Хеджфонд

Хедж фонда представлява вид инвестиционен фонд за ограничен кръг от инвеститори.

Същност

Хедж фондовете са набор от средства. Инвеститорите е в тях предоставят на фонда средства за управление, които се инвестират в определени финансови инструменти, с цел реализирането на печалба.

Понятието „хедж фонд” се свързва в най-общи линии с „къси продажби”, с висока възвръщаемост на инвестициите в резултата на използването на аномалии в пазарните цени.

Инвестициите в хедж фондове са част от така наречените алтернативни инвестиции, които имат за цел постигането на абсолютен резултат. При алтернативните инвестиции става дума за инвестиции във финансови инструменти, чийто пазарни цени не не се намират във взаимозависимост или корелират слабо с традиционните форми на инвестиции.Основната цел на хедж фондовете е да реализират доход, независимо от тенденциите в развитието на финансовите пазари.

Широкото разпространение на хедж фондовете не е случайно, а е резултат от техния успех. В голяма степен тяхното разпространение от 80-те години насам се дължи и на положителното отношение към тях от страна на институционалните инвеститори, които виждат в тях средство за диверсификация на доходите и намаляване на общия риск на инвестиционния портфейл.Тези аргументи се потвърждават и от резултатите на научните изследвания.

Като правило мениджърите на хедж фондове инвестират значителна част от собственото лично богатство в тях и възнагражденията им зависят от реализираната печалба, с което се постига еднопосочност на техните интереси и тези на инвеститорите.

История и развитие на хедж фондовете

Първият хедж фонд е основан от Алфред Уинслоу Джоунс през1949г. с целхеджиране на риска от загуба при закупуване на акции. Хедж фондовете са предимно непублични дружества, като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания и са регистрирани предимно в офшорни зони. Най-големия хедж фонд в света ев момента е лондонският Man Group, където има 69 млрд. Долара. Втори са американските Bridgewater Associatesс 62 млрд. долара. В топ 20 на световните хедж фондове, четири са със седалище в Лондон.

За периода от 1990г. до 2008г. броят на им нараства от 300 до над 10 000. Управляваното от тях имущество се увеличава от 375 милиарда долара през 1998г. до над 2 трилиона долара през 2008г., при средногодишен прираст от около 20%.

В момента само в САЩ са регистрирани над 8000 хедж фонда, които управляват почти $1.2 трлн.,след като през 2005 г. тяхната обща активна стойност беше малко над $800 млрд.

Много от дейностите на хедж фондовете все още не са достатъчно прецизно регулирани от закона. С дейността на хедж-фондовете се свързва кризата през 1992 г., довела до излизането на Великобритания от Европейската парична система, с необичайно резките колебания на пазара на облигации през 1994 г., с кризата в Азия през 1997 и силната девалвация на редица национални валути в Азия и Латинска Америка. Също така с тяхната дейност се свързват проблемите около предотвратяването на фалита на известния хедж-фонд Long-Term Capital Management (LTCM) през 1998 г. и др., въпреки многото опити за законодателни реформи. През 2007 г. активите на хедж-фондовете се счита, че надминават 1 трилион долара. Все пак Хедж-фондовете не винаги печелят. Тъжната статистика показва, че през 2006 г.83 американски хедж-фонда са спрели да съществуват, катосаелиминирали от пазара $35 млрд. активи. Все пак, за да спечелиш от свръх-рисковите операции, трябва да поемеш и отговорност за последствията.

Инвестиционни стратегии

Хедж фондовете не са гаранция за по-висока възвръщаемост на инвестициите.Те представляват една инвестиционна форма, която е в състояние да реализира печалби, независимо от развитието на финансовите пазари.Използват широк набор от инвестиционни стратегии, включващикъси продажби, закупуване на компании, изпаднали в затруднено положение (с потенциал за възстановяване), спекулативно продаване и купуване на акции (докато се водят преговори за поглъщане), търговия сдеривати.

