Разлика между версии на „Хуманистична психология на Маслоу“
(Нова страница: ==Основни възгледи на хуманистичната психология== ===Влияние на екзистенциалната философия въ...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[file:em.jpg|right|thumb|300px|Ейбрахам Маслоу]] | |
| + | '''В хуманистичната психология философските възгледи заети от екзистенциализма са свързни предимно със свободата и отговорността за избора.''' | ||
| − | + | ==Влияние на екзистенциалната философия върху хуманистичната психология== | |
| − | + | Според екзистенциалната философия всички ние притежаваме специфично уникално битие, което съществува в конкретен момент на времето и пространството. Ние не можем да съществуваме извън света, а и той няма значение без нас. Човекът не е нищо по различно от това което сам се направи. Отговорен е затова какъв е и какво става с него. Не е продукт нито на наследствените си [[фактор]]и, нито на социалната среда (особено ранното детство). Задачата му е да изпълни живота си със смисъл в абсурдния свят, който го заобикаля. | |
Свободата и отговорността са трудни за постигане, екзистенциалистите считат, че болката, отчаянието и тревогата се появат именно тогава, когато хората осъзнаят че са отговорни за съдбата си. Свободата на избора която притежаваме не гарантира, че винаги ще постъпваме безупречно, мъдро или в свой интерес. | Свободата и отговорността са трудни за постигане, екзистенциалистите считат, че болката, отчаянието и тревогата се появат именно тогава, когато хората осъзнаят че са отговорни за съдбата си. Свободата на избора която притежаваме не гарантира, че винаги ще постъпваме безупречно, мъдро или в свой интерес. | ||
| Ред 14: | Ред 15: | ||
През 20в. “ставането” е нещо трудно и това се дължи на дълбоките културни промени и [[конфликт]]и, тъй като традиционнирте ценности вече не са най-удачната пътеводна светлина на човека в намиране на себе си и смисъла на живота. Бюрократичното общество подтиква хората към деперсонализация и заличаване (сливане) в групата. За да се избегне всичко това, човек трябва да се откъсне от шаблоните на обкръжението си и да използва своята свобода и отговорност. Ако избяга от тях той е обречен на неавтентичност и живот в отчаяна безнадежност. | През 20в. “ставането” е нещо трудно и това се дължи на дълбоките културни промени и [[конфликт]]и, тъй като традиционнирте ценности вече не са най-удачната пътеводна светлина на човека в намиране на себе си и смисъла на живота. Бюрократичното общество подтиква хората към деперсонализация и заличаване (сливане) в групата. За да се избегне всичко това, човек трябва да се откъсне от шаблоните на обкръжението си и да използва своята свобода и отговорност. Ако избяга от тях той е обречен на неавтентичност и живот в отчаяна безнадежност. | ||
| − | + | ==Подходи== | |
| − | === | + | Има два подхода на хуманистичната психология за разбиране и изучаване на човешката личност. Те са: |
*Феноменологистичен подход. | *Феноменологистичен подход. | ||
| Ред 25: | Ред 26: | ||
Според този подход всеки човек трябва да се изучава, като единно, уникално, организирано цяло. Маслоу критикува бихевиористите, които изследват отделните прояви на поведението и по този начин игнорират човешката индивидуалност. Той счита, че човешкия организъм се държи като едно цяло, а не като набор от диференцирани части и това което се случва в някоя от частите влияе на целия организъм, (взаимства гледната точка на гещалт – психологията, че цялото е нещо повече и нещо различно от сумата на неговите части). | Според този подход всеки човек трябва да се изучава, като единно, уникално, организирано цяло. Маслоу критикува бихевиористите, които изследват отделните прояви на поведението и по този начин игнорират човешката индивидуалност. Той счита, че човешкия организъм се държи като едно цяло, а не като набор от диференцирани части и това което се случва в някоя от частите влияе на целия организъм, (взаимства гледната точка на гещалт – психологията, че цялото е нещо повече и нещо различно от сумата на неговите части). | ||
| − | + | ==Възражения срещу експериментите с животни== | |
