Комуникация

Думата "комуникация"( старогръц. “обмен”, “съобщение”, “връзка”)е сродна с думата "комуна" - мястото където всичко човешко е общо. Понятието "комуникация" представлява процеса на пренос на определено количество информация от един обект към друг чрез някакво средство (от латински "медиум"). Комуникация означава също, че личното или частното става общо. Комуникативни или общителни се наричат хора, които лесно могат да споделят собствените си емоции с околните, т.е. лесно, приемат и предават информация.

Видове комуникация

• Пряка и опосредствана комуникация – според вида на използваната медия. При пряката се използват само телесни средства, а при опосредстваната се използват странични технически средства;
• Контакна и дистантна – според разстоянието между участниците;
• Монологична, динамична и комбинирана ;
• Двупосочна и еднопосочна – според възможността за обратна връзка;
• Зрителна, слухова, тактилна, вкусова, обонятелна – според канала;
• Всекидневно битова, дидактична, религиозна, научна;
• Масова и междуличностна – според участниците

Характерни черти

1. комуникацията е постоянна
2. комуникацията е субективна
3. комуникацията се заучава
4. комуникацията изисква реципрочност
5. комуникацията е договаряне
6. комуникацията има няколко равнища
7. комуникацията е невъзможна без технически средства
8. комуникацията е самоотразявaне

Етапи на комуникацията

Пьрви етап

Осмисляне и интерпретиране на информацията,която комуникатора трябва да предаде.Неговите лични вьзгледи и вьзприятия оказват решаващо значение за осьществяването на [[комуникацията].Чрез кодиране идеите на комуникатора се преврьщат в система от символи.Така оформеното послание се изпраща чрез комуникационния канал вьв вербална или не вербална форма.

Втори етап

Ппредаване на информацията до получателя.Изправността на информационния канал има сьществено значение за реализацията на комуникацията.На този етап са налице условия за вьзникване на шум,който да вьзпрепядсва предаването.Причините за шума могат да бьдат разнообразни:теxнически,персонални,смислови

Трети етап

Получаване на сьобщението(информацията).За да вьзприеме сьобщението,получателя трябва да го трансформира в удобнич за него вид(декодиране).На този етап е вьзможно разминаване вьв вижданията на подател и получател,поради разликата вьв вьзприятиата или поради използваните изразни средства.които не са правилно разбрали.

Четвьрти етап

Предприемане на действия от получатела на база получената информация.В случая се смята,че комуникацията е осьществена и потвьрждението е под формата на обратна врьзка.Тя много често се идентифицира с отгворността на получателя за получената информация и вземането на сьответните решения.

Комуникацията при хората

• Несловестно общуване: Несловесното общуване включва процеса на предаване на информация без да се използва реч. При прякото общуване между хората голяма част от информацията се предава по несловесен път, най-вече чрез т.нар. език на тялото - жестове, поза, мимика. Върху общуването оказват влияние и други несловесни фактори, като облекло, прическа или социалната или архитектурна среда, в която протича то.Дори при словесното общуване важна роля играят несловесни елементи, наричани параезик. Сред тях са силата и тембъра на гласа, прозодични елементи, като ритъм, интонация и ударение. По подобен начин и писмения текст съдържа несловесни елементи, като почерк, пространствено разположение на думите или емотикони.Към несловесното общуване се отнасят и визуалните форми, при които информацията се предава чрез визуални образи. Най-често това са двуизмерни изображения - знаци, схеми, чертежи, рисунки, илюстрации. В много случаи те са съчетани с текст, като двете форми взаимно се допълват

• Език: Езикът е система от знаци, използвани за комуникация. В този смисъл езикът е семиотична система и най-често под език се разбира говорният (устен) вариант на езика — речта, и неговият писмен вариант, но има също и други типове езици, като жестикулаторни например.Говорната способност на хората възниква в далечно предисторическо време. Тогава се оформят и езиковите семейства, които съществуват при появата на писмеността. В наши дни са конструирани множество изкуствени езици, което довежда и до появата на понятието естествен език. Езикът е средство за общуване, което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език, те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието.Системата на организация на езиковите знаци (думи) се нарича граматика. От лингвистична гледна точка граматиката на един език съдържа неговия синтаксис и морфология, но в една по-широка перспектива това са всички правила за използване на един език:

Комуникация в организация

• Низходящa
• Вьзходяща
• Хоризонтална
• Диагонална

Низходчщата информация протича от по високите равнища кьм по ниските. Формите на низходящата информация са:инструкции за работа,официални бележки,нарьчници за работа,процедури. Липсата на информация сьздава отчужденост и демотивация у служителите.

Вьзходяща комуникация протича от нисшите кьм висшите нива на управление.Информацията която се изпращта показва резултатите от изпьлнението,причините за вьзникване на конфликти и др.

Хоризонтална информациа се подценява или не е ефективна.

Осьществява се когато служителите не могат да комуникират помежду си по друг начин.

Вижте още

• Общуване
• Лексика
• Екип
• Организация
• Организационна структура
• Ръководител
• Обратна връзка
• Управление
• Маркетинг

Източници

• М.Харизанова, Мениджмьнт