Агресивен растеж

Инвестира се в ценни книжа, които се очаква да носят повече приходи в бъдеще – например такива, които в момента не се търсят толкова и носят малка или никаква печалба. Те могат да бъдат от конкретен сектор като финанси, технологии и биотехнологии. Очаквани изменения – високи.

Изкупуване на проблемни ценни книжа

В този случай се купуват акции, бонове и други ценни книжа на безценица от компании, на които предстои да фалират или да се реорганизират. Печалбите идват от неспособността на другите играчи на пазара да оценят истинската им стойност. Някои институционални инвеститори не могат да притежават книжа с такива показатели. Резултатите обикновено не зависят от движението на пазара. Очаквани изменения – ниски, средни.

Развиващи се пазари

Инвестира се в ценни книжа или бонове на развиващи се пазари, които обикновено имат висока инфлация и изменчивост. Късите позиции не са разрешени на много от тези пазари и хеджингът в много от случаите не е възможен. Очаквани изменения – много високи.

Обединение на хедж-фондове

Някои хедж-фондове се обединяват във фондове от хедж-фондове, което оптимизира и разширява кръга от дейности и териториите, на които се осъществяват. По този начин се счита, че рискът намалява – най-малкото заради по-голямата концентрация на информация и възможността за съгласуването на решенията и стратегиите на няколко управители. Оказва се натиск и се променя рискът, печалбите и стабилността на даден пазар. Очаквани изменения – ниски, средни, високи.

Приход

Инвестира се с акцент върху прекия резултат или прихода, а не само върху паричната печалба. Може да се използва левъридж за закупуването на бонове и понякога инструменти с фиксиран доход за да се използва поскъпването и лихвите. Очаквани изменения – ниски.

Макро

Идеята е печалбата от глобалните икономически промени. Обикновено те следват измененията в правителствената политика и въздействието от тези ходове върху лихвените проценти, валутните курсове, борсата и стоковите пазари. Участва се на всички големи пазари – ценни книжа, бонове, валути и стоки, но не винаги в едно и също време. Използва се левъридж и финансови инструменти за да се предизвика по-голям резултат. Очаквани изменения – много високи.

Арбитраж

Това е опит да се намали инвестиционният риск, като се правят противоположни действия, най-често по отношение на различни инструменти на едно и също лице. Могат да се използват други инструменти, за да се намали инвестиционният риск. Главната цел е да се придобият приходи с ниска или без никаква връзка с борсите. Очаквани изменения – ниски.

Неутралност към пазара

Закупуват се книжа на дълга и на къса позиция от един и същи сектор на пазара. По този начин се намалява риска на пазара, но е необходим ефективен стоков анализ и прецизен избор за да се постигнат значими резултати. Може да се използва левъридж за да се подсигурят резултатите и обикновено не се наблюдава особена промяна на пазара. Понякога се използват фючърси, свързани с индексите за да се намали рискът. Очаквани изменения – ниски.

Избор на време

Средствата се разпределят между различните видове активи, според възгледите на управителя за икономическата ситуация и развитието на пазарите. Непредвидимостта на пазарните движения и трудността при избирането на подходящия момент за влизане и излизане на пазара правят този стил по-несигурен. Очаквани изменения – високи.

Опортюнизъм

Този подход е за промяна на стила на поведение според различните възможности, които се появяват и различните събития – внезапни промени в цените, фалити, първични публични предлагания, сливания, наддавания и др. Прилагането на различни модели на поведение и оперирането с различни активи правят този стил нестабилен. Очаквани изменения – променливи.

Много богати индивидуални инвеститори участват в хедж фондовете, като в последно време се наблюдавава, че и институционални инвеститори като живото-застрахователни компании и пенсионни фондове все повече участват в тях.

Разлика между традиционните инвестиционни фондове и хедж фондовете

Традиционните инвестиционни фондове имат за цел постигането на положителен относителен резултат. Тяхната цел е да постигнат пазарана оценка на управляваното от тях имущество, която да е по-висока от определена величина за сравнение.