Маслоу критикува бихевиористите заради експериментите с животни, като ги счита за неуместни. Човек е повече от животно и е недопустимо с резултати от изследванията на животни да се обяснява поведението на човека. Той не е просто [[верига]] от условни и безусловни рефлекси и с разглеждането му по този начин се игнорират характеристиките, които са присъщи единствено на него, а именно – идеали, ценностни системи и т.н. | Маслоу критикува бихевиористите заради експериментите с животни, като ги счита за неуместни. Човек е повече от животно и е недопустимо с резултати от изследванията на животни да се обяснява поведението на човека. Той не е просто [[верига]] от условни и безусловни рефлекси и с разглеждането му по този начин се игнорират характеристиките, които са присъщи единствено на него, а именно – идеали, ценностни системи и т.н. | ||
| − | + | ==Несъгласие с Фройд== | |
Маслоу (респективно хуманстичната психология) не приемат тезата на Фройд че човек се ръководи от “лоши” за обществото нагони, които ако не се овладеят ще разрушат обществото и хората. За Маслоу човешката природа по същността си е добра, в краен случай неутрална. Разрушителните тенденции у хората са резултат от фрустрация (или неудовлетворяване на потребности), а не на някакви вродени пороци. У всеки човек е заложена потенциална възможност за позитивност и усъвършенстване. | Маслоу (респективно хуманстичната психология) не приемат тезата на Фройд че човек се ръководи от “лоши” за обществото нагони, които ако не се овладеят ще разрушат обществото и хората. За Маслоу човешката природа по същността си е добра, в краен случай неутрална. Разрушителните тенденции у хората са резултат от фрустрация (или неудовлетворяване на потребности), а не на някакви вродени пороци. У всеки човек е заложена потенциална възможност за позитивност и усъвършенстване. | ||
| − | + | ==Човекът и творческите му способности== | |
Маслоу обръща голямо внимание на творческия потенциал, като универсална характеристика на човека. Това е заложено у всеки още от самото му раждане, повечето хора обаче могат да загубят това си качество в резултат на “окултуряването”, за което често допринася официалното образование, но с времето то може да се възобнови. Творчеството е универсална функция на човека, която се проявява във всички форми на самоизразяване. | Маслоу обръща голямо внимание на творческия потенциал, като универсална характеристика на човека. Това е заложено у всеки още от самото му раждане, повечето хора обаче могат да загубят това си качество в резултат на “окултуряването”, за което често допринася официалното образование, но с времето то може да се възобнови. Творчеството е универсална функция на човека, която се проявява във всички форми на самоизразяване. | ||
| − | + | ==Психично здравите хора== | |
Маслоу концентрира вниманието си върху изучаването на психично здравите хора, като счита че изочаването на патологията и слабо адаптивните, игнорира силата и добродетелта на човечеството. Според него “Не можем да разберем психическата болест преди да сме разбрали психическото здраве”. | Маслоу концентрира вниманието си върху изучаването на психично здравите хора, като счита че изочаването на патологията и слабо адаптивните, игнорира силата и добродетелта на човечеството. Според него “Не можем да разберем психическата болест преди да сме разбрали психическото здраве”. | ||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
Версия от 11:22, 1 август 2013
В хуманистичната психология философските възгледи заети от екзистенциализма са свързни предимно със свободата и отговорността за избора.
Влияние на екзистенциалната философия върху хуманистичната психология
Според екзистенциалната философия всички ние притежаваме специфично уникално битие, което съществува в конкретен момент на времето и пространството. Ние не можем да съществуваме извън света, а и той няма значение без нас. Човекът не е нищо по различно от това което сам се направи. Отговорен е затова какъв е и какво става с него. Не е продукт нито на наследствените си фактори, нито на социалната среда (особено ранното детство). Задачата му е да изпълни живота си със смисъл в абсурдния свят, който го заобикаля.
