Разлика между версии на „Управление на операциите“
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Управлението на операциите''' се дефинира като вземане на решение от [[функция]]та на операциите в [[система|системите]], които произвеждат [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. '''Управлението на операциите''' е процес, който позволява на [[организация|организациите]] да постигнат своите цели чрез ефективно набавяне и използване на своите ресурси. Всяка [[организация]], независимо от това дали е обществена или частна, в сферата на материалното [[производство]] или в сферата на [[услуга|услугите]], има [[функция]] | + | '''Управлението на операциите''' се дефинира като '''вземане на решение от [[функция]]та на операциите в [[система|системите]]''', които произвеждат [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. '''Управлението на операциите''' е процес, който позволява на [[организация|организациите]] да постигнат своите цели чрез ефективно набавяне и използване на своите ресурси. Всяка [[организация]], независимо от това дали е обществена или частна, в сферата на материалното [[производство]] или в сферата на [[услуга|услугите]], има [[функция]] операции. |
| − | + | ==Същност== | |
| + | Операцията е трансформационен процес, при който входящия поток(материали, работна ръка, капитал) се трансформират в [[продукт]]и([[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]). В процеса на '''операциите''' се добавя стойност, по-висока от тази на входа. Операциите създават [[полезност]] на формата. Връзката между технологии и операции, е че този трансформационен процес е в пряка зависимост от прилаганите технологии. Технологиите влияят и върху входа на [[система]]та – появяват се нови материали. За разликата от [[стока|стоките]], [[услуга]]та се потребява в момента на създаването й, докато [[стока]]та може да се складира. [[Производство]]то на [[стока|стоки]] може да не съвпада по време и място с клиента – не се изисква директен контакт, а при [[услуга]]та е обратното - веднага и на място. | ||
| − | + | Услугата е свързана в повечето случаи с едновременно [[производство]] и консумация. [[организация|Организациите]], произвеждащи [[услуга|услуги]], и [[организация|организациите]], произвеждащи [[стока|стоки]], се различават по следните характеристики: | |
* капацитет | * капацитет | ||
| Ред 14: | Ред 15: | ||
[[Image:om-model.png|alt=Процес на трансформация]] | [[Image:om-model.png|alt=Процес на трансформация]] | ||
| − | + | Управлението на операциите е процес, чрез който се въздейства върху входа, процеса и изхода на [[система]]та – да взимаме решения по отношение на използваните ресурси, как да ги обработим и какво да произвеждаме. При '''управлението на операциите''' използваме системния подход – разглеждаме операциите в различна степен на агрегиране и детайлизиране – отделен работник, цех, завод, фирма и т.н. могат да се разглеждат отделно като един процес. '''Управлението на операциите''' е съществена [[функция]] на [[управление|фирменото управление]]. | |
| − | |||
| − | |||
==История на управлението на операциите== | ==История на управлението на операциите== | ||
| − | + | Историята на управлението на операциите включва седем главни приноса: разделение на труда, стандартизация на частите, [[индустриална революция]], научно изследване на труда, човешките отношения, модели за вземане на решения и използването на компютрите. | |
| − | |||
| − | Историята на | ||
| − | |||
| − | |||
===Разделение на труда=== | ===Разделение на труда=== | ||
| − | |||
| − | |||
Специализирането на труда в една отделна задача може да доведе до по-голяма [[производителност]] и ефективност, отколкото възлагането на много задачи на един отделен работник. [[Адам Смит]] отбелязва, че специализацията на труда увеличава резултата поради три причини: | Специализирането на труда в една отделна задача може да доведе до по-голяма [[производителност]] и ефективност, отколкото възлагането на много задачи на един отделен работник. [[Адам Смит]] отбелязва, че специализацията на труда увеличава резултата поради три причини: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
# увеличената сръчност на част от работниците | # увеличената сръчност на част от работниците | ||
# избягването на загубата на време, причинена от смяната на работите | # избягването на загубата на време, причинена от смяната на работите | ||
# допълнението на инструменти и машини. | # допълнението на инструменти и машини. | ||
| − | |||
| − | |||
