Кибернетика
Кибернетиката е наука за връзките (прави и обратни) и регулациите на всяка организирана и саморегулираща се система (машина или жив организъм). Тя е тясно свързана с Теорията на контрола. Названието “кибернетика” символизира метафорично установяването на универсални общи закони и правила. На гръцки думата означавала първоначално изкуство да се управляват кораби (веруюто на морския кормчия), а древногръцкият философ Платон (І-IIІ в. пр.н.е), ученик на Сократ, наричал “кибернетика” изкуството за управление на държавата.
История
През съвременния етап в развитието на управлението възниква и се развива кибернетиката като основа на всички управленски науки и теории, изследването на операциите, системният анализ и др.
Появата на кибернетиката като наука се свързва с публикуването през 1948 г. на книгата на американския учен Норберт Винер "Кибернетика или управление и връзка на животното и машината" (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine). Предпоставки за възникването на кибернетиката са първите открития, свързани с информационните процеси, създаването на електронните машини, развитието на алгоритмите, теорията на игрите, учението за висшата нервна дейност на И. П. Павлов и др. Норберт Винер за пръв път доказва, че управлението като процес се подчинява на общи закономерности, независимо от характера на средата, т.е. независимо от това, дали става дума за управление в живата природа, в неживата природа или обществото. Тази идея се оказва революционна, защото позволява да се търсят аналогии в трите класа системи /биологични, технически и социални/. Винер доказва универсалния характер на управлението, това че неговите най-общи закономерности се проявяват във всички системи, независимо от техния произход.
В историята на кибернетиката се разграничават:
- първа вълна кибернетика (начална кибернетика) – основни концепции, идеи и принципи – кръгова причинно-следствената връзка, инженерна кибернетика, обратна връзка и контрол, теория на адаптацията, видове регулиране, закон за необходимото разнообразие, увеличаване на регулаторните възможности, самоорганизиращи се системи.
- втора вълна кибернетика – основни концепции, идеи и принципи - ролята на наблюдателя, биологична кибернетика, автопоеза, философия на конструктивизма, практическо значение.
В днешно време кибернетиката намира приложение в различни научни аспекти и техните подразделения. Например в управлението имаме предприемаческа кибернетика, управленска кибернетика, организационна кибернетика, операционни изследвания и схемотехника (устройство).
Етимология
=="Кибернетика" идва от гръцки и означава "изкуството да насочваш ".
Кибернетика е свързана с съставяне на цел и предприемане на действия за постигане на тази цел. Нужна е обратна връзка, за да разберете дали сте постигнали целта си, конепция, която идва от кибернетиката. От гръцки понятието „кибернетика” се превръща в латинското понятие „управител”.==
. | Научен символ.]]
Видове кибернетика
Медицинска кибернетика
Медицинската кибернетика е част от кибернетиката. Ето защо тя използва основните принципи, идеи и методи на кибернетиката. Занимава се главно с моделиране на заболявания и използване на тези модели за диагностика, прогнозиране и лечение. Медицинската кибернетика обхваща една очертаваща се постгеномна програма за приложение на системните и комуникационни теории, конективизма и теорията на решенията към биомедицинските изследвания и въпроси, свързани със здравето.
Биологична кибернетика
Биологичната кибернетика изучава общите закони за съхраняване, предаване и преработка на информация в биологическите системи.
Техническа кибернетика
Техническата кибернетика е наука, която прилага принципите на кибернетиката при технически обекти и така се постига автоматично регулиране и управление на тези обекти. Необходимите информационни връзки между тях се осъществяват чрез електрически сигнали, а необходимата енергия се осигурява от класически източници, които човечеството познава и използва. Компютърът може да бъде средство за приемане, предаване и обработване на сигнали и по този начин да управлява обекти. Техническата кибернетика обаче е започнала развитието си преди появата на компютъра чрез така наречената аналогова схемотехника, на базата на която са се произвеждали аналогови изчислителни машини, в това число и чисто механични.
Икономическа кибернетика
Икономическата кибернетика е приложение на теорията и методите на кибернетиката и използване на създадените в кибернетиката системи за решаване задачите на икономическата наука.
Основни направления в икономическата кибернетика са:
1. Изучаване на икономическите системи, структури и регулиращи механизми с помощта на инструментариума на кибернетиката.
2. Прилагане на кибернетичния метод за моделиране към изследването на икономическите явления и процеси.
3. Изследване на икономическата информация и изграждане на автоматизирани системи за управление.
4. Оптимизация на макроикономическите системи и процеси.
Подходи при определяне на предмета на кибернетиката
Съществуват три подхода при определяне на предмета на кибернетиката:
- Системен - според неговите привърженици кибернетиката е наука за управление на сложни, динамични системи /акад. Берг и др./
- Информационен - привържениците на този подход смятат, че предмет на кибернетиката са информационните аспекти на управлението /акад. Колмогоров/
- Математически - неговите привърженици разглеждат кибернетиката като математическа дисциплина /акад. Марков - кибернетиката е наука за причинните мрежи/.
Виж още:
Източници:
[1] Същност на кибернетиката
[2] Етимология
[3] Видове кибернетика