ръст, скорост, години, приходи и др. При скалата на отношенията може да се каже колко пъти един обект е по-голям или по-малък от друг обект.

Разликата между интервалната и абсолютната скала на измерване е в това, че нулата не е поставена произволно и наличието й в абсолютната скала показва липса на свойство. При скалата на отношенията има истинска, абсолютна нулева точка и отношението между две оценки е независимо от измервателните единици. 

Тя е най-мощната скала от четирите, защото има уникална нулево начало. (а не произволно начало) и включва всички свойства на другите три скали. Измерването на теглото е добър пример за пропорционална скала. Можем да изчислим съотношението между различията на теглата на двама човека. На пример човек с тегло 250кг тежи 2 пъти повече от този, който тежи 125 кг. Имайте предвид, че дори и да умножаваме и разделяме и двете числа на което и да е ще се запази отношението 2:1.

Можем да видим как силата на статистическата значимост се увеличава като се премествам от номиналната скала (където групираме обекти в някакви категории), до класиране, подреждане на категориите (ординална), до показвайки степента на различията (интервална), та до измерване на пропорциите на различията (пропорционалните скали).

Докато номиналната и ординалната скали ни помагат да групираме и да направим, идентифицираме качествена разлика между групите, интервалната и пропорционалната ни помагат да получим някаква представа за количествените различия в променливите, които ни интересуват. (номера и процента на хората в разделените групи, след това коя от двете групи е по-предпочитана, след това когато искаме да узнаем степента на различията, степента с колко едната е по-предпочитана от другата, и на края ако искаме да измерим и съотношението в различията между 2-те)

Номиналната скала подчертава различията чрез класифицирането на обекти или лица на групи и осигурява най-малко количествена информация за променливите от 4-те Ординалната скала осигурява някаква допълнителна информация, като ранжира групите осигурени от номиналната скала. Интервалната скала в допълнение към ранжирането ни дава информация за степента на различие на променливата. Пропорционалната скала показва не само големината на различията, но също така и пропорцията, съотношението в различията. Като се движим от номиналната към пропорционална ние получаваме по-голяма прецизност при определяме в количествено изражение на данните и по-голяма гъвкавост при използването на по-мощни статистически тестове.

Разработване на скалата (инструменти)

• Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова система (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на рейтингите.

• Скалите, които обикновено се използват в бизнес изследванията могат да бъдат класифицирани като рейтинг скали и скали измерващи нагласите към нещо.

• Графичните рейтинг скали и подробни, детайлни рейтинг скали са най-често използваните рейтинг скали, а Ликертови скали (примерно степента на несъгласие 5 виа) и семантичната скали (цели измерване на скрития смисъл на понятията) са най-често използваните при скалите за измерване на нагласите. Графичната, подробната и семантичната скали предлагат значителна гъвкавост, което ни помага при разработване на подходяща скала, която да отговаря на специфичните цели, които ни интересуват. Това ни помага за изготвянето на полезни интепретационни (тълкувателни) заключения от данните.

Важни елементи и величини

Тестване доброкачествеността, силата на измерването - надеждност и валидност (действителност)

Ние трябва да бъдем достатъчно сигурни, че инструментите, които използваме в нашето изследване действително измерват променливите, които се очаква да бъдат измерени и че ги измерват по най-добрия начин. Как може да се гарантира, че разработените мерки са сравнително добри? Това става чрез използването на два основни критерия - валидност и надеждност.

• Валидността (на самия инструмент) тества колко добре е разработен инструмента, който измерва точното, конкретното понятие, явление, което се очаква да бъде измерено. (Измерваме ли правилното нещо?) Надеждността се отнася до това, дали измерваме вярната концепция/понятие и е свързана със стабилността и съгласуваността, съпоставимостта в самото измерване (точността на измерването) Надеждността на даден инструмент показва стабилността и съгласуваността, с която уредът измерва концепцията.
• Проверяване валидността на самия инструмент за измерване. Това става, когато поставяме набор от въпроси (т.е. разработваме измервателния инструмент) с надежда, че се занимаваме с правилната концепция. Все пак как можем да бъдем относително сигурно, че измерваме концепцията, която трябва, а не някоя друг? Това може да бъде постигнато чрез прилагането на някои тестове за валидност (те са 3 основни раздела) - валидност на съдържанието (логическа валидност - гарантира, че измерването включва адекватен и представителен набор от елементи), критериално-свързана валидност (по начина, по който е зададен инструмента спомага ли да се предскаже критериална променлива), и валидност при построяването (съответстваща валидност) (до колко добре резултатите, получени при използването на инструмента се вписват в теориите, около които сме проектирали теста). Две проверки пък на стабилността са повторния тест на надеждността и паралелна форма на надеждност.
• Вътрешна съгласуваност на инструментите - различните инструменти (въпроси) трябва да са съвместими като съвкупност, множество” и да са в състояние независимо да измерват същата концепция, така че респондентите да влагат един и същ общ смисъл във всеки един от тях.
• Надеждност на интерпретатора - съгласуваността на решението на няколко оценители за това как те виждат явлението или тълкуват някои отговори също е мярка за надеждност.

Вижте още

• Изследователски процес
• Data mining
• PEST анализ
• Анализ на вторични данни
• Анализ на документи
• Анализ на съдържанието
• Анкетно проучване
• Видове бизнес изследвания
• Включено наблюдение
• Групово интервю
• Допускане
• Дърво на решенията
• Експериментално изследване
• Експерт
• Електронно интервю
• Задача
• Извадкови методи
• Изследователски доклад
• Изследователски метод
• Изследователски процес
• Имитационно моделиране
• Интернет базирано проучване
• Интернет интервю
• Информационно осигуряване
• Казусен метод
• МИБ Речник
• Неструктурирано интервю
• Пазарно проучване
• Панелно проучване
• Принцип на Парето
• Проблемна ситуация
• Ситуационен анализ
• Структурирано интервю
• Телефонно интервю
• Техника за преглед и оценка на програми
• Фази на изследователския процес
• Фокус група
• Фундаментален анализ
• Хипотеза

Източници

• Uma Sekaran, Research methods for business

Външни препратки

• Научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии: Комисията подкрепя проект за идентифициране на системните рискове на финансовите пазари
• Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея
• Изследване в областта на културната политика
• Изследвания в областта на общественото здраве в България