===Стандартизация на частите=== | ===Стандартизация на частите=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Частите се стандартизират за да могат да бъдат взаимозаменяеми. Стандартизацията е била практикувана още в древна [[Венеция]], където кормилата на военните кораби са правени така, че да бъдат взаимозаменяеми. Когато [[Хенри Форд]] въвежда движещата се поточна линия за монтаж на автомобили през [[1913]] г., неговата [[концепция]] е изисквала, както стандартизирани части, така и специализация на труда. | Частите се стандартизират за да могат да бъдат взаимозаменяеми. Стандартизацията е била практикувана още в древна [[Венеция]], където кормилата на военните кораби са правени така, че да бъдат взаимозаменяеми. Когато [[Хенри Форд]] въвежда движещата се поточна линия за монтаж на автомобили през [[1913]] г., неговата [[концепция]] е изисквала, както стандартизирани части, така и специализация на труда. | ||
| − | |||
| − | |||
===Индустриална революция=== | ===Индустриална революция=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
[[индустриална революция|Индустриалната революция]] е свързана със заместването на човешката сила с машини. Голям подтик на тази [[революция]] дава през [[1764]] г. [[парна машина|парната машина]] на [[Джеймс Уат]], която става главния източник на подвижна машинна сила за селското стопанство и фабриките. [[индустриална революция|Индустриалната революция]] се доразвива в последствие в края на [[1800]] г. с разработването на [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] и [[електричество]]то. | [[индустриална революция|Индустриалната революция]] е свързана със заместването на човешката сила с машини. Голям подтик на тази [[революция]] дава през [[1764]] г. [[парна машина|парната машина]] на [[Джеймс Уат]], която става главния източник на подвижна машинна сила за селското стопанство и фабриките. [[индустриална революция|Индустриалната революция]] се доразвива в последствие в края на [[1800]] г. с разработването на [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] и [[електричество]]то. | ||
| − | |||
| − | |||
===Научно изследване на труда=== | ===Научно изследване на труда=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Научното изследване на труда се основава на мнението, че за изследване на трудовата дейност може да бъде използван научен подход също така добре, както и при изследването на физическите и природните системи. Тази школа на мислене спомага за откриването на най-добрия метод на работа чрез използване на следния научен подход: | Научното изследване на труда се основава на мнението, че за изследване на трудовата дейност може да бъде използван научен подход също така добре, както и при изследването на физическите и природните системи. Тази школа на мислене спомага за откриването на най-добрия метод на работа чрез използване на следния научен подход: | ||
| − | |||
| − | |||
* наблюдение върху съществуващите методи на работа | * наблюдение върху съществуващите методи на работа | ||
| Ред 68: | Ред 41: | ||
* обучаване на работниците на новия метод | * обучаване на работниците на новия метод | ||
* поддържане на обратна връзка и управление на процеса на работа. | * поддържане на обратна връзка и управление на процеса на работа. | ||
| − | |||
| − | |||
Тези идеи са предложени за първи път от Фредерик Тейлър. | Тези идеи са предложени за първи път от Фредерик Тейлър. | ||
| − | |||
| − | |||
===Човешките отношения=== | ===Човешките отношения=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Движението за човешките отношения осветлява централното значение на [[мотивация]]та и на човешкия елемент при проектирането на работното място. [[Мотивация]]та на работника - заедно с физическата и техническата работна среда - е решаващият елемент в подобряването на производителността. Така се развива научната управленска школа, която поставя по-голямо ударение върху социалните и техническите аспекти на проектирането на работното място. | Движението за човешките отношения осветлява централното значение на [[мотивация]]та и на човешкия елемент при проектирането на работното място. [[Мотивация]]та на работника - заедно с физическата и техническата работна среда - е решаващият елемент в подобряването на производителността. Така се развива научната управленска школа, която поставя по-голямо ударение върху социалните и техническите аспекти на проектирането на работното място. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
===Модели за решение=== | ===Модели за решение=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Могат да бъдат използвани за представяне на производствена система с математически термини. Един модел на решение се представя в термините на мерки за производителност, ограничения и променливи на решението. Целта на такъв модел е да намери оптимални или задоволителни стойности на променливите на решението, които подобряват системната производителност при зададените ограничения | Могат да бъдат използвани за представяне на производствена система с математически термини. Един модел на решение се представя в термините на мерки за производителност, ограничения и променливи на решението. Целта на такъв модел е да намери оптимални или задоволителни стойности на променливите на решението, които подобряват системната производителност при зададените ограничения | ||
