Поведенческа школа на управление

Поведенческата (Бихевиористката) школа в управлението обръща внимание на различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот.

Същност

Поведенческата школа има две направления – движението Човешки отношения (с представители Елтън Мейо, Мери Паркър Фолет, Честър Бърнард, Ейбрахам Маслоу, Ренсис Лайкерт и др.) и Научно-бихевиористичен подход към управлението (с представители Дъглас Макгрегър, Фредерик Хърцбърг, Крис Арджирис, Дейвид Макклилънд, Джейкъб Морено, Виктор Врум, Курт Левин и др.).

Движение „Човешки отношения“

Елтън Мейо

Движението „Човешки отношения“ обхваща периода 1930-1950г., а застъпената идея е, че по-голямата загриженост на ръководителите за работните условия на служителите и работниците ще създаде по-висока степен на удовлетвореност и ще доведе до по-голяма производителност.

Елтън Мейо (1880 – 1949)

Елтън Мейо е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. Заедно с Фриц Ротлисбъргър, Уилям Диксън и други Мейо формулира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката мотивация и удовлетвореност, които впоследствие се превръщат в основа на направлението в мениджмънта, отнасящи се до човешките взаимоотношения. През 1927г. Мейо е поканен да се включи в провеждането на експерименти в предприятие в град Хотърн, известни като Хотърнски експерименти. Целта е да се установят кои фактори оказват влияние върху производителността на труда.

Мери Паркър Фолет (1868 – 1933)

Мери Паркър Фолет

Мери Паркър Фолет е американски социален работник, консултат и автор на книги, свързани с демокрацията, човешките отношения и мениджмънта. Тя е родена и израснала в заможно семейство в Масачузетс, а през 1898г. завършва колежа Радклиф. Според нея, вместо доминиращата власт в организацията, характерна за класическата школа, следва да се възприеме идеята за съвместна власт, при която интегрирането на дейностите на всички звена ще осигури максимална ефективност. Фолет твърди, че заповедната форма на управление винаги предизвиква определена съпротива.

Честър Бърнард (1886 – 1961г.)

Честър Бърнард

Честър Бърнард е роден в Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи икономика в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация. Честър Бернард определя организацията като “система от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”.

Ейбрахам Маслоу (1908 – 1970г.)

Ейбрахам Маслоу

През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и теорията за мотивацията. Според него човекът е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и смисъл на живота му. Той е “желаещо същество” което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга която насочва усилията и вниманието му.

Ренсис Лайкерт (1903 – 1981г.)

Ренсис Лайкерт

Ренсис Лайкерт е роден на 5 август 1903г. в Шейен, Уайоминг, в семейството на Джон Хърбърт Лайкерт и Кора А. Лайкерт. През 1926г. завършва Социология в университета в Мичигън, а през 1932г. получава докторска степен по Психология от Колумбийския университет. В своята дисертация той описва скала (таблица) за изследване на нагласите и показва, че този метод е по-ефикасен от останалите, които са известни, и може да събере повече информация. Ренсис Лайкерт доразвива някои представи за властта и авторитета, издигнати от Честър Бърнард, и добавя към тях собствени наблюдения.

Научно-бихевиористичен подход в управлението (Организационно поведение)

При този подход основната цел е ефективното използване на човешкия потенциал. За изучаване на човешките взаимоотношения в организационна среда се използват научни методи, подходи и идеи от различни науки – психология, политология, антропология, социология и др.

Дъглас Макгрегър (1906 – 1964)

Дъглас Макгрегър

Дъглас Макгрегър е роден през 1906г. в Детройт, Мичигън. Получава своето образование в Градския колеж в Детройт и в Школата по науки и изкуства. Бил е професор по Мениджмънт в Масачузетския технологичен институт. Макгрегър създава два подхода към управление, известни като Теории Х и У.

Фредерик Хърцбърг (1923 – 2000г.)

Фредерик Хърцбърг

Фредерик Хърцбърг, роден на 18 април 1923г. в Масачузетс, е американски психолог, който се превръща в една от най-влиятелните личности в областта на бизнес мениджмънта. Фредерик Хърцбърг създава двуфакторната теория за мотивацията въз основа на данните, получени от интервюта, проведени на различни работни места, в различни професионални групи и в различни страни.

