Разлика между версии на „Анкетно проучване“

Текуща версия към 11:21, 27 март 2014

Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението.

Същност

Анкетата е писмено формулиран набор от въпроси, в който респондентите записват своите отговори, обикновено в рамките на тясно определени алтернативи. Анкетирането е ефективен механизъм за събиране на данни, когато изследователят знае точно какво се изисква и как да измери променливите, които го интересуват. Анкетите могат да се прилагат лично или да бъдат пратени по пощата на респондентите.

Изборът на анкетирането, като метод за събиране на данни, може да бъде ограничен, ако изследователят трябва да достигне обекти/хора с много малко образование. За повечето организационни изследвания, обаче, след като променливи за изследването са идентифицирани и инструментите за измерване за тях са били открити или направени, анкетата е удобен механизъм за събирането на данни. Полевите проучвания, сравнителни изследвания и експериментални проекти, често използват анкети за измерване на променливите, които ни интересуват.

Видовете въпроси могат да бъдат:

Отворени-Затворени,
Позитивни-Негативно;
Дихотомни въпроси (yes,no)

Анкетите са най-често използваният метод за събиране на данни. Важно да се знае разликата между добрите и лошите анкети. Принципите на дизайна на анкетите се отнасят до начина, по който са формулирани въпроси и се измерват, и как е направена цялата анкета. За да се сведе до минимум ограниченията при анкетите и грешките в измерването, всички принципи трябва да се следват внимателно. Анкетите са най-полезният метод за събиране на данни, особено, когато голям брой хора трябва да бъдат достигнат в различни географски региони. Анкетите са популярен метод на събиране на данни, защото изследователите получават данните сравнително лесно, и отговорите на анкетите лесно се кодират. Когато се използват валидирани инструменти, резултатите от проучването са в полза на научната общност чрез възможността за възпроизвеждане на резултати и са допълнения към теоричната база.

История

Анкетно проучване

“Знанието, в смисъл на информацията, е оборотен капитал, необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey

Дори още през Античността се загатва за същността на анкетирането и неговата роля в човешкия живот. Сократ е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната среда на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от Платон, който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането.

Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това:

“Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” - Pierre Abelard 1079 – 1142

“Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием” - Галилео Галилей

“Всички хора по природа искат да знаят” - Аристотел В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване.

Предизвикателствата на 21 век

Векът, в който живеем, е много по-различен от времената ,когато се е зародило анкетирането. Днес всичко около нас се развива и променя постоянно и ние често сме в центъра на тази промяна. Докато преди анкетирането се е ползвало главно за отриване на истината, днес ролята му е много по-модифицирана. Пред какво сме изправени сега:

Откриване на проблемите –трябва да откриваме проблемите и да се научим да се справяме с тях, защото те са постоянен елемент от нашето съществуване.

Изграждане на цялото от многобройни източници и медия

Мислете критично - трябва да се научим да бъдем по критични, да се научим да критикуваме, за да се изграждаме постоянно, за да се развиваме и да бъдем мотивирани да се справяме с градивните критики

Работете в сътрудничество

Научете се как да се учите - тук е важно да знаем какво точно да учим, кога да се учим, от какви източници, защото времето е ценно и не трябва да се пропилява.

Важно е да се запомни, че анкетирането започва с желанието да се разбере:

