Разлика между версии на „Школа на човешките отношения“
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==История== | ==История== | ||
| − | Школата на човешките отношения се развила през 30-те до около 60-те години на XX век. Неговите привърженици вярвали, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Основните представители на Школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Фолет, Оливър Шелдън, Робърт Оуен и други. | + | Школата на човешките отношения се развила през 30-те до около 60-те години на XX век. Неговите привърженици вярвали, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Основните представители на Школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Фолет, Оливър Шелдън, Робърт Оуен и други. |
| − | |||
===Елтън Мейо (1880 – 1949) === | ===Елтън Мейо (1880 – 1949) === | ||
Версия от 21:32, 12 април 2012
За разлика от класическата школа, която акцентира върху взаимодействието човек-машина, школа на човешките отношения се интерерсувала само от взаимоотношението човек-човек. Школата на човешките отношения възникнала вследствие на критиките за ограничеността и игнорирането на човешкия фактор от класическата школа.
История
Школата на човешките отношения се развила през 30-те до около 60-те години на XX век. Неговите привърженици вярвали, че успешното управление зависи от отношението от страна на ръководителя към работника. Основните представители на Школата на човешките отношения са Елтън Мейо, Мери Фолет, Оливър Шелдън, Робърт Оуен и други.
Елтън Мейо (1880 – 1949)
Елтън Мейо е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. След пристигането си в Съединените щати той постъпва на работа в Харвардския бизнес факултет. Заедно с Фриц Ротлисбъргър, Уилям Диксън и други Мейо формулира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката мотивация и удовлетвореност, които впоследствие се превръщат в основа на направлението в мениджмънта, отнасящи се до човешките взаимоотношения.
Той за първи път доказва ролята на междуличностните отношения за повишаване производителността на труда чрез серия от научни експерименти. Елиминирайки ролята на материалните условия, Мейо доказва, че човек като емоционално същество не му е безразлично с кого ще работи и какво ще бъде отношението към него. Към това са особено чувствителни хората, които се занимават с творчески труд, т.е. управленските работници.
През 1927г. Мейо е поканен да се включи в провеждането на експерименти в предприятие в град Хотърн, известни като Хотърнски експерименти. Целта е да се установят кои фактори оказват влияние върху производителността на труда.
През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците. За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и контролна. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете групи. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.
През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на температурата, влагата, времето за индивидуален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение. През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.
За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.
През третия етап се включва и Елтън Мейо, чиято задача е била да анализира получените резултати. Според него търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. По време на експеримента работничките са се превърнали в група и по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.
Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.
Мери Паркър Фолет (1868 – 1933)
Мери Паркър Фолет е американски социален работник, консултат и автор на книги, свързани с демокрацията, човешките отношения и мениджмънта. Тя е родена и израснала в заможно семейство в Масачузетс, а през 1898г. завършва колежа Радклиф.
Според нея, вместо доминиращата власт в организацията, характерна за класическата школа, следва да се възприеме идеята за съвместна власт, при която интегрирането на дейностите на всички звена ще осигури максимална ефективност. Фолет твърди, че заповедната форма на управление винаги предизвиква определена съпротива.
Вижте още
- Бъръс Фредерик Скинър
- Ефективност на управлението
- Система
- Обратна връзка
- Поведенчески науки
- Количествен подход в управлението
- Ситуационен подход в управлението
- Научен подход в управлението
- Административна школа на управление
- Школа на научното управление
- Психология
- Бихевиоризъм
Източници
- Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София
- сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.
Външни препратки
- Крис Арджирис
- Chester Barnard and the Systems Approach to Nurturing Organizations
- Честър Бърнард
- Двуфакторна теория на Хърцбърг
- Курт Левин
- Rensis Likert: Creator of Organizations
- Ренсис Ликърт – Презентация
- David C. McClelland: Biographical Statement and Synopsis of His Work
- Дъглас Макгрегър. Биография
- Теории Х и У на Макгрегър
- A theory of human motivation. A Maslow