| − | + | Компютрите | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Използването на [[компютър|компютрите]] променя драматично областта на '''управлението на операциите''' след тяхното навлизане в стопанската дейност през петдесетте години. Повечето производствени операции използват [[компютър|компютри]] за управление на наличностите, планиране на производството, контрол на качеството, компютърно управление на производствените процеси и за отчитане на разходите. | Използването на [[компютър|компютрите]] променя драматично областта на '''управлението на операциите''' след тяхното навлизане в стопанската дейност през петдесетте години. Повечето производствени операции използват [[компютър|компютри]] за управление на наличностите, планиране на производството, контрол на качеството, компютърно управление на производствените процеси и за отчитане на разходите. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Съществува възраждане на интереса към '''управлението на операциите''' както в [[бизнес]]а, така и в [[университет]]ите. Този интерес се дължи на глобалната конкуренция и липсата на нарастване на производителността. '''Управлението на операциите''' попада под влиянието на няколко ясно очертани тенденции: нарастване на сектора на услугите, изменение на производителността, световната конкуренция, увеличаване на значението на качеството, времето и технологическите промени като конкурентно предимство на фирмите. | Съществува възраждане на интереса към '''управлението на операциите''' както в [[бизнес]]а, така и в [[университет]]ите. Този интерес се дължи на глобалната конкуренция и липсата на нарастване на производителността. '''Управлението на операциите''' попада под влиянието на няколко ясно очертани тенденции: нарастване на сектора на услугите, изменение на производителността, световната конкуренция, увеличаване на значението на качеството, времето и технологическите промени като конкурентно предимство на фирмите. | ||
==Решения във функцията „Управление на операциите”== | ==Решения във функцията „Управление на операциите”== | ||
| − | |||
| − | |||
===Стратегически избор=== | ===Стратегически избор=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* Планове за [[продукт]]и и [[услуга|услуги]] | * Планове за [[продукт]]и и [[услуга|услуги]] | ||
* Приоритети за [[конкурентоспособност]] | * Приоритети за [[конкурентоспособност]] | ||
| Ред 118: | Ред 66: | ||
===Решения за проектиране=== | ===Решения за проектиране=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Проектиране]] на [[процес]]а | * [[Проектиране]] на [[процес]]а | ||
* [[Управление]] на технологията | * [[Управление]] на технологията | ||
| Ред 129: | Ред 74: | ||
===Оперативни решения=== | ===Оперативни решения=== | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
* [[Прогнозиране]] | * [[Прогнозиране]] | ||
* [[Наличност]]и | * [[Наличност]]и | ||
| Ред 140: | Ред 82: | ||
| + | Управлението на операциите подобно на [[маркетинг]]а и [[финанси]]те е функционална област на стопанската дейност. Като функционална област фокусът попада главно върху отговорността за вземане на решения. | ||
| − | |||
| − | + | Операционните ръководители са отговорни за [[производство]]то и предлагането на [[стока|стоки]] или [[услуга|услуги]] в [[организация|организациите]]. Операционните ръководители вземат решения, свързани с функцията на операциите и използваните системи за трансформация. | |
| − | + | ||
| + | Управлението на операциите обхваща отговорността за пет типа решения: процес, капацитет, наличности, работна сила и качество. Тези пет категории решения са достатъчни за описанието на съществуваща операция или за идентифицирането на решенията, необходими за създаване на нова операция. | ||
===Процес=== | ===Процес=== | ||
| − | |||
| − | |||
Решенията от тази категория определят физическия процес или използваната [[технология]] за създаването на [[продукт]]а или [[услуга]]та. Те включват определянето на вида на оборудването и [[технология]]та, производствената последователност(потока), видът на производствените мощности и всички други аспекти на физическата производствена единица или на организацията за [[производство]] на [[услуга]]та | Решенията от тази категория определят физическия процес или използваната [[технология]] за създаването на [[продукт]]а или [[услуга]]та. Те включват определянето на вида на оборудването и [[технология]]та, производствената последователност(потока), видът на производствените мощности и всички други аспекти на физическата производствена единица или на организацията за [[производство]] на [[услуга]]та | ||
