Разлика между версии на „Анкетно проучване“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | '''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението. | ||
| + | |||
| + | ==Същност== | ||
| + | По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект. | ||
| + | |||
| + | ===История=== | ||
[[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|thumb|500px|Анкетно проучване]] | [[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|thumb|500px|Анкетно проучване]] | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
*“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey | *“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey | ||
Версия от 11:18, 27 март 2014
Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението.
Същност
По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.
История
- “Знанието, в смисъл на информацията, е оборотен капитал, необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey
Дори още през Античността се загатва за същността на анкетирането и неговата роля в човешкия живот. Сократ е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната среда на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от Платон, който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането.
Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това:
- “Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” - Pierre Abelard 1079 – 1142
- “Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием” - Галилео Галилей
“Всички хора по природа искат да знаят” - Аристотел В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване.
Предизвикателствата на 21 век
Векът, в който живеем, е много по-различен от времената ,когато се е зародило анкетирането. Днес всичко около нас се развива и променя постоянно и ние често сме в центъра на тази промяна. Докато преди анкетирането се е ползвало главно за отриване на истината, днес ролята му е много по-модифицирана. Пред какво сме изправени сега:
- Откриване на проблемите –трябва да откриваме проблемите и да се научим да се справяме с тях, защото те са постоянен елемент от нашето съществуване.
- Изграждане на цялото от многобройни източници и медия
- Мислете критично - трябва да се научим да бъдем по критични, да се научим да критикуваме, за да се изграждаме постоянно, за да се развиваме и да бъдем мотивирани да се справяме с градивните критики
- Работете в сътрудничество
- Научете се как да се учите - тук е важно да знаем какво точно да учим, кога да се учим, от какви източници, защото времето е ценно и не трябва да се пропилява.
Важно е да се запомни, че анкетирането започва с желанието да се разбере:
- Разногласие
- Объркване, учудване
Същност на анкетирането и анкетите
Анкетирането е разследване на идея, въпрос, проблем или последица. То включва събиране на информация, изграждане на знание и създаване на разбиране. Ученето, базирано на анкетирането, обхваща процеса на поставяне на проблема, събиране на информация, творческо мислене за възможностите, вземането на решения и извеждането на заключение и изводи.
Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.
Тук, както и при останалите статистически проучвания, се отчитат разнообразни признаци на единиците на съвкупността и се изследват общите тенденции и степени на различие по отношение на отделни признаци, взаимните зависимости между признаците и др.
Съществуват обаче значителни разлики между анкетните и останалите статистически проучвания:
- При анкетите необходимите данни се набират от самите анкетирани лица
- Основен белег на анкетните проучвания е това, че част от получените данни се отнасят до мненията на анкетираните лица. Ето защо анкетите са статистически проучвания, които имат социологически елемент. Тази същност осигурява много широка приложимост на анкетния метод при пазарните изследвания.
Всяко анкетно проучване в областта на изследването на пазара може да се извърши както изчерпателно, така и частично стохастично-репрезентативно.
При изчерпателните анкетни проучвания, количеството /съвкупността/ на анкетираните не се ограничава от никакви критерии. При тях се анкетира цялата генерална съвкупност.
При частичните стохастично-репрезентативни анкетни проучвания се анкетира само част от генералната съвкупност.
Най-издържан и прецизен метод за частично анкетно проучване е стохастично-репрезентативният. Точността на резултатите при този метод може да бъде предварително определена. Затова се предлага той да намери широко приложение в маркетинговите изследвания.
Вижте още
- Маркетинг
- Анализ
- Разработване на анкетно проучване
- Видове анкетно проучване
- Видове въпроси за анкетно проучване
Източници
- Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
- Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
- Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey