Социална интеракция
Интеракциите между индивида и свързаните с него системно-структурни елементи могат да бъдат характеризирани като „положителни или отрицателни“, травмиращи, или ободряващи (стимулиращи), потискащи, малтретиращи, или сътрудничещи на социалния случай.
Според Л. Шулман
Тази функция на социалния работник допринася за повишаване равнището на цялост на социалната система, а не само да се идентифицира с един от компенентите Ј. Отрицателните, негативните интеракции могат да породят трайно депресивно състояние. Когато депресията е породена от гняв, яд, срам, омраза, потисничество, господство, пол, раса, класа и др., социалният работник се опитва да задейства скритите, природно закодирани сили и жаждата за живот за социалния случай.
В случая е важно да се възвърнат вярата и силите на болния за „борба“ с травмиращите фактори и се изгради защитна реакция и бариера срещу тези постоянни отрицателни дразнители и потисници. Според теорията за потисничеството на Франц Фенън, продължителното психическо и физическо, дори политическо потисничество, свързано и с други форми за ограничение свободата на личността, води до интернализиране на „потискана отвън“, или по-точно приемане на неговите нагласи от социалния случай като „собствена оценка за себе си“. В резултат на това потисничество социалният случай става уязвим и се появява гняв и омраза. Както гневът така и омразата, скрити зад еуфорията и дисфорията, могат да доведат до неадаптивно, потиснато или разрушително поведение, еднакво опасно както за субекта, така и за околните. Според Л. Шулман такъв социален случай става „потисник на самия себе си“, „автопотисник“ и изгражда „потисника отвътре“.
Това е резултат от продължително угнетяване, „търпяно“ стоически от социалния случай, упражнявано от най-близкото обкръжение, семейство, колеги, „приятели“, съседи. Човек става още по-беззащитен и уязвим, ако не получава никаква морална и социална (духовна) подкрепа от най-близката социална система – семейството и приятелите. В подобни случаи социалният работник е единствената силна социална система и подкрепа за субекта. Той, както гласи основния принцип в социалната педагогия, е длъжен да се опре на остатъчните психически и физически сили, на положителното в индивида и разкрие неговите потенциални възможности и резерви за борба, оцеляване и промяна. Не е целесъобразно да се укрепва социалният случай в мекушавост, лично и социално предателство, малодушие и липса на енерия за борба. Това убива и последните резерви и сили у него за борба и оцеляване.
Пълното отчаяние, съпроводено с меланхолична тъга и пасивност, са истинските симптоми за апатия, безразличие и срив на централната нервна система. Безсилието е резултат от потисничеството и преживяваната депресия. Депресията, разбира се, трябва да бъде лекувана от медиците, но социалните работници, които се занимават със социална терапия, трябва да отстранят на първо място причините, които са я породили. Тези причини в редица случаи са резултат от разпадането на основни и важни за социалния случай интеракционни връзки. Това разпадане на социалните връзки води до поставянето на индивида в „социална изолация“ (пълно прекъсване на неговите социални връзки). В подобен случай медици и социални работници работят в екип.
Според Уилям Шварц
Уилям Шварц представя три централни идеи в интеракционния модел, описан през 1961 година, който набляга върху интеракционната природа на помагащия процес. Клиентът в този модел се разглежда като себеосъществяваща се личност с енергичен ресурс, която има своите задачи в процеса, а социалният работник като човек със специфични функции в процеса. Те са свързани помежду си като взаимозависими действащи лица в рамките на една ограничена система, най-точно дефинирана като „реципрочна по своята същност“ - всеки от тях постоянно оказва влияние и се влияе от другия във всеки един момент. Взаимоотношението социален работник – клиент се разглежда в социален контекст и се влияе от фактора време.
- Първата е вярата в същностните симбиотични връзки между хората и тяхното социално обкръжение.
- Втората е предположение, че тази взаимна потребност се блокира систематично от бариери – едни, създадени от клиента, а други – от системите, с който клиентът трябва да се договаря.
- Третата основна идея е, че социалния работник винаги трябва да допуска и да търси в клиента (и в системата) сила за промяна. /19, с.30/. Предположението, че „част от нас винаги се стреми към здравето“, представлява ядрото на приложната теория, формулирана от Шварц. Като приема „симбиотичния“ модел за човешките отношения, той разглежда интеракцията индивид – общество като „... връзка между индивида и неговата група на принадлежност“, връзка която е описана като „симбиотична“ и, че „всеки има потребност от другия заради собствения си живот и развитие“.
Според Рубенщайн
Според Рубенщейн „най-първото от първите условия за живота на човека това е другия човек“ /3, с.102/. Той подчертава нашия взаимен, същностен интерес един към друг. Твърденито за взаимна зависимост е основата на нашата вяра в социалната отговорност за благото на всеки.
