Разлика между версии на „Стратегическа опция“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ред 69: Ред 69:
  
 
==Външни препратки==
 
==Външни препратки==
 +
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]
 +
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
 +
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]
 
[[category:Стратегическо управление]]
 
[[category:Стратегическо управление]]

Версия от 23:03, 29 септември 2012

Sop.png

Стратегическите опции са възможните сценарии за организацията.

Видове

Възможни са шест основни стратегически опции:

  1. ниска цена/ниска добавена стойност
  2. ниска цена
  3. Хибридна
  4. Диференциране
  5. фокусирано диференциране
  6. увеличена цена/вдигнат стандарт
  7. увеличена цена/ниска стойност
  8. ниска стойност/стандартна цена

Алтернативи

В практиката с разработени 4 типични стратегически опции (алтернативи):

  1. стратегия на ограничен ръст – това е една алтернатива към която се придържат голям брой организации, за нея е характерно формулирането на цели от достигнатото равнище, коригирани с ръста на инфлацията. Тя се прилага в т.нар.”зрели” отрасли в промишлеността с установени статични технологии
  2. стратегия на интензивен ръст – осъществява се по пътя на ежегодно, значително повишаване на равнището на краткосрочни и дългосрочни цели над равнището от предшестващата година. Прилага се от ръководители, които се стремят към диверсификация
  3. стратегия на съкращаването ( стратегия на последното средство) – тази алтернатива има следните варианти: ликвидация т.е.пълна разпродажба на материалните запаси и активите на организацията, премахване на излишното, съкращаване и преориентация
  4. съчетание на ограничен ръст, интензивен ръст и ликвидация – тази стратегия е характерна за крупните компании

Матрица Ръст-към дял

За избор на стратегическа алтернатива най-често се използва матрицата на Бостънската консултантска група или матрицата на порт-фейл анализа.

Матрицата Ръст-към-дял

Матрицата „ръст към дял“, по-известна като Матрицата на Бостънската консултантска група, е най-популярната метрика, разработена и използвана от известната световна компания Бостън Кънсълтинг Груп (Бостънска консултантска група). Тя е създадена от Брус Хендерсън през 1970. Метриката се използва при стратегическото планиране за взимане на решения относно бъдещото развитие на продукт, проект или дори отдел.


Тази матрица е една от много метрики, които използват просто двумерно пространство с четири квадранта. Съпоставените измерения са пазарен ръст към пазарен дял, като всеки продукт на компанията се позиционира спрямо тях. Като резултат продуктът може да бъде класифициран като:

  1. „звезда“ - продуктът има висок дял на пазара, който расте. Това е високоперспективен продукт, който си заслужава да се развива допълнително.
  2. „дойна крава“ - продуктът има добър пазарен дял, но не и пазарен ръст. Той носи приходи, но няма голяма перспектива, затова в него не е препоръчително да се влагат усилия за допълнителна разработка.
  3. „куче“ - нисък дял и нисък ръст. Това обикновено е продукт от който искаме да се отървем, но не можем (напр. трябва да гарантираме поддръжка, стратегически клиенти го изискват).
  4. „въпросителна“ - продукти с нисък дял, но потенциал за ръст. Такива продукти са все още неясни и рискови. Препоръчително е решения свързани с тях по възможност да бъдат отлагани докато не се обособят като „кучета“ или „звезди“.


Разграничаване

Sop3.png

Разграничаването на стратегиите може да стане според:

  1. възловите проблеми на съответната дейност;
  2. конкурентната позиция и пазарния дял на фирмата;
  3. текущото състояние на фирмата.
  4. Частните стратегии (стратегическа алтернатива), отнасящи се до възловите проблеми на дейността на фирмата могат да се разгледат като:
  • пазарна стратегия, свързана с реализацията на продукцията, изучаването на активното въздействие върху вътрешния и външния пазар; рекламна дейност, развитие на каналите на разпределение.
  • технико-технологична стратегия, свързана с иновационния процес, с внедряването на нововъведенията в продукцията, технологиите;
  • инвестиционна стратегия, свързана с инвестициите и изясняване дела и характера на новото строителство, реконструкция и модернизация на производствените мощности;
  • производствена стратегия, свързана с производствената структура, и определяне в рамките на договорите и потребностите на пазара на такива продукти и услуги, които осигуряват повишаване ефективността на производството;
  • социална стратегия, развитие на фирмения персонал, мотивиране, обучение, квалификация, подобряване условията на работа, социалните осигуровки;
  • управленска стратегия, усъвършенстване на собствената стратегия на управление

Вижте още

Източници

  • Пауль Фишер, Прямые иностранные инвестиции для России
  • Р. И. Хендерсон ; Перев. с англ. , Компенсационный менеджмент : Стратегия тактика формирования заработной платы и других выплат
  • Стефан Христов, Бизнес и стратегия
  • Александр Иванович Шумилин, Энергетическая стратегия России и США на Ближнем Востоке и в Центральной Азии
  • Отг. ред. К. И. Микульский, Экономическая стратегия социализма:Актуальные очерки
  • Джен Ягер ; Перев. с англ. , Деловой протокол 2005 Альпина Бизнес Букс ; МПБ "Деловая культура"
  • Владимир Александрович Ядов, Стратегия социологического исследования. Описание, обьяснение, понимание социальной реальности
  • Мирчев, М., Шереметов, Г., Стоянова, Цв. – Стратегическо управление, унив. изд. „Стопанство”, 2009г.
  • Люки, Ричард – Стратегия (поредица Harvard Business Essentials), изд. „Класика и Стил”, 2008г.
  • Портър, М. - Конкурентна стратегия: Техники за анализ на индустрии и конкуренти, изд. „Класика и Стил”
  • Stern , C., Deimler , M. - The Boston Consulting Group on Strategy: Classic Concepts and New Perspectives, 2006
  • Диксит, A., Нейлбъф, B. – Изкуството на стратегията, изд. Локус, 2010г.

Външни препратки