Търговия с опции за вредни емисии

CO2 емисии

Търговията с вредни емисии е част от свободния пазар, на който се продават кредити или ваучери за вредни емисии (обикновено на газове, свързани с парниковия ефект). Цели се използването на икономичен подходи за редуциране на замърсяването на въздуха.

Същност

Централната власт определя капацитета на вредни емисии, които могат да бъдат освободени в атмосферата. Този капацитет се разбива на парчета и след това се продава на фирмипод формата на кредити и ваучери, които представляват правото на фирмата да освобождава в атмосферата определен обем от специфичен замърсител. Броят на тези кредити неможе да надвишава определения капацитет. По този начин се задължават фирмите, освобождаващи вредни емисии, да притежават определен брой кредити, отговарящ на тези емисии. Фирмите, които не изпълват определения брой емисии, планиран от тях, при закупуването на кредитите, могат да ги продадат на фирми нуждаещи се от тях.

История

Историята на търговията с вредни емисии слага своето начало в Америка. Еволюцията й през времето се разделя на четири фази:

Гестация – оформяне на формата „гъвкава регулация” (от Коасе, Крокер, Далес и Монгомари ).
Доказване на принципите – сертифициране на продажбите на емисии в акта Clear Air през 1977 г.
Прототип – пусната е в сила програмата „Проект 88” през 1980 г., целяща да обедини екологичните и индустриалните интереси
Формиране – разпръсквайки се от американския акт към глобалните актове и от там към директивите на Европейския съюз. Това дава началото на глобалния въглероден пазар и формирането на карбоновата индустрия

Пазари

За улесняване на пазара един кредит се равнява на един метричен тон CO2. Продажбата им може да става директно между купувача и продавача или на международния пазар. По настоящем има шест пазара, работещи с такива покупко-продажби :

Chicago Climate Exchange (до 2010')
European Climate Exchange
NASDAQ OMX Commodities Europe
PowerNext
Commodity Exchange Bratislava
European Energy Exchange

Цените обикновено се измерват в евро на тон въглероден диоксид или неговия еквивалент (CO2e). Продажбата на други газове, свързани с парниковия ефект, също е възможна, но се разглеждат като заместители на въглеродния диоксид. Много внимателно се следят пазарните стойности, за да се поддържа ликвидността на пазара чрез отворена конкуренция и прогнозирани покупки.

Вижте още

Източници

Stavins, Robert N. ‘Experience with Market-Based Environmental Policy Instruments’ Discussion Paper 01-58. - (November 2001). Washington, D.C.: Resources for the Future. Retrieved 2010-08-25.

Външни препратки