Опорни точки на контролинга
Независимо от различията в трите подхода и дефинираните от тях релевантни (значими) цели и задачи на контролинга в края на века се очертаха основните теоретични опорни точки на концепцията на контролинга, които имат системообразуваща роля в нейното структуриране, и за които се счита, че съществува високо равнище на общоприетост сред различните привърженици на концепцията.
Първа точка
Първа теоретична опорна точка контролингът има за задача разкриването на модела на факторната обусловеност на целите на предприятието (определянето на естеството на самите цели е прерогатив (привилегия) на висшия мениджмънт и е извън компетенциите на контролинга, чиято отговорност е свързана с определянето на тези променливи параметри от функционирането на предприятието и ограниченията им, от които зависи постигането на целите каква е тяхната съвкупност и влиянието на промените им върху значението на целите, т.е. става дума за дефинирането на факторните променливи Х1, Х2, Х3 ...Хn и ограничителните условия на целевата функция на предприятието при зададена цел Y: Y = f (Х1, Х2, Х3 ...Хn); в този смисъл предназначението на контролинга е да концентрира вниманието в управлението върху факторите на успеха на предприятието и да го насочи към тяхното овладяване).
Втора точка
Втора теоретична опорна точка обединителната роля на концепцията относно осъществяването на функциите по планирането и контрола в предприятието. В основата на обединяването на функциите по планирането и контрола стои схващането за повишената роля на обратната връзка в управлението. Подкрепя се схващането, че сърцевината на контролинга / концепцията представлява сравняването на фактическите (ФС) и плановите значения (ПС) на резултативните и факторните променливи от дейността на предприятието и диагностиката на отклоненията (ДО).
Трета точка
Трета теоретична опорна точка контролингът обхваща информационната система на предприятието, определя нейната преднамерена насоченост и архитектура, изискванията към техническата и технологичната й организация (в неговото съдържание като единна управленска функция по планирането и контрола естествено се добавя организиращата му роля в дейностите по информационното осигуряване в предприятието).
Вижте още
Източници
- Гробауров, В. А. Информационные технологии для менеджеров. М., Финанси и статистика, 2001, 368 с.
- Информационные системы в экономике/Под ред. В. В. Дикс. М., Финанси и статистика, 1996, 272 с.
- Информационные технологии в бизнесе: Энциклопедия. Пер. с англ./Под ред. М. Желены. СПб, Питер, 2002, 1120 с.
- Карринский, Д. М. и др. Контроллинг в бизнесе. М., Финанси и статистика, 1998, 256 с.
- Майер, Э. Контроллинг как система мышления и управления. М., Финанси и статистика, 1993, 96 с.
- Петров, А. Активна корпоративна сигурност. С., Свят.Наука, 2007, 170 с.
- Управление современной компании. Пер. с англ./Под ред. Б. Мильнера и Ф. Лукса. М., Инфра-М, 2001, 586 с.
- Хан, Д. Планирование и контроль. Пер. с нем. М., Финанси и статистика, 1997, 800 с.
- Bans, J. Controlling. Berlin, 1996, 176 s.
- Klenger, G. Operatrives Controlling. Munchen-Wien-Oldenburg, 1989, 472 s.
- Schmitz, H. Projektcontrolling. 3 Auflage. Dusseldorf, 1996, 174 s.