Свободата и отговорността са трудни за постигане, екзистенциалистите считат, че болката, отчаянието и тревогата се появат именно тогава, когато хората осъзнаят че са отговорни за съдбата си. Свободата на избора която притежаваме не гарантира, че винаги ще постъпваме безупречно, мъдро или в свой интерес.
- Концепцията за “ставането”.
Човек не е статичен, а винаги е в процес на “ставане”. Търсенето на смисъла на човешкия живот изисква повече от задоволяване на биологическите потребности. Ако хората се откажат от възможността да направят всеки момент от своето битие максимално наситен и максимално да проявят своите възможности ще направят най-голямата грешка – според екзистенциализма това е равностойно на предателство, тъй като човек се отказва от възможността да създаде достоен живот.
- Приложение на концепцията за “ставането” през 20в.
През 20в. “ставането” е нещо трудно и това се дължи на дълбоките културни промени и конфликти, тъй като традиционнирте ценности вече не са най-удачната пътеводна светлина на човека в намиране на себе си и смисъла на живота. Бюрократичното общество подтиква хората към деперсонализация и заличаване (сливане) в групата. За да се избегне всичко това, човек трябва да се откъсне от шаблоните на обкръжението си и да използва своята свобода и отговорност. Ако избяга от тях той е обречен на неавтентичност и живот в отчаяна безнадежност.
Подходи
Има два подхода на хуманистичната психология за разбиране и изучаване на човешката личност. Те са:
- Феноменологистичен подход.
Според този подход в изучаването и разбирането на човека значение има субективния опит. Теоретичните конструкти и външното поведение са вторични по отношение на непосредствения опит и неговото уникално значение за този, който го преживява.
- Холистичен подход.
Според този подход всеки човек трябва да се изучава, като единно, уникално, организирано цяло. Маслоу критикува бихевиористите, които изследват отделните прояви на поведението и по този начин игнорират човешката индивидуалност. Той счита, че човешкия организъм се държи като едно цяло, а не като набор от диференцирани части и това което се случва в някоя от частите влияе на целия организъм, (взаимства гледната точка на гещалт – психологията, че цялото е нещо повече и нещо различно от сумата на неговите части).
Възражения срещу експериментите с животни
Маслоу критикува бихевиористите заради експериментите с животни, като ги счита за неуместни. Човек е повече от животно и е недопустимо с резултати от изследванията на животни да се обяснява поведението на човека. Той не е просто верига от условни и безусловни рефлекси и с разглеждането му по този начин се игнорират характеристиките, които са присъщи единствено на него, а именно – идеали, ценностни системи и т.н.
Несъгласие с Фройд
Маслоу (респективно хуманстичната психология) не приемат тезата на Фройд че човек се ръководи от “лоши” за обществото нагони, които ако не се овладеят ще разрушат обществото и хората. За Маслоу човешката природа по същността си е добра, в краен случай неутрална. Разрушителните тенденции у хората са резултат от фрустрация (или неудовлетворяване на потребности), а не на някакви вродени пороци. У всеки човек е заложена потенциална възможност за позитивност и усъвършенстване.
Човекът и творческите му способности
Маслоу обръща голямо внимание на творческия потенциал, като универсална характеристика на човека. Това е заложено у всеки още от самото му раждане, повечето хора обаче могат да загубят това си качество в резултат на “окултуряването”, за което често допринася официалното образование, но с времето то може да се възобнови. Творчеството е универсална функция на човека, която се проявява във всички форми на самоизразяване.
Психично здравите хора
Маслоу концентрира вниманието си върху изучаването на психично здравите хора, като счита че изочаването на патологията и слабо адаптивните, игнорира силата и добродетелта на човечеството. Според него “Не можем да разберем психическата болест преди да сме разбрали психическото здраве”.
Вижте още
Източници
- Абрахам Маслоу ; Прев. от старогр. Г. А. Балла, Новые рубежи человеческой природы 1999 "Смысл" 425 с. 12983
- Ейбрахам Маслоу, Мотивация и личност