| − | + | ===Капацитет=== | |
| − | |||
| − | ===Капацитет === | ||
| − | |||
| − | |||
Решенията за капацитета (обема на производствените мощности) целят осигуряване на точното количество на точното място в точното време. Дългосрочният капацитет се определя от размера на физическите производствени мощности, които са построени. Планирането на капацитета определя не само размера на производствените мощности, но освен това и съответния брой на работниците. | Решенията за капацитета (обема на производствените мощности) целят осигуряване на точното количество на точното място в точното време. Дългосрочният капацитет се определя от размера на физическите производствени мощности, които са построени. Планирането на капацитета определя не само размера на производствените мощности, но освен това и съответния брой на работниците. | ||
===Наличности=== | ===Наличности=== | ||
| − | |||
| − | |||
Решенията за наличностите в '''управлението на операциите''' определят какво да се поръчва, колко да се поръчва и кога да се поръчва. [[Ръководител]]ите, отговарящи за наличностите решават колко средства да бъдат изразходвани за наличностите и къде да бъдат разположени материалите, незавършеното [[производство]] и готовите изделия. Те управляват [[материален поток|материалните потоци]] в [[организация|организациите]]. | Решенията за наличностите в '''управлението на операциите''' определят какво да се поръчва, колко да се поръчва и кога да се поръчва. [[Ръководител]]ите, отговарящи за наличностите решават колко средства да бъдат изразходвани за наличностите и къде да бъдат разположени материалите, незавършеното [[производство]] и готовите изделия. Те управляват [[материален поток|материалните потоци]] в [[организация|организациите]]. | ||
| Ред 169: | Ред 104: | ||
===Работна сила=== | ===Работна сила=== | ||
| − | + | Управлението на хората е най-важната област в управлението на операциите, защото нищо не става без хората, които правят [[продукт]]а или [[услуга]]та. Решенията за работната сила включват подбор, наемане, освобождаване, обучение (подготовка), [[ръководство]] и компенсиране. Тези решения се вземат от операционните [[ръководител]]и с помощта на службите за управление на [[персонал]]а и [[човешки ресурси|човешките ресурси]]. | |
| − | |||
| − | Управлението на хората е най-важната област в | ||
===Качество=== | ===Качество=== | ||
| − | + | [[Функция]]та управление на операциите е отговорна за [[качество]]то на произвежданите [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. [[Качество]]то е важна операционна отговорност, която изисква пълна организационна подкрепа. Решенията за [[качество]]то трябва да осигурят контрол във всички фази на [[производство]]то и [[услуга|услугите]] - трябва да се установят стандарти, да се проектира екипировка, да се подготвят хора и да се осъществява качествен контрол на [[продукт]]а или [[услуга]]та. | |
| − | |||
| − | [[Функция]]та | ||
| − | |||
| − | |||
Операционните ръководители управляват процеса на трансформация, който предлага [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. Този процес на трансформация преобразува входовете (материали, енергия, труд, [[капитал]] и [[информация]]) в изходи ([[стока|стоки]] или [[услуга|услуги]]). Измененията в средата често изискват и съответните изменения в операциите. | Операционните ръководители управляват процеса на трансформация, който предлага [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. Този процес на трансформация преобразува входовете (материали, енергия, труд, [[капитал]] и [[информация]]) в изходи ([[стока|стоки]] или [[услуга|услуги]]). Измененията в средата често изискват и съответните изменения в операциите. | ||
| − | |||
| − | |||
==Производствена система== | ==Производствена система== | ||
| − | |||
| − | |||
[[Image:proizvodstvena_sistema.png|alt=Схема на производствена система]] | [[Image:proizvodstvena_sistema.png|alt=Схема на производствена система]] | ||
| − | |||
| − | |||
===Вход на производствената система=== | ===Вход на производствената система=== | ||
| − | + | * Външни ресурси - правни, икономически, социални, технологични. | |
| − | + | * Пазар - [[конкуренция]], очаквания на [[потребител]]ите, [[пазар]]ни условия. | |
| − | * | + | * Вътрешни ресурси - материални, човешки, финансови, енергетични, информационни. |
| − | * | ||
| − | * | ||
===Управление на системата на трансформация=== | ===Управление на системата на трансформация=== | ||
| − | |||
| − | |||
