Кибернетика

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
The printable version is no longer supported and may have rendering errors. Please update your browser bookmarks and please use the default browser print function instead.
Nortbert Viner – osnovopolojnik na kibernetikata.
Норберт Винер – основоположник на кибернетиката

Кибернетиката е наука за връзките (прави и обратни) и регулациите на всяка организирана и саморегулираща се система (машина или жив организъм).

Същност

Кибернетиката е тясно свързана с Теорията на контрола. Названието “кибернетика” символизира метафорично установяването на универсални общи закони и правила. На гръцки думата означавала първоначално изкуство да се управляват кораби (веруюто на морския кормчия), а древногръцкият философ Платон (І-IIІ в. пр.н.е), ученик на Сократ, наричал “кибернетика” изкуството за управление на държавата.

Етимология

"Кибернетика" идва от гръцки и означава"изкуството да насочваш ". Кибернетика е свързана с съставяне на цел и предприемане на действия за постигане на тази цел. Нужна е обратна връзка, за да разберете дали сте постигнали целта си, конепция, която идва от кибернетиката. От гръцки понятието „кибернетика” се превръща в латинското понятие „управител”.

История

През съвременния етап в развитието на управлението възниква и се развива кибернетиката като основа на всички управленски науки теории, изследването на операциите, системният анализ и др.

Science-symbol–nauchen simvol
Научен символ

Появата на кибернетиката като наука се свързва с публикуването през 1948 г. на книгата на американския учен Норбърт Винер "Кибернетика или управление и връзка на животното и машината" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine). Предпоставки за възникването на кибернетиката са първите открития, свързани с информационните процеси, създаването на електронните машини, развитието на алгоритмите, теорията на игрите, учението за висшата нервна дейност на И. П. Павлов и др. Норберт Винер за пръв път доказва, че управлението като процес се подчинява на общи закономерности, независимо от характера на средата, т.е. независимо от това, дали става дума за управление в живата природа, в неживата природа или обществото. Тази идея се оказва революционна, защото позволява да се търсят& аналогии в трите класа системи /биологични, технически и социални/. Винер доказва универсалния характер на управлението, това че неговите най-общи закономерности се проявяват във всички системи, независимо от техния произход.

В историята на кибернетиката се разграничават:

  • първа вълна кибернетика (начална кибернетика) – основни концепции, идеи и принципи – кръгова причинно-следствената връзка, инженерна кибернетика, обратна връзка и контрол, теория на адаптацията, видове регулиране, закон за необходимото разнообразие, увеличаване на регулаторните възможности, самоорганизиращи се системи.
  • втора вълна кибернетика – основни концепции, идеи и принципи - ролята на наблюдателя, биологична кибернетика, автопоеза, философия на конструктивизма, практическо значение.

В днешно време кибернетиката намира приложение в различни научни аспекти и техните подразделения. Например в управлението имаме предприемаческа кибернетика, управленска кибернетика, организационна кибернетика, операционни изследвания и схемотехника (устройство).

Определяне на предмета

Съществуват три подхода при определяне на предмета на кибернетиката:

  • Системен - според неговите привърженици кибернетиката е наука за управление на сложни, динамични системи /акад. Берг и др./
  • Информационен - привържениците на този подход смятат, че предмет на кибернетиката са информационните аспекти на управлението /акад. Колмогоров/
  • Математически - неговите привърженици разглеждат кибернетиката като математическа дисциплина /акад. Марков - кибернетиката е наука за причинните мрежи/.

Вижте още

Източници

Външни препратки