Хуманистична психология на Маслоу

Ейбрахам Маслоу

В хуманистичната психология философските възгледи заети от екзистенциализма са свързни предимно със свободата и отговорността за избора.

Същност

Според екзистенциалната философия всички ние притежаваме специфично уникално битие, което съществува в конкретен момент на времето и пространството. Ние не можем да съществуваме извън света, а и той няма значение без нас. Човекът не е нищо по различно от това което сам се направи. Отговорен е затова какъв е и какво става с него. Не е продукт нито на наследствените си фактори, нито на социалната среда (особено ранното детство). Задачата му е да изпълни живота си със смисъл в абсурдния свят, който го заобикаля.

Свободата и отговорността са трудни за постигане, екзистенциалистите считат, че болката, отчаянието и тревогата се появат именно тогава, когато хората осъзнаят че са отговорни за съдбата си. Свободата на избора която притежаваме не гарантира, че винаги ще постъпваме безупречно, мъдро или в свой интерес.

Концепцията за “ставането”.

Човек не е статичен, а винаги е в процес на “ставане”. Търсенето на смисъла на човешкия живот изисква повече от задоволяване на биологическите потребности. Ако хората се откажат от възможността да направят всеки момент от своето битие максимално наситен и максимално да проявят своите възможности ще направят най-голямата грешка – според екзистенциализма това е равностойно на предателство, тъй като човек се отказва от възможността да създаде достоен живот.

Приложение на концепцията за “ставането” през 20в.

През 20в. “ставането” е нещо трудно и това се дължи на дълбоките културни промени и конфликти, тъй като традиционнирте ценности вече не са най-удачната пътеводна светлина на човека в намиране на себе си и смисъла на живота. Бюрократичното общество подтиква хората към деперсонализация и заличаване (сливане) в групата. За да се избегне всичко това, човек трябва да се откъсне от шаблоните на обкръжението си и да използва своята свобода и отговорност. Ако избяга от тях той е обречен на неавтентичност и живот в отчаяна безнадежност.

Възражения срещу експериментите с животни

Маслоу критикува бихевиористите заради експериментите с животни, като ги счита за неуместни. Човек е повече от животно и е недопустимо с резултати от изследванията на животни да се обяснява поведението на човека. Той не е просто верига от условни и безусловни рефлекси и с разглеждането му по този начин се игнорират характеристиките, които са присъщи единствено на него, а именно – идеали, ценностни системи и т.н.

Несъгласие с Фройд

Маслоу (респективно хуманстичната психология) не приемат тезата на Фройд че човек се ръководи от “лоши” за обществото нагони, които ако не се овладеят ще разрушат обществото и хората. За Маслоу човешката природа по същността си е добра, в краен случай неутрална. Разрушителните тенденции у хората са резултат от фрустрация (или неудовлетворяване на потребности), а не на някакви вродени пороци. У всеки човек е заложена потенциална възможност за позитивност и усъвършенстване.

Човекът и творческите му способности

Маслоу обръща голямо внимание на творческия потенциал, като универсална характеристика на човека. Това е заложено у всеки още от самото му раждане, повечето хора обаче могат да загубят това си качество в резултат на “окултуряването”, за което често допринася официалното образование, но с времето то може да се възобнови. Творчеството е универсална функция на човека, която се проявява във всички форми на самоизразяване.

Психично здравите хора

Маслоу концентрира вниманието си върху изучаването на психично здравите хора, като счита че изочаването на патологията и слабо адаптивните, игнорира силата и добродетелта на човечеството. Според него “Не можем да разберем психическата болест преди да сме разбрали психическото здраве”.

Вижте още

Източници

Абрахам Маслоу ; Прев. от старогр. Г. А. Балла, Новые рубежи человеческой природы 1999 "Смысл" 425 с. 12983
Ейбрахам Маслоу, Мотивация и личност

Външни препратки