Метод Делфи

Пития, жрицата на Делфийския оракул, според Микеланджело.

Методът Делфи е известен като метод за оценка и избор. Името му идва от Делфийския оракул, който се свързва с точни предсказания. Методът изисква колективна оценка, осъществена с помощта на експерти. Счита се за един от най-надеждните методи при този тип оценка. Провежда се на няколко етапа, свързани с анонимните мнения на експертите и анализи към тях, за постигане на еднакво мнение като резултат. Използва се главно при взимане на управленски решения свъразани с мениджмънта в организации или фирми.

Същност

Схема на методът Делфи.

Методът Делфи представлява метод за вземане на решения, основани на определено количество събрана и анализирана информация. Методът е разработен от корпорацията Rand за американските военно въздушни сили през 1960 г. По-късно правителството на САЩ го използва като инструмент за формиране на резултати от група. Името му идва от Митичния Делфийски оракул, известен с точността и правотата на предсказанията си. За осъществяване на метода са необходими няколко ескперти, които да дадат своето мнение по разглеждания проблем. Всеки експерт е избран анонимно, като най-често връзката с него се осъществява с писмо. В него той се уведомява, че е необходима експертната му оценка по проблем или задача. Обикновено експертите са от различни области на науката. След избора на експерти и уведомяването им за искането на тяхната оценка се съставя надеждна програма за анкетирането им с няколко последователни тура. Въпросите могат да се изменят след всеки следващ тур, за да се постигне точност и дълбочина на резултатите. Всеки от експертите действа самостоятелно без да комуникира с колегите си. След като е готов с мнението си, всеки експерт го оповестява. После се изчислява средностатистическия резултат на групата и се предоставят анонимно мненията и на другите експерти. Това обикновено става отново чрез писмо, като на всеки експерт се изпраща чужда оценка по темата. Така всеки от експертите може да я анализира и да преразгледа мнението си или да намери дори повече аргументи за първоначалната си оценка. След това всеки от експертите коригира своето мнение и пак го оповестява. Това се повтаря неколкократно до пълно съвпадане на отговорите на експертите.

Сфера на прилагане

Методът Делфи най-често се прилага в областта на мениджмънта. Той е средство за вземане на управленски решения. Използва се в сферата на социално-икономическите процеси. В оригиналния си вид методът "Делфи" се използва за прогнозиране на момент за настъпване на определено събитие. Той обаче може да се използва и за прогнози, отговарящи на въпроса "Кога ще стане това?", и "Колко ще бъде стойността на даден показател към даден момент?". Ако се поиска мнение за стойностите на този показател за определени моменти, може да се получи оценка за развитието на показателя във времето. Практиката показва, че много рядко се прави изследване само по един въпрос. Това не е удобно по организационни причини (големи разходи; загуба на време, както от страна на служителите в организацията, така на специалистите). Освен това задаването на няколко въпроса от една и съща област води до по-голямо "замисляне" и "задълбочаване" и по-високо качество на получените отговори.

Предимства

Предимство на метода е, че се изисква обоснованата оценка на няколко експерти. Също така те трябва подробно да се аргументират за мненията си. Анализът на оценките на другите експерти и възможността за промяна на личното становище осигуряват постигане на най-точното и адекватно решение на проблема, който е поставен. Методът се използва за оптимизиране на процеса по събиране и анализ на информацията. Съществува обратна връзка в мненията. Друго предимство на метода е, че отговорите са анонимни. Експертите работят самостоятелно. Така не може да има емоционална обвързаност на експертите с отговорите на колегите им. Методът се осланя на индивидуалната преценка на редица експерти, което го прави полезен на мениджмънта на всяка организация. Предимство на метода Делфи е, че чрез него се осигурява "поглед" напред в бъдещето. Развитието на метода води до идеята за “електронен форум” - непрекъснато, циклично повтарящо се допитване до множество експерти и получаване на нови актуализирани данни по даден въпрос.

Недостатъци

Получените резултати от запитването може да не оправдаят очакванията. Дори ако те не са предвидени от експертите, това не обезсилва полезността на метода Делфи. Той все пак представя насоката на развитие на прогнозирания обект.

Схема на метода

Схема на Метода Делфи, отразяваща съотношението между най-вероятната прогноза и крайните мнения на експертите.

Мненията (прогнозните оценки) от проведеното допитване се подреждат във възходящ ред и за целите на изследването се използват само тези мнения, които попадат между първи и трети квартил, а се отстраняват най-песимистичните и най-оптимистичните прогнози, т.е. използват се средностатистическите резултати, като се абстрахираме от абсолютния минимум и абсолютния максимум. Така се постига по-голяма достоверност на резултатите и се отсяват мненията на експертите, които не са достатъчно компетентни. Нов тур се провежда, когато интервалът на разсейване (разликата между първи и трети квартил) е прекалено голям. Най-често това се дължи на нееднозначно или неточно формулиран въпрос или проблем. Ако се получи голямо разсейване, аргументите на експертите към стария въпрос се предоставят на всички заедно с коригирания въпрос. Резултатът е набор от коригирани мнения, при които е налице по-малко разсейване. По този начин могат да се направят още толкова тура, колкото са необходими. При извършване на чести и многобройни краткосрочни прогнози, ясно изпъква компетентността на експертите. Тези с най-точни прогнози "изплуват на повърхността". В някои случаи към всеки въпрос се прилага подвъпрос за самооценка на компетентността на експертите по съответната тема. Тогава може при обработка на резултатите мненията да се претеглят с тези самооценки.

Вижте още

• Етапи на метод Делфи
• Риск
• Шанс
• Алтернатива
• Вероятност
• Експеримент
• Задача за решаване
• Избор
• Информация
• Компромис
• Критерий на Кели
• Научен подход

Източници

• Harold A. Linstone and Murray Turoff, The Delphi Method: Techniques and Applications, 2002
• Бизнес речник Метод Делфи
• Янч, Э., “Прогнозирование научно-технического прогресса”, Издательство «Прогресс», Москва, 1970
• Марчев, А., А., Лекционен курс по дисциплината“Моделиране и прогнозиране в управлението”, Университет за Национално и Световно Стопанство, София

Външни препратки

• Методи, подпомагащи процеса на управление на организацията
• Управлението, като процес
• Бизнес симулация
• Стратегическо управление на фирмата
• Управленски решения – същност, етапи и видове
• Съвременни методи за управление на бизнес процесите