Ноу-хау

Ноу – хау представлява знания, умения и опит, които могат да бъдат материализирани в документи, чертежи и други.

Същност

Ноу – хау не е субективно право, а фактическо състояние (факт). Ноу-хау като обект на интелектуална собственост се характеризира със следното: - практически приложимо е и има икономическа стойност; - отличава се от други обекти на интелектуалната собственост с конфиденциалния си характер, поради това че преди сключването на лицензионният договор ноу-хау е бил недостъпен за лицензополучателя, който след сключването му се задължава да пази в тайна сведенията за производствения опит, върху който му е отстъпено право на ползване;

Видове

Видове ноу-хау, разграничават се 2 основни вида;

От технически характер

научно-технически решения, които не отговарят на критериите за патентоспособност;
научно-технически решения, които са патентоспособни, но умишлено се пазят в тайна (причините за това могат да са различни - напр. по-краткият срок на закрила, сравнен с по-дългия срок на морално остаряване на информацията, съдържаща се в тях и др.).
научно-техническа информация, която сама по себе си е не патентоспособна, но без която е невъзможно прилагането на вече съществуващо патентно решение;
производствен опит и умения.

От икономически характер

оригинални организационно-управленски решения, информация за административно-организационни структури, организация на работа, координация между производствени звена;
иновативни решения, свързани с реализацията на продукцията (търговски ноу-хау), методи за маркетингови проучвания, обратна връзка с потребители и конкуренти и др.
финансово-икономически решения (финансов ноу-хау), свързани с ефективното изпълнение на финансови планове, методи за определяне на себестойността на продукцията, методи за изчисляване на обращаемостта на капитала, оригинални методи на мениджънт и др.

Договор

С договор за отстъпване на ноу – хау се отстъпва един факт, а не право, като предмета на отстъпване са знания, умения, опит, които към момента на сключването са недостъпни за страната, която иска да ги усвои. Търговският закон регламентира договора за отстъпване на ноу-хау като лицензионен.
Договорът за отстъпване на ноу – хау има една съществена разлика – лицензодателят не се задължава по никакъв начин да не произвежда, защото той няма права, съответно не прехвърля на лицензополучателя права и никой не може да иска от него да спазва тези права. При отстъпване на ноу – хау особено се набляга на задължението на лицензодателя да разкрие напълно технологията и да осигури всичко необходимо на лицензополучателя, за да използва реално технологията.
С оглед на това, че лицензионният договор е практически приложимият за отстъпване на ноу – хау, важно да се отбележат основните характеристики на този договор.

Лицензионният договор е уреден на две места в действащото законодателство към момента, - чл.31 и сл. от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и в чл.587 и сл. от Търговския закон. Лицензионният договор е договор между две лица, при които лизингодателя отстъпва на лицензополучателя право да се използва право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит. ЗПРПМ посочва като предмет на договора самото изобретение, което е невярно, тъй като в ТЗ изобретението се сочи като факт. Там се говори за права върху изобретението.
Лицензионният договор е двустранен търговски договор и спада към категорията на абсолютните търговски сделки, защото е посочен в чл.1 ал.1 т.10 от ТЗ. По силата на чл.587 ал.2 от ТЗ лицензионният договор се сключва в писмена форма, което е условие за действителност. За да може договорът да се противопостави на трети лица, се иска и вписване на договора в особен регистър в Патентното ведомство, посочено в чл.590 ТЗ. Ако договорът не се впише, това не води до нищожност на договора. При липса на вписване тук единствено става дума за относителна недействителност – между страните договорът е перфектен и се дължи възнаграждение. Ако трето лице извън вписаната сделка придобие технологията от лицензодателя, първият лицензополучател не може да се противопостави на втория.

Видове лицензия

изключителна лицензия, чл.31 ал.3(ЗПРПМ), тук лицензодателят не може да отстъпва права на трети лица извън лицензополучателя, задължен е и да не отстъпва на други лица изключителните права. Тук трябва да се има предвид, че тази лицензия е много скъпа, защото прави лицензополучателя монополист. Макар че лицензодателят номинално си запазва производственият опит, това е много близко до продажба.
неизключителна лицензия, при нея няма ограничение лицензополучателят сам да използва производственият опит и да отстъпва правата на други лица.
пълна и ограничена лицензия по ТЗ. Ограничеността, която ТЗ регламентира е на териториален обхват, посочено в чл.589. Ако не са уговорени изрично граници, ТЗ приема, че договорът действа на територията на страната.

- сублицензия, чл.596 ТЗ, ако не е изрично уговорено и договорът е за изключителна лицензия, лицензополучателят може да сключи договор за сублицензия. Може да се уговори изрично, че лицензополучателят не може да сключва сублицензии или това да става със съгласието на лицензодателя, но лицензодателят, който е длъжен да даде съгласие, освен ако не може да изтъкне важни причини според ТЗ.

Задължения на лицензодателя, (права на лицензополучателя)

длъжен е да разреши използването на технологията. За тази цел лицензодателят не трябва да прави някаква декларация или едностранно волеизявление, достатъчно основание е самият договор, т.е. разрешението настъпва по силата на самия договор, има автоматично действие, и така се отстъпва самото право на ползване.
задължение да се даде техническо сътрудничество, помощ и указания, за да се осигури на лицензополучателя ползването, да може да се възползва от самата технология. Това е задължение да се направи нещо, да се дадат спецификации, документация, работни образци.

Задължение на лицензополучателя:

да заплати възнаграждението, което може да се определи като цялостна сума, може да се плати изцяло, или да се разсрочи. Възнаграждението може да се обвърже с производството и с реализацията на продукцията (напр. процент от реализирани продажби, т.нар. „раелти”), или да се внесе някаква първоначална вноска, след което започва да се заплаща периодично. При „раелти” е добре да се уговори клауза за право на лицензодателят на достъп до съответните книги на лицензополучателя, за да може да се контролира производството и реализацията на продукцията.
да не сублицензира, ако не е постигната такава уговорка между страните в договора.

Предварителен договор

При лицензионните договори за ноу-хау е желателно да се сключи предварителен договор, с който лицензополучателят се задължава да не разпространява и да не използва сведенията, получени от лицензодателя до датата на сключване на лицензионния договор - в противен случай плаща неустойки. Това е добре, тъй като рискът и за двете страни е голям: от една страна лицензодателят предоставя информация, която купувачът би могъл да разкрие на трета страна, а от друга - лицензополучателят не може да бъде сигурен доколко е качествена информацията, за която плаща, в какъв срок тя ще остане в тайна и доколко ще му осигури предимство пред неговите конкуренти. И двамата следва да се презастраховат срещу евентуални умишлени или не злоупотреби. Ето защо ТЗ изрично задължава лицензополучателя да пази в тайна сведенията, върху които му е отстъпено право на ползване (чл. 593 от ТЗ - "Задължение за тайна"), а лицензодателят - да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица (чл. 591 от ТЗ - "Осигуряване на ползването").

Умения

Ето кои са осемте умения на големите лидери (осемте вида ноу-хау), селектирани от Рам Чаран в книгата му “Ноу-хау”:

Позициониране и репозициониране

Откриване на централна идея за бизнеса, която отговаря на потребителското търсене и носи пари.

Точно определяне на външната промяна

Долавяне на тенденциите и моделите в сложния свят, така че да се постави бизнесът в настъпателна позиция.

Ръководене на социалната система

Събиране на подходящите хора с подходящото поведение и подходяща информация, така че да работят по-добре, да вземат по-бързи решения и да постигат бизнес резултати.

Оценка на хората

Преценка на хората въз основа на действията и поведението им и съпоставянето им със задължителните изисквания за дадена длъжност.

Създаване на екип

Обединяване на висококомпетентни, самоуверени лидери, така че да работят координирано и в синхрон.

Поставяне на цели

Определяне на набор от цели, който постига баланс между това, в което може да се превърне бизнесът и онова, което реалистично може да се постигне.

Определяне на конкретни приоритети

Определяне на пътя и разпределение на ресурсите, действията и енергията за постигане на целите.

Справяне със сили извън пазара

Предвиждане и реагиране на социалния натиск, който не може да се контролира, но който оказва влияние върху бизнеса.

Пример

На 29.01.2009 сдружението Импулс организира семинар на тема ноу-хау трансфер към България, или значението на българската академична общност в Германия за икономиката на България. Целта на мероприятието беше да се мотивират българските студенти в Германия да бъдат активни и да реализират смело идеите си за сътрудничество в различни области. Като пример Антон Гинчев разказа за изключително успешния семинар по фасилити мениджмънт, организиран в България от студенти в Карлсруе. При този семинар чрез събирането на едно място от една страна на професионалисти в България и от друга – на специалисти от западна Европа е довело до възникването на браншова организация по фасилити мениджмънт в България, издаването на списание, както и организирането от тогава ежегодно на международни конференции по Фасилити Мениджмънт в България. И всичко това благодарениe на активността на малка група студенти! Проф. Ленъртс от университета в Карлсруе също дойде за да изкаже еуфорично положителните си впечатления от този вид инициативи. На семинара бяха представени още области и възможности за прояви. Проф. Овчарова представи важността от връзката между образованието и бизнеса, като даде за пример лабораторията по виртуално инженерство към института IMI, ръководен от нея. Обърна се внимание на проблема, че в Българя много рядко се случва научноизследователските центрове на висшите учебни заведения да влизат в какъвто и да е пряк контакт с индустрията и бизнеса – факт, който е крайно време да се промени.

Един „класически” пример за ноу-хау трансфер към България беше представен в лицето на фирмата FE-DESIGN от Карлсруе, която отваря офис в София с цел разширяване на капацитетите си. FE-DESIGN се занимава с иновативни компютърни методи за оптимизация на детайли в машиностроенето. Ето, че и в България човек може да е „на гребена на вълната” на високите технологии!

Вижте още

Източници

Ноу-хау като обект на интелектуална собственост
Актуални примери за ноу-хау
Rudolf E. Kamphausen, Export, Import, Spedition: Know-how fur die Verkehrswiryschaft
Рам Чаран, “Ноу-хау: Осемте умения на големите лидери”

Външни препратки