Дейвид Макклилънд (1917 – 1998г.)

Дейвид Маклелънд

Дейвид Макклилънд, роден в Маунт Върнън в щата Ню Йорк, е бакалавър на изкуствата от Университета Уеслиян и магистър по хуманитарни науки от Университета в Мисури. Според теорията на Маклеланд хората имат три първостепенни висши потребности: от власт, от постижения и от привързаност.

Курт Левин (1890 – 1947)

Курт Левин

Курт Левин е роден на 2 септември 1890 година в едно село в пруската провинция Позен. В американския период от своето творчество разработва предимно социално-психологични проблеми. В общата си методологична ориентация той е релативист, създава релационна теория за личността известна още като теория за полето или за жизненото пространство.

Джейкъб Морено (1889 – 1974)

Джейкъб Морено

Джейкъб Морено е роден на 18 май 1889г. в Букурещ, Румъния. Неговият баща, Морено Несим Леви, е еврейски търговец, роден през 1856г. в днешния български град Плевен (тогава част от Османската империя). Дядото на Джейкъб - Buchis – се преместил в Плевен от Константинопол, където неговите предци се заселили, след като напуснали Испания през 1492г. Предполага се, че бащата на Джейкъб напуска Плевен и се установява в Букурещ по време на Руско-турската война през 1877-1878г. През 1895г. семейството му се мести във Виена, където Джейкъб учи медицина, математика и философия в Университета във Виена, а през 1917г. получава докторска степен по медицина.

Къщата, в която е живял бащата на Джейкъб Морено в Плевен, България.

Морено печели популярност с новаторската си работа с групи, които анализира и третира съгласно сложната теория за груповия процес, наречена социометрия. Според него психологическото благополучие на личността се определя от мястото й в системата на междуличностните отношения, детерминирани от емоционалните връзки, взаимните симпатии и антипатии, взаимното привличане и отблъскване. Изучавайки областта между социологията и психологията, Морено става пионер в развитието на груповия подход към проблемите на социалната организация и психичното здраве.

Социометрията е разработената от Морено психологическа теория на обществото и едновременно с това социално-психологически тест, използван за оценка на междуличностните емоционални връзки в групата. Същината на социометрията се корени в идеята, че групите имат свой собствен вътрешен живот и че този живот може да се разбере най-добре, когато се проследи какви избори правят един спрямо друг членовете им във всеки определен момент. Всички страни на социалния живот – икономически, политически – могат да се обяснят със състоянието на емоционалните отношения между хората, техните симпатии и антипатии един спрямо друг.

Социограмата е графично изражение на математическата обработка на резултатите, получени с помощта на социометричен тест при изследване на междуличностните отношения в малки групи. Социограмата нагледно показва сложното преплитане на взаимни симпатии и антипатии, наличие на социометрични “любимци” (избирани от повечето разпитвани), “аутсайдери” (от които всички се отказват) и йерархия от междинни звена между тези полюси. Социограмата позволява нагледно да се представи структурата на отношенията в групата, да се направи предположение за стила на лидерството и за организираността на групата като цяло.

Крис Арджирис (1923 - )

Крис Арджирис

Крис Арджирис разработва резултатите от хотърнските опити, като поставя под съмнение основните предположения на класическата школа, засягащи мотивацията и удовлетвореността на работниците. Аргирис твърди, че прекаленото контролиране от страна на ръководителите подтиква работниците към пасивност, зависимост, подчинение и безотговорност. В резултат на това те са разочаровани и недоволни от работното си място и или напускат работа, или възприемат поведение, което затруднява постигането на организационните цели. Много от идеите на Аргирис произтичат от неговата вяра, че с достигането на зрелост хората развиват нови отношения и поведения, влияещи върху начина им на живот. Някои от тези отношения и поведения са стремеж към независимост, към разширяване на интересите, към по-голямо разнообразие на дейности и желание за придобиване на по-голям контрол върху собствения си живот. В действителност организациите, наблягащи върху контрола, третират индивидите като незрели.

Вижте още

Източници

Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.

Външни препратки