Проблем

Въпрос

Разногласие

Идея

Объркване, учудване

Вижте още

Източници

Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.
+'''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението.
-==Историята на анкетирането==
+==Същност==
+Анкетата е писмено формулиран набор от въпроси, в който респондентите записват своите отговори, обикновено в рамките на тясно определени алтернативи. Анкетирането е ефективен механизъм за събиране на данни, когато изследователят знае точно какво се изисква и как да  измери променливите, които го интересуват. Анкетите могат да се прилагат лично или да бъдат пратени по [[поща]]та на респондентите.
-“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey
+Изборът на анкетирането, като метод за събиране на данни, може да бъде ограничен, ако изследователят трябва да достигне обекти/хора с много малко образование. За повечето организационни изследвания, обаче, след като променливи за изследването са идентифицирани и [[инструмент]]ите за измерване за тях са били открити или направени, анкетата е удобен [[механизъм]] за събирането на данни. Полевите проучвания, сравнителни изследвания и експериментални проекти, често използват анкети за измерване на променливите, които ни интересуват.
+Видовете въпроси могат да бъдат:
+* Отворени-Затворени,
+* Позитивни-Негативно;
+* Дихотомни въпроси (yes,no)
+Анкетите са най-често използваният метод за събиране на данни. Важно да се знае разликата между добрите и лошите анкети. Принципите на дизайна на анкетите се отнасят до начина, по който са формулирани въпроси и се измерват, и как е направена цялата анкета. За да се сведе до минимум ограниченията при анкетите и грешките в [[измерване]]то, всички принципи трябва да се следват внимателно. Анкетите са най-полезният метод за събиране на данни, особено, когато голям брой хора трябва да бъдат достигнат в различни [[географски регион]]и. Анкетите са популярен [[метод на събиране на данни]], защото изследователите получават данните сравнително лесно, и отговорите на анкетите лесно се [[код]]ират.''' '''Когато се използват валидирани инструменти, резултатите от проучването са в полза на научната общност чрез [[възможност]]та за възпроизвеждане на резултати и са допълнения към теоричната [[база]].
+===История===
+[[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|thumb|360px|Анкетно проучване]]
+*“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey
 Дори още през Античността се загатва за същността на [[анкета|анкетирането]] и неговата роля в човешкия живот. [[Сократ]] е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната [[среда]] на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от [[Платон]], който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането.
@@ Ред 9: / Ред 23: @@
 Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това:
-“Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” Pierre Abelard 1079 – 1142
+*“Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” - Pierre Abelard 1079 – 1142
-“Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием”    Галилео Галилей
+*“Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием”  -  Галилео Галилей
+“Всички хора по природа искат да знаят” - [[Аристотел]]
 В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване.
@@ Ред 40: / Ред 55: @@
 *Объркване, учудване
-“Всички хора по природа искат да знаят”
-[[Аристотел]]
-==Цикъл на анкетирането==
-[[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|Анкетно проучване]]
-==Същност на анкетирането и анкетите==
-[[Анкетиране]]то е разследване на [[идея]], [[въпрос]], [[задача|проблем]] или последица. То включва събиране на [[информация]], изграждане на знание и създаване на разбиране. Ученето, базирано на анкетирането, обхваща процеса на поставяне на проблема, събиране на информация, творческо мислене за възможностите, вземането на решения и извеждането на [[заключение]] и [[извод]]и.
-Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени [[съвкупност]]и и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.
-Тук, както и при останалите [[статистическо проучване|статистически проучвания]], се отчитат разнообразни признаци на единиците на съвкупността и се изследват общите тенденции и степени на различие по отношение на отделни признаци, взаимните зависимости между признаците и др.
-Съществуват обаче значителни разлики между анкетните и останалите статистически проучвания:
-* При анкетите необходимите данни се набират от самите анкетирани лица
-* Основен белег на анкетните проучвания е това, че част от получените [[анализ на данните|данни]] се отнасят до мненията на анкетираните лица. Ето защо анкетите са статистически проучвания, които имат социологически елемент. Тази същност осигурява много широка приложимост на анкетния метод при пазарните изследвания.
-Всяко анкетно проучване в областта на изследването на пазара може да се извърши както изчерпателно, така и частично [[стохастично-репрезентативно]].
-При изчерпателните [[анкетно проучване|анкетни проучвания]], количеството /съвкупността/ на анкетираните не се ограничава от никакви критерии. При тях се анкетира цялата генерална съвкупност.
-При частичните [[стохастично-репрезентативни анкетни]] проучвания се анкетира само част от генералната съвкупност.
-Най-издържан и прецизен метод за частично анкетно проучване е стохастично-репрезентативният. Точността на резултатите при този метод може да бъде предварително определена. Затова се предлага той да намери широко приложение в маркетинговите изследвания.
-===Свойства на въпросите===
