Самоорганизация
Под термина самоорганизация в най-общ смисъл се разбира самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси.
Същност
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
История
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната динамика, изкава философът Рене Декарт в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.
Имануел Кант издига небуларна хипотеза, съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята.
Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. Атомизмът на Демокри и статистиката на Болцман разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
През 1947 терминът се появил в научните публикации на Уилям Ашби. 1960 терминът се използва в теорията на ситемите,а 1970-1980 започва да се иозползва във физиката на сложните системи.
Герман Хакен е оснавател на синергетиката и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на естествените науки в областа на нанотехнологиите, се е изяснило, че термина самоорганизация в областта на супрамолекулярната химия и еволюцията на биологията, е определен като друг образ или друг феномен, различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.
Вижте още
Източници
- Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба.
- Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128.