Това твърдение разкрива също така, че житейските потребности на всеки индивид се задоволяват най-добре в условията на положително взаимодействие с другите. Положителното отношение към другите хора, наречено още просоциално поведение, е интересен обект на социалната психология. На преден план в изучаване на просоциалното поведение е въпросът за неговия произход.
Дали съществува вроден биологичен код, който генетично насочва хората към положителни взаимоотношения, или детската социализация и междуличностното подкрепяне като социални фактори формират просоциалното поведение? Вторият интересен въпрос е доколко на просоциалното поведение може да се гледа като на алтруистично поведение. Ако си добър към другите, означава ли това, че те стимулира симпатия към човека, или това е една форма на „егоистична мотивация“ от типа на стремежа да подобриш настроението си, да подтиснеш неприятната си възбуда, да предотвратиш социално неодобрение или да отхвърлиш чувството си на вина, че не си помогнал?
Формирането на просоциалното поведение става по пътя на социализацията. Под социализация тук се разбира процесът на моделиране на индивидуалното функционално поведение в съответствие с очакванията на културата, в която човек живее. Всъщност голяма част от ценностите, които се учат в детството, включва просоциалното поведение, като например, че оказването на помощ на другия е човешки дълг.
Всекидневните грижи на родителите, които насочват децата към взаимопомощ – да дадат играчката си, да помогнат на другия, да не бъдат егоисти – е друга форма на въвеждане на законите за просоциално поведение. Благодарение на социалната власт да възнаграждават, да бъдат експерти, да наказват, но и да бъдат субекти на легитимната власт родителите са в състояние да насочат децата си кое е желаното поведение и кое поведение трябва да бъде образец за следване. В детската възраст освен родителите силен източник на социализация са и другите деца – връстниците или по-малките или по-големите братя и сестри. Следващите най-силни източници, които оформят и дават моделите на социалното поведение в този период, са училището и медиите.
Според Носрат Песешкиан
В книгата „Метод на позитивната психотерапия“ Носрат Песешкиан разглежда петстепенен процес в позитивната психотерапия, като терапевтична стратегия. Етапите в модела на конфликтния процес съответстват на възможностите, представени на човек за разрешаване на конфликти.
Целта на терапията е насочена към разрешаване на индивидуално възникващите конфликти, които изискват съответващите им възможности за разрешаване. Тези възможности не съществуват изолирано една от друга, а са свързани помежду си в терапевтичния процес, като един етап може да служи за подготовка и развитие на следващия. Според Носрат Песешкиан това на практика означава, че при всеки пациент е приложима петстепенната стратегия, но пространството, което заемат отделните етапи, както и специално използвания метод трябва да отговаря на изискванията на конкретния случай: Петте етапа се съдържат във всяка междуличностна интеракция.
В нея се реализира способността за изслушване (наблюдение/възприемане), за поставяне на целенасочени въпроси (инвентаризация), за мотивиране на вербално и невербално възприетото (ситуативно окуражаване), за целенасочено изказване на проблемите (разширяване на целите).
Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликтите, а цели разбирането на човека в актуалната житейска ситуация, от която се развива болеста му. В този смисъл позитивната психотерапия обхваща всички психични, психоматични и соматични заболявания. Тя не се ангажира само със симптома, а се интерисува и от значението му за цялостния жизнен план, от произтичащите от това шансове за промяна и от намиращите се вътре в човека способности да разрешава конфликти, да компенсира нарушения и функционални дифицити или да преоринтира жизнината ситуация и връзките с бъдещето.
Известно е, че благоприятната професионална и личностна изява не зависят единствено и само от умствените способности на човека. Високият коефициент на интелигентност говори за наличието на съответен интелектуален потенциал у личността, но неговото реализиране се определя от съчетаването на много фактори в индивидуалния жизнен път на отделния човек, не на последно място сред които са уменията за общуване.
Всяко от тези умения влияе върху осъществяването на взаимодействието между хората и в голяма степен върху качеството и резултата от това взаимодействие. В този смисъл за всеки човек независимо от неговата тясна професионална дейност и от социалните роли, които изпълнява в живота, е необходимо да владее основните комуникативни умения.
Разбира се, съществуват дейности и професии, резултатността и ефективността на които са в пряка зависимост от степента на владеене на основните комуникативни умения (психологическо и педагогическо консултиране, психотерапия, мениджмънт, реклама и др.).
Много често във всекидневното общуване ни се случват ситуации, в които без да сме се учили специално на умения за подпомагане, ние се справяме и действително помагаме на приятелите си.
Вижте още
Източници
- Jason Harvey, Achieve Anything In Just One Year: Be Inspired Daily to Live Your Dreams and Accomplish Your Goals
- Charles Duhigg (Feb 28, 2012), The Power of Habit: Why We Do What We Do in Life and Business
- Peter W. Murphy (Jan 16, 2012), Always Know What To Say - Easy Ways To Approach And Talk To Anyone
- Susan Cain (Jan 24, 2012), Quiet: The Power of Introverts in a World That Can't Stop Talking