-Качеството на всяко допитване зависи в много голяма степен от качеството на въпросите, които се използват. Не са далеч от истината онези изследователи, които смятат, че няма друг единичен елемент на едно проучване, който да е по-важен от въпроса. Основните свойства на един добър въпрос са точност, краткост и яснота.
-*    Точност - способността му да пита за онова, което се изисква да разберем. Дали притежава това свойство, може да се разбере от онези елементи на изследователската програма, които указват информационните нужди за изследването: [[цел]]ите, основните изследователски въпроси и [[хипотеза|хипотезите]].
-*    Краткост - Съществуват няколко основания да се изисква въпросите да бъдат възможно най-кратки. Дългите въпроси в общия случай се явяват по-трудни за разбиране, а значи и за отговаряне от [[респондентите]]. Те се схващат или четат по-трудно, лесно се забравят предходните части от въпроса, защото лицата се съсредоточават върху настоящите и пр. Нещо повече, дългите въпроси са трудни за изпълнение и от страна на полевите сътрудници. Те отнемат повече усилия и време за произнасянето им. По-нататък дългите въпроси е по-вероятно да страдат от [[точност]] и [[яснота]], отколкото късите. Най-после дългите въпроси заемат повече място в един въпросник, което в някаква степен го оскъпява.
-*    Яснота - Под яснота се разбира свойството на един въпрос неговото съдържание да е напълно понятно на изследваните лица. Казано с други думи, един въпрос е ясен, когато всички респонденти-по един и същ начин разбират неговото [[съдържание]]. Яснотата на въпроса не се отнася до понятността на неговите думи. Един въпрос може да е построен с разбираеми думи, но пак да не е ясно неговото съдържание.
-Езикът, с който са построени въпросите, има две измерения: използваните думи или речник и използваните изрази или граматика.
-===Речникът на въпроса===
-Ако въпросът се състои от думи, които не са разбираеми за някои респонденти те не биха го разбрали и не биха могли да му отговорят. Всеки човек има три равнища на речник: основен речник, който той използва и се изразява обичайно,; разширен речник, включващ думи, които не се използват или се използват по изключение от лицето, но чието значение е ясно; страничен речник състоящ се от думи, които са непонятни за лицето. Такива думи има всеки човек, независимо колко обоснован е.
-Общото правило е въпросите да бъдат построявани с думи от основния речник на изучаваната съвкупност. Ако тя е много разнообразна, обхваща различни лица по образователно равнище, занятия, поколения, трябва да се използва възможно най-подходящия речник, разбираем за всички без изключения.
-Съвременният български език е проникнат от много [[чуждици]], които обикновено навлизат като доста отвлечени понятия. Те са ясни на изследователя, но в голяма степен са неясни за редица изследвани лица. Внимателно трябва да бъде отношението и към жаргонните думи. Да се отрича тяхното използване в изследователския език е недопустимо. Но също толкова недопустимо е и прекомерното им използване. Ако една жаргонна дума е влязла в основния речник, т.е. разбираема е от всички представители на определена целева съвкупност, няма нищо страшно в нейното използване. Прекомерното използване на жаргонни думи крие поне три риска: първо, да се включат такива, които не са разбираеми от всички; второ, някои от тях да се разбират нееднозначно от различни части на съвкупността; трето, въпросникът да не изглежда достатъчно сериозно в очите на изследваните.
-Граматиката на въпросите - Подходящият речник е необходимото, но не и достатъчно условие, за да се създаде един добър въпрос. Към него трябва да се прибави подходящото свързване на думите в изречения.
-Общото правило, което трябва да се спазва, е да се използват прости изречения. Те лесно се разбират от изследваните лица и не пораждат необходимост от поясняване или разяснения.
-===Изисквания към въпросите===
-*    Да се избягват [[въпроси]], изискващи трудни припомняния-те поставят пред изпитание паметта на респондентите.
-*     Да се избягват въпроси, даващи възможност за съучастие - Могат да идентифицират кой поръчител стои зад изследването, те са склонни да дават по-положителни преценки и [[отзив]]и по въпросите, засягащи поръчителя
-*    Да се избягват въпроси, даващи възможности за свръхизява. Като правило респондентите желаят на тях да се гледа като на успели хора. Ето защо при въпроси, които могат да се изтълкуват като поставящи под съмнение техния успех, състояние или постижения, е твърде вероятно да станем свидетели на свръхизява с цел издигане в очите на полевия сътрудник и отстраняване на всяка възможност за съмнение.
-*    Да не се употребяват подвеждащи  и внушаващи  въпроси - Подвеждащите и внушаващите отговор въпроси представляват построения, в които се използват оценъчно натоварени думи, изрази или порядък, често изразяващи самото отношение на изследователя към определен продукт, марка или фирма, поради което на изследваните лица не се дава възможност безпристрастно и точно да изразят своето действително [[становище]].
-*    Да не се допускат въпроси с множествено съдържание. Под въпроси с множествено съдържание се разбират онези, които по синтаксис представляват един единствен въпрос, но по смисъл включват два или повече подвъпроса.
-===Видове въпроси===
-Основната класификация на въпросите е според критерия дали предварително са формулирани някакви отговори или на изследваните лица се предоставя в свободна форма да изразят своите мнения и оценки. От гледна точка на този критерий въпросите се делят на:
-*    Открити (отворени, свободни),
-*    Закрити (затворени).
-*    Полузакрити (полуоткрити).
-====Открити въпроси====