Промяната в средата може да принуди [[управление]]то да промени входовете, изходите или даже самата [[система]] на трансформация. Например, изменението на икономическите условия може да накара операционните ръководители да ревизират прогнозите си за търсенето и в резултат на това да наемат повече работна сила и да разширят капацитета си (производствените си мощности). По подобен начин, спадането на равнището на [[качество]]то на изходите може да принуди ръководителите да преразгледат процедурата си за осигуряване на [[качество]]то с цел да възстановят реда в [[система]]та на трансформация. | Промяната в средата може да принуди [[управление]]то да промени входовете, изходите или даже самата [[система]] на трансформация. Например, изменението на икономическите условия може да накара операционните ръководители да ревизират прогнозите си за търсенето и в резултат на това да наемат повече работна сила и да разширят капацитета си (производствените си мощности). По подобен начин, спадането на равнището на [[качество]]то на изходите може да принуди ръководителите да преразгледат процедурата си за осигуряване на [[качество]]то с цел да възстановят реда в [[система]]та на трансформация. | ||
| − | |||
| − | |||
===Изход на производствената система=== | ===Изход на производствената система=== | ||
| + | * Директен – [[стока|стоки]], [[услуга|услуги]]. | ||
| + | * Индиректен – [[загуба|загуби]], [[замърсяване]], технологичен напредък. | ||
| + | ==Вижте още== | ||
| − | * | + | *[[Управление на човешките ресурси]] |
| − | * | + | *[[Управление на малкия бизнес]] |
| + | *[[Управител]] | ||
| + | *[[Администрация]] | ||
| + | *[[Финансиране]] | ||
| + | *[[Консултантска къща]] | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | |||
| − | |||
* Андронов, Е., M. Александрова, “Управление на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 2005. | * Андронов, Е., M. Александрова, “Управление на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 2005. | ||
| Ред 230: | Ред 152: | ||
* Stevenson, W.J., “Production/Operations Management”, Irwin – McGraw-Hill, 1999. | * Stevenson, W.J., “Production/Operations Management”, Irwin – McGraw-Hill, 1999. | ||
* Vonderembse, M., G. White, “Operations Management: Concepts, Methods and Strategies”, West Publishing Company, 1988. | * Vonderembse, M., G. White, “Operations Management: Concepts, Methods and Strategies”, West Publishing Company, 1988. | ||
| − | |||
| − | |||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | + | * [http://www.poms.org/|Общество на мениджмънта на производството и операциите] (на английски език) | |
| − | + | * [http://www.meiss.com/download/Uni-Mannheim-Operations-Management.pdf Лекция от Университетът в Майнхайм на тема Управление на операциите](на английски език) | |
| − | * [http://www.poms.org/|Общество на мениджмънта на производството и операциите](на английски език) | ||
| − | * [http://www.meiss.com/download/Uni-Mannheim-Operations-Management.pdf | ||
[[category: Управление на операциите]] | [[category: Управление на операциите]] | ||
Версия от 16:26, 4 април 2012
Управлението на операциите се дефинира като вземане на решение от функцията на операциите в системите, които произвеждат стоки и услуги. Управлението на операциите е процес, който позволява на организациите да постигнат своите цели чрез ефективно набавяне и използване на своите ресурси. Всяка организация, независимо от това дали е обществена или частна, в сферата на материалното производство или в сферата на услугите, има функция операции.
Същност
Операцията е трансформационен процес, при който входящия поток(материали, работна ръка, капитал) се трансформират в продукти(стоки и услуги). В процеса на операциите се добавя стойност, по-висока от тази на входа. Операциите създават полезност на формата. Връзката между технологии и операции, е че този трансформационен процес е в пряка зависимост от прилаганите технологии. Технологиите влияят и върху входа на системата – появяват се нови материали. За разликата от стоките, услугата се потребява в момента на създаването й, докато стоката може да се складира. Производството на стоки може да не съвпада по време и място с клиента – не се изисква директен контакт, а при услугата е обратното - веднага и на място.
Услугата е свързана в повечето случаи с едновременно производство и консумация. Организациите, произвеждащи услуги, и организациите, произвеждащи стоки, се различават по следните характеристики:
Производителите на стоки и услуги могат да бъдат описани в непрекъсната скала от чисти производители на стоки до чисти производители на услуги.
Управлението на операциите е процес, чрез който се въздейства върху входа, процеса и изхода на системата – да взимаме решения по отношение на използваните ресурси, как да ги обработим и какво да произвеждаме. При управлението на операциите използваме системния подход – разглеждаме операциите в различна степен на агрегиране и детайлизиране – отделен работник, цех, завод, фирма и т.н. могат да се разглеждат отделно като един процес. Управлението на операциите е съществена функция на фирменото управление.
