Финансов ливъридж

Финансов ливъридж (на английски: financial leverage) е понятие за измерител, показващ каква част от активите или инвестициите на една организация са финансирани със собствени средства (капитал) и каква част със заемни средства (заеми, кредити, облигации и т. н.). Финансовият ливъридж (финансов лост, ефект на зъбната предавка) има различно произношение в американския английски (левъридж) и британския английски (ливъридж) .

Същност

Ливъридж (на английски: leverage - "лостов ефект") е финансов термин, който илюстира усилването на ефекта (печалбата или загубата) от дадена финансова операция, дължащо се на "мултиплициране" на инвестирания ресурс (най-често с помощта на заемни средства). Финансовият ливъридж („финансов лост”, „ефект на зъбната предавка”) илюстрира "степента на задлъжнялост" на фирмата, т.е. каква част от бизнеса е финансиран с дългови средства. Заемното финансиране трябва така да се използва, че да увеличи ефективността на собственият капитал на фирмата. Финансовият ливъридж най - често се проявява под формата на т.нар. маржин сделки, къси позиции, изкупувания със заемни средства и др.

Характеристики

Необходимо условие да се реализира финансовият ливъридж е: „Процентът на рентабилност на инвестициите и ¬реалните активи (дълготрайни и краткотрайни) да е по - голям от лихвения процент по взетия дългосрочен заем”. По този начин има възможност да се увеличава дългът и на тази основа да се увеличава рентабилността на собствения капитал и нетните доходи от една акция.
Съществува определена връзка между финансовия ливъридж и "капиталовата структура". Ако цената на акционерния капитал е по - висока от тази на дълга (във вид на облигации и дългосрочни заеми от кредитни институции), би било по - подходящо фирмата да си набави капитал чрез дългово финансиране, т.е. да увеличи дълговите си средства. По този начин фирмата ще получи капитал при по - ниска цена.
Финансовият ливъридж може да се прояви в положителна и отрицателна посока. Положителен ефект се получава, когато постигнатата норма на рентабилност на общия капитал е по – висока от лихвения процент за използвания заемен капитал, а отрицателен – когато цената на заемния капитал надвишава постигнатата възвръщаемост от него.
Ефектът на финансовия лост може да се използва като система за управление на ефективността на бизнеса, тъй като показателят "ефект на финансовия лост" е непосредствено свързан с основния критерий на стопанската дейност ¬– „рентабилност на използвания капитал (Ре)”.

Ефект на финансовия ливъридж.

Класификация на Коефициента на финансов ливъридж

Обща класификация:

За измерване на финансовия ливъридж (степента на задлъжнялост) на фирмата във финансовата теория най - често се използват три коефициента:

Коефициентът „Дълг / Собствен капитал”:

„D” – дългово финансиране „Е” – собствен капитал

Коефициентът „Дълг / Активи”:

„D” – дългово финансиране „Е” – собствен капитал „A” – активи

Коефициентът „Оперативна печалба / Разходи за лихви”:

„EBIT” – оперативна печалба (печалбата на компанията преди облагане с данъци и плащане на лихви) „I” – разходи за лихви

Класификация на Rajan и Zingales

Една от най – разпространените класификации на коефициентите на финансов ливъридж е тази на Rajan и Zingales (1995 год.). Те предлагат четири алтернативни показатела за измерване на финансовия ливъридж:

Коефициентът „LVLTA” - финансовият ливъридж се представя като съотношение между привлечен капитал и обща сума на активите. Този показател обхваща всички елементи от задълженията на компанията. Чрез него може да се отчете влиянието на всеки един от разглежданите фактори и да се установи каква част от активите на фирмата е финансирана със заемни средства. Този коефициент показва сумата на активите, която остава за собствениците в случай на ликвидация или несъстоятелност.
Коефициентът „LVDTA” – финансовият ливъридж е изразен като отношение на дълга (краткосрочен и дългосрочен дълг) към общата сума на активите на фирмата. Този показател засяга само дълговите средства, т. е. само заемното финансиране, върху което се дължи лихва. Като недостатък може да се посочи фактът, че задълженията, които не се притежават характеристиките на дългови (финансирания, специфични задължения), не се отчитат при изчисляването на коефициента. Това е и основната причина този показател да не бъде широко използван.
Коефициентът „LVDNA” – финансовият ливъридж е илюстриран като отношение на общия дълг към нетните активи на фирмата. Под „нетни активи” се разбира сумата на активите след приспадане на задълженията към доставчици и другите текущи пасиви, с изключение на краткосрочните заеми. Този показател не се влияе от нелихвените задължения на фирмата.
Коефициентът „LVDC” – съотношението между общия дългосрочен дълг и капитала на фирмата. Този показател най – добре отразява резултатите от получените финансирания, тъй като засяга инвестирания дългосрочен заемен капитал. По този начин, чрез изчисляване на показателя, може да се установи каква част от полученото финансиране е използвано рентабилно и да се прецени каква сума заемни средства ще бъдат необходими за в бъдеще.

Стойности

Възможни са три стойности на Коефициента на финансов ливъридж:

Финансовият ливъридж има стойност над единица - при такава ситуация е целесъобразно да се използва чужд капитал.
Финансовият ливъридж е по - малък от единица - в такива случаи не е изгодно да се използва чужд капитал.
Финансовият ливъридж е равен на единица - използването на чужд капитал xне променя ефективността на бизнеса, но дава възможност да се разширят мащабите му.

Вижте още

Източници

Външни препратки