Възможностите на мениджъра на традиционен инвестиционен фонд са ограничени.Той инвестира имуществото на фонда в акции и се надява, че техния курс ще се повиши.Като следствие на това ще се покачи и пазарната цена на имуществото на фонда. Но ако курсовете падат и пазарната цена на имуществото на фонда намалява, то той се надява това намаление да бъде по-малко в сравнение с падането на определената величина за сравнение.

Хедж фондовете се стремят да реализират абсолютен резултат. Тяхната цел е постигането на реален доход, независимо от развитието на определена величина за сравнение.

Мениджърите на хедж фондове имат значително по-голяма свобода при вземане на инвестиционни решения. Освен това те прилагат гъвкави инвестиционни стратегии, като например „къси продажби” , арбитражни стратегии и ползват лостов ефект, който мениджърите на традиционните инвестиционни фондове нямат право да използват.

Мениджърите на хедж фондове инвестират в облигации, акции, валути, суровини, фючърси, опции и други, с помощта на които могат да реализират печалба не само от повишаващи се курсове, респективно цени, но също така и от падащи.

Хедж фондовете, за разлика от традиционните фондове, са предназначени за професионални инвеститори и физически лица с големи доходи, като обикновено минималната изискуема сума за инвестиране е 100 000 евро. Много от хедж фондовете използват деривативни инструменти.С помощта на лостовия ефект може да се постигне по-висока възвръщаемост на инвестираните средства. В хедж фондовете възвращаемостта на инвестициите може да е значително по-висока от инвестициите в традиционни фондове и особено в периоди на икономически спад.

При хедж фондове, в условията на покачващи се курсове на акциите възвръщаемостта от инвестициите може да е по-висока (от тази на традиционните инвестиционни фондове).

Обикновено хедж фондовете са регистрирани в офшорни центрове като специализирани инвестиционни схеми със сравнително малки ограничения при провеждането на техните инвестиционни стратегии.

Обичайна практика е техните администратори да публикуват един път месечно пазарната оценка на управляваното от тях имущество.

Хедж фондовете, както и традиционните инвестиционни фондове, са обект на строго регулиране при взаимоотношенията си с инвеститорите от страна на регулативните органи. Възнаграждението на техните мениджъри се определя като процентно съотношение към имуществото на фонда и се увеличава в зависимост от постигнатия резултат.

По отношение на сигурността, която предлагат, тези фондове се различават значително. Основната им отличителна черта е, че са по-стабилни от традиционните инвестиционни фондове, но и таксите им са по-високи.

Видове хедж фондове според инвестиционните им стратегии

Макро фондове

Откриват големи, нехеджирани позиции в отделни финансови инструменти на основата на задълбочен анализ на макроикономическата обстановка в отделните страни.

Глобални фондове

Откриват позиции на основата на анализ на перспективите за развитие и слабите страни на отделните фирми, икономики и отрасли.

Фондове, които се стремят да реализират печалба от разликата в цените на корелиращи помежду си финансови инструменти , като например между американските краткосрочни и дългосрочни ДЦК.

Видове хедж фондове според структурата на инвестициите им

Single Hedge Funds

Прилагат инвестиционни стратегии, свързани с директното инвестиране на активите на фонда на финансовите пазари. Като правило минимално изискуемия размер на инвестицията от страна на инвеститора обикновено надхвърля 100 000 евро.

Funds of Funds

Представляват фондове, които инвестират в други хедж фондове.С развитието на фондовете се разшириха възможностите за участие на непрофесионални инвеститори в този вид алтернативни инвестиции.Най-големия недостатък на Funds of Funds е, че таксите (fees) са твърде високи, а и възвращаемостта на инвестицията е малка в сравнение с първия вид.

Вижте още

• Хеджор
• Хеджиране
• Общинска облигация
• Опционен контракт
• Договор за разлика
• Доходност
• Мечи пазар
• Бичи пазар
• Маркет-мейкър
• Наивна диверсификация