Разлика между версии на „Мотивационни теории“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 17: Ред 17:
 
* [[Мотивация чрез цели]] - индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението
 
* [[Мотивация чрез цели]] - индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението
 
* [[Теория за усилването на Бъръс Фредерик Скинър]] - основава се на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение
 
* [[Теория за усилването на Бъръс Фредерик Скинър]] - основава се на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение
===Мотивация чрез [[цел]]и===
 
 
Началото на теория на целеполагането се поставя от [[Едуин Локе]] с публикувания от него труд ”За теорията на мотивацията и стимулирането на [[цел]]ите”. Той смята ,че индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението. Ето защо теорията набляга на важността на съзнателните цели,в обясняването на мотивираното поведение. Обективността  изисква да се посочи, че преди Локе, редица положения за управлението с помоща на цели са застъпени и в трудовете на [[Питър Дракър]] и [[Дъглас Макгрегър]].
 
 
В най-общ вид модела ,описващ процеса на целеполагане се състои от следните стъпки:
 
 
# осъзнаване на обкръжението от гледна точка на емоционалното състояние
 
# установяване на целите,определящи посокатаи интензивността на действията
 
# осъществяване на действията
 
# удоволетвореност от резултатите
 
 
Според теорията на целеполагането равнището на изпълнение на работата непосредствено или опосредствено зависи от четири характеристики на целите: сложност, специфичност, приемливост, привлекателност. Те влияят както на целта така и на усилията, които човек е готов да изразходи, за да постигне целта. За тези характеристики са валидни следните закономерности: колкото по-сложна цел поставя пред себе си човек толкова по-добри резултати постига, изключение е когато се поставят нереалистично високи цели, които не могат да бъдат постигнати, специфичността на целите отразява нейната количествена яснота, точност и определеност. Доказано е, че по-конкретните и определени цели водят до по-добри резултати и по-добро изпълнение на работата.Приемливостта на целта отразява степента,до която човек възприема целта като собствена. Привлекателността изразява готовноста да се вложат усилия на определено равнище за постигане на целта. Това е много важна характеристика,от която зависи качеството на изпълнението.То от своя страна зависи от още две групи фактори: организационни фактори и способности на работещия-  те оказват не пряко влияние върху мотивацията и допълнително влияят върху изпълнението.
 
 
Според теорията, ако чрез действието се стигне до позитивен за субекта резултат ,то той получава удоволетворение,което се постига чрез два процеса-вътрешни и външни по отношение на човека.Вътрешните основно са свързани с постигането на целта,ако то е факт индива изпитва удоволетворение.Това може да доведе до стремеж да не се поемат сложни и по-високи цели.Външните процеси са процеси на реакция от резултатите на труда от страна на обкръжението.Ако то реагира позитивно (благодарност от ръководителя,повищаване в служба,увеличаване на заплатата и др.) то това предизвиква удоволетворение, а ако не реагира реакцията е отризателна.
 
 
Достатъчно ясната и логическа построена теория за целеполагането не е така проса за практическа реализация, тъй като липсва единен път за нейната реализация. Тя не притежава универсалност на приложението за всички хора(целевата организация е различна за различните полове,възраст,образование,профил на дейност) например яснотата на целта и обратната връзка обикновенно са по-важни за хора с по-ниско равнище на образование.За хора с по-високо равнище по важно е наличието на предизвикателсто,възможност за творчество. Второ няма категоричен отговор кои и как да поставя целта,неопределеностти възникват и когато трябва д асе реши кой е субекта на целеполагане-индивид или група,не може да се даде еднозначен отговор накуде трябва да се насочи стимулирането.
 
 
Важно е да  може да се определи в каква степен организацията и работещите в нея са готови да реализират процеса на поставяне на целите, да се извършва практическа подготовка за въвеждане на процеса на поставяне на целите,които трябва да се осъществява с открояване на тяхната сложност и специфичност и да се отчита приемливостта и привлекателността им ,наложително е провеждането на междинен [[анализ]] на целите и тяхното корегиране, да се провежда анализ и на постигнатите цели , да се прави обобщение на резултатите и да се разработват  препоръки за по нататъчно осъществяване на процеса на поставените цели.
 
 
 
===Теория на усилването на [[Бъръс Фредерик Скинър]]===
 
===Теория на усилването на [[Бъръс Фредерик Скинър]]===
  

Версия от 09:53, 31 март 2014

Мотивационни теории са теоретична, но практически насочена постановка, за влияние върху мотивацията на човешкия кадър с определена цел, чрез изпълняване на конкретни стъпки. Мотивационните теории се застъпват и са доразвивани и видоизменяни при създаването си. Делят се на 2 вида: съдържателни и процесни.

Съдържателни теории

Съдържателните теории се стремят да опишат онова, което всъщност мотивира човека за работа. Те разглеждат потребностите на хората – различните видове, тяхната сила и посока на действие. Основни теории от този вид са:

  • Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу - потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологияните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото
  • ERG теория на Клейтън Алдерфер - E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи потребности: Потребности от съществуване; Потребности от отношения; Потребности от растеж.

Процесни теории

Процесните теории се стремят да установят връзките между динамично пременящи се характеристики на служебната обстановка, които създават мотивация. Тези теории се занимават предимно с въпроса как да се предизвика, насочи и поддържа мотивацията. Основни теории от този вид са:

Теория на усилването на Бъръс Фредерик Скинър

Теория на усилването на Скинър се основава на разбирането, че ръководителят обучава подчинените си за определен вид поведение. За това в нея се отдава голямо значение на обратната връзка от ръководителя към подчинения, както и на избора на техники за въздействие. Те се използват,за да се подкрепи определено поведение на подчинения или да му се покаже, че поведението му е неподходящо. Използват се чертири основни техники за въздействие:

  1. положително усилване - активна подкрепа на жеано поведение,чрез обратна връзка и съвкупността от възнаграждения-похвала,по отговорна работа,и др.
  2. отрицателно усилване - ръководителя се въздържа от наказание при видимо неподходящо поведение
  3. наказание - активно елиминира неподходящото поведение, чрез забележка,възлагане на нежелана работа,понижаване в длъжност,уволнение
  4. потушаване - пасивно елиминира нежеланото поведение, като ръководителя се въздържа от ”положително усилване”.

С прехода към пазарна икономика се засилва влиянието на мотивацията. Мотивацията е в тясна връзка с удовлетвореността от труда и зависи от много фактори. В съвременните условия по-важните от тях са:

  • процес на въвеждане и приобщаване на новите кадри към екипа;
  • усъвършенстване организацията на труда;
  • оценка (атестация) на кадрите;
  • подходящи системи за заплащане;
  • повишаване квалификацията на персонала.

Вижте още

Източници

Външни препратки