История на управлението на операциите
Историята на управлението на операциите включва седем главни приноса: разделение на труда, стандартизация на частите, индустриална революция, научно изследване на труда, човешките отношения, модели за вземане на решения и използването на компютрите.
Разделение на труда
Специализирането на труда в една отделна задача може да доведе до по-голяма производителност и ефективност, отколкото възлагането на много задачи на един отделен работник. Адам Смит отбелязва, че специализацията на труда увеличава резултата поради три причини:
- увеличената сръчност на част от работниците
- избягването на загубата на време, причинена от смяната на работите
- допълнението на инструменти и машини.
Стандартизация на частите
Частите се стандартизират за да могат да бъдат взаимозаменяеми. Стандартизацията е била практикувана още в древна Венеция, където кормилата на военните кораби са правени така, че да бъдат взаимозаменяеми. Когато Хенри Форд въвежда движещата се поточна линия за монтаж на автомобили през 1913 г., неговата концепция е изисквала, както стандартизирани части, така и специализация на труда.
Индустриална революция
Индустриалната революция е свързана със заместването на човешката сила с машини. Голям подтик на тази революция дава през 1764 г. парната машина на Джеймс Уат, която става главния източник на подвижна машинна сила за селското стопанство и фабриките. Индустриалната революция се доразвива в последствие в края на 1800 г. с разработването на двигателите с вътрешно горене и електричеството.
Научно изследване на труда
Научното изследване на труда се основава на мнението, че за изследване на трудовата дейност може да бъде използван научен подход също така добре, както и при изследването на физическите и природните системи. Тази школа на мислене спомага за откриването на най-добрия метод на работа чрез използване на следния научен подход:
- наблюдение върху съществуващите методи на работа
- развиване и подобряване на метода чрез научно измерване и анализ
- обучаване на работниците на новия метод
- поддържане на обратна връзка и управление на процеса на работа.
Тези идеи са предложени за първи път от Фредерик Тейлър.
Човешките отношения
Движението за човешките отношения осветлява централното значение на мотивацията и на човешкия елемент при проектирането на работното място. Мотивацията на работника - заедно с физическата и техническата работна среда - е решаващият елемент в подобряването на производителността. Така се развива научната управленска школа, която поставя по-голямо ударение върху социалните и техническите аспекти на проектирането на работното място.
Модели за решение
Могат да бъдат използвани за представяне на производствена система с математически термини. Един модел на решение се представя в термините на мерки за производителност, ограничения и променливи на решението. Целта на такъв модел е да намери оптимални или задоволителни стойности на променливите на решението, които подобряват системната производителност при зададените ограничения
Компютрите
Използването на компютрите променя драматично областта на управлението на операциите след тяхното навлизане в стопанската дейност през петдесетте години. Повечето производствени операции използват компютри за управление на наличностите, планиране на производството, контрол на качеството, компютърно управление на производствените процеси и за отчитане на разходите.
Съществува възраждане на интереса към управлението на операциите както в бизнеса, така и в университетите. Този интерес се дължи на глобалната конкуренция и липсата на нарастване на производителността. Управлението на операциите попада под влиянието на няколко ясно очертани тенденции: нарастване на сектора на услугите, изменение на производителността, световната конкуренция, увеличаване на значението на качеството, времето и технологическите промени като конкурентно предимство на фирмите.
Решения във функцията „Управление на операциите”
Стратегически избор
- Планове за продукти и услуги
- Приоритети за конкурентоспособност
- Стратегия за позициониране
- Управление на качеството
- Контрол на качеството
Решения за проектиране
- Проектиране на процеса
- Управление на технологията
- Проектиране на работните места
- Капацитет
- Местоположение на производствената единица
- Физическа планировка на производствената единица
Оперативни решения
- Прогнозиране
- Наличности
- Агрегатни планове
- Производствена програма
- Системи за оперативно управление на производството
- План-графици
Управлението на операциите подобно на маркетинга и финансите е функционална област на стопанската дейност. Като функционална област фокусът попада главно върху отговорността за вземане на решения.
Операционните ръководители са отговорни за производството и предлагането на стоки или услуги в организациите. Операционните ръководители вземат решения, свързани с функцията на операциите и използваните системи за трансформация.
Управлението на операциите обхваща отговорността за пет типа решения: процес, капацитет, наличности, работна сила и качество. Тези пет категории решения са достатъчни за описанието на съществуваща операция или за идентифицирането на решенията, необходими за създаване на нова операция.
Процес
Решенията от тази категория определят физическия процес или използваната технология за създаването на продукта или услугата. Те включват определянето на вида на оборудването и технологията, производствената последователност(потока), видът на производствените мощности и всички други аспекти на физическата производствена единица или на организацията за производство на услугата
Капацитет
Решенията за капацитета (обема на производствените мощности) целят осигуряване на точното количество на точното място в точното време. Дългосрочният капацитет се определя от размера на физическите производствени мощности, които са построени. Планирането на капацитета определя не само размера на производствените мощности, но освен това и съответния брой на работниците.
Наличности
Решенията за наличностите в управлението на операциите определят какво да се поръчва, колко да се поръчва и кога да се поръчва. Ръководителите, отговарящи за наличностите решават колко средства да бъдат изразходвани за наличностите и къде да бъдат разположени материалите, незавършеното производство и готовите изделия. Те управляват материалните потоци в организациите.
Работна сила
Управлението на хората е най-важната област в управлението на операциите, защото нищо не става без хората, които правят продукта или услугата. Решенията за работната сила включват подбор, наемане, освобождаване, обучение (подготовка), ръководство и компенсиране. Тези решения се вземат от операционните ръководители с помощта на службите за управление на персонала и човешките ресурси.
Качество
Функцията управление на операциите е отговорна за качеството на произвежданите стоки и услуги. Качеството е важна операционна отговорност, която изисква пълна организационна подкрепа. Решенията за качеството трябва да осигурят контрол във всички фази на производството и услугите - трябва да се установят стандарти, да се проектира екипировка, да се подготвят хора и да се осъществява качествен контрол на продукта или услугата.
Операционните ръководители управляват процеса на трансформация, който предлага стоки и услуги. Този процес на трансформация преобразува входовете (материали, енергия, труд, капитал и информация) в изходи (стоки или услуги). Измененията в средата често изискват и съответните изменения в операциите.
Производствена система
Вход на производствената система
- Външни ресурси - правни, икономически, социални, технологични.
- Пазар - конкуренция, очаквания на потребителите, пазарни условия.
- Вътрешни ресурси - материални, човешки, финансови, енергетични, информационни.
Управление на системата на трансформация
Промяната в средата може да принуди управлението да промени входовете, изходите или даже самата система на трансформация. Например, изменението на икономическите условия може да накара операционните ръководители да ревизират прогнозите си за търсенето и в резултат на това да наемат повече работна сила и да разширят капацитета си (производствените си мощности). По подобен начин, спадането на равнището на качеството на изходите може да принуди ръководителите да преразгледат процедурата си за осигуряване на качеството с цел да възстановят реда в системата на трансформация.
Изход на производствената система
- Директен – стоки, услуги.
- Индиректен – загуби, замърсяване, технологичен напредък.
Вижте още
- Управление на човешките ресурси
- Управление на малкия бизнес
- Управител
- Администрация
- Финансиране
- Консултантска къща
Източници
- Андронов, Е., M. Александрова, “Управление на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 2005.
- Цветков, Г., „Производствен мениджмънт”, ИК „Люрен”, С., 1996.
- Донъли, Дж., Дж. Гибсън, Дж. Иванчевич, „Основи на мениджмънта”, Отворено общество, С., 1997.
- Гэлловэй, Л., „Операционный менеджмент” принципы и практика”, Питер, Санкт-Петербург, 2001.
- Chase, R., N. Aquilano, R. Jacobs, “Production and Operation Management. Manufacturing and Services”, Irwin – McGraw-Hill Publishing, 1998
- Chase, R., D. Garvin, “The Service Factory”, Harvard Business Review, VII-VIII, 1989
- Drucker, P., “The Emerging Theory of Manufacturing”, Harvard Business Review, V-VI, 1990
- Sower, V., J. Matwani, M. Savoie, “Classic Readings in Operations Management”, Fort Worth: The Dryden Press, 1995.
- Stevenson, W.J., “Production/Operations Management”, Irwin – McGraw-Hill, 1999.
- Vonderembse, M., G. White, “Operations Management: Concepts, Methods and Strategies”, West Publishing Company, 1988.
Външни препратки
- на мениджмънта на производството и операциите (на английски език)
- Лекция от Университетът в Майнхайм на тема Управление на операциите(на английски език)