-Открити са онези въпроси, които позволяват [[респонден]]ът да формулира свободно своя отговор, без да бъде принуждаван да се вмества в някакви предварително зададени граници. Те се задават, когато: /1/изследователите не са в състояние да формулират изчерпателен набор от опции на отговор /2/съществува вероятност опциите на отговор, които бъдат предложени на изследваните, да изкривят техния отговор.
-Откритите въпроси са подходящи при изучаването на сложни теми като потребителската [[мотивация]] за някаква покупка например.
-Откритите въпроси са, така да се каже, възможно най-много "изтеглени" към самия  отговарящ. Те са в най-голяма степен запазени от някакви силни вътрешни искания на съставителите на въпросника и дават възможност за неограничени и разнообразни отговори. Тези въпроси създават чувство за значим контрол върху процеса на питане и отговаряне у респондента; той се намира в активна позиция.
-Към достойнствата на откритите въпроси трябва да се причислят още три: първо, те водят до периодично освежаване и актуализиране на езика на изследователите, който има тенденция да се консервира и да закостенява (в него се привнася  кръв от ежедневния език, на който говорят изследваните лица); второ, чрез откритите въпроси могат да бъдат експлицирани интерпретативните модели на респондентите, което е от изключителна важност за фазата на анализа и интерпретиране на обобщената емпирична информация;  трето, отделни фрази и ключови думи могат да се окажат готови формули за решение на специфични проблеми (например от послание на рекламна кампания и др.).
-Недостатъци и ограничения на откритите въпроси
-Основните недостатъци и ограничения на откритите въпроси, засягащи полевата работа, са:
-*    При записването на отговорите е възможна голяма и често недопустима намеса на [[интервюиращ]]ия. Последният преразказвайки, изчиствайки или съкращавайки реално даден [[отговор]], може да го изкриви или дори да го подмени. В този случай самия той се превръща в придатък към респондента
-*    Съществени проблеми възникват и във връзка със сравнимостта на индивидуалните отговори. При условие, че съществува намеса - била тя малка или голяма - на интервюерите и че тази намеса варира значително между тях, неприятностите във връзка със сравнимостта са лесно обясними, но за съжаление - трудно отстраними.
-*    При старание за точно записване на отговорите от страна на полевите сътрудници съществува известен риск респондентите да се отегчат от повторения,израждания и обясняване на мисълта си. В такива случаи комуникацията между интервюера и респондента става прекалено суха и изкуствена с всички последствия, произтичащи от това.
-*     Полевата ситуация, която създават откритите въпроси, може да стимулира настроените словоохотливо и изповедално лица, което прави трудна задачата на [[интервюера]]: от една страна, той трябва да изслуша внимателно всеки респондент,  а от друга страна -да изпълни в ограниченото му време цялото интервю.
-*    Намесата на [[интервюера]] може да приема и форми, по-различни от обсъжданите. Така например отделните интервюери могат да прекъсват различните изследвани лица на различни места (фрази) в отговора, като по този начин се внася определен интервюерски нюанс и в стила на прекъсване, и в ограничаването на респондента.
-Недостатъци и ограничения на откритите въпроси при обработката на данните.
-Основните проблеми, с които се сблъскваме при обработката на откритите въпроси, могат да бъдат класифицирани, както следва:
-#Поглъщането на много време и необходимостта от съответните [[парични средства]] за посрещането  на разходите по обработката,
-#Рисковете от недостатъчно добро схващане на отговорите при построяването на класификационните категории.
-#Рисковете от вторично тълкуване на отговорите при отнасянето им към категориите на класификатора.
-#Сериозен проблем, който обикновено възниква при откритите въпроси, е вътрешно присъщата им способност да изкривяват общия масив от информация по посока към по-високо [[ерудиран]]ите и образованите респонденти, тъй като последните са по-способни да дават добре формулирани и богати отговори.
-#При някои открити въпроси от по-общ характер се получават толкова различни модели на отговор, че практически е почти невъзможно да се разработи релевантен класификатор!
-====Закрити въпроси====
-Закрити (затворени) са въпросите с предварително формулирани варианти на отговор, сред които изследваните лица трябва да отбележат ония от тях, който покрива най-пълно тяхното мнение. От гледна точка на броя на възможните отговори закритите въпроси се делят на въпроси с възможност за един отговор и въпроси с възможност за повече от един отговор. Това деление има смисъл главно при обработката на данните, когато всеки въпрос и неговите отговори трябва да се преобразуват в променливи. Полевият сътрудник кодира отговорите съобразно предварително уточнените опции. Тези въпроси са известни с наименованието въпроси без подсказване или още неподпомогнати въпроси.
-Трябва да се има предвид, че когато се пита в режим "без подсказване", отговорите трябва да бъдат лесно разграничими от полевите изследователи с оглед на точното отнасяне на съответното мнение в зададените опции.
-Основните предимства на закритите по отношение на откритите въпроси са следните:
-#Значително е занижена, а в множество случаи и сведена до нула възможността за неоправдана намеса на интервюера; в този случай той като правило играе ролята на безпристрастен регистратор на информация.
-#Отговарянето на въпросите става по-бързо и по-равномерно във времето.
-#Регистрацията на отговорите е несравнимо по-лесна.
-#Обработката става бързо и лесно, без типичните за тази фаза трудности, които възникват при откритите въпроси.
-На закритите въпроси са присъщи и някои слабости и [[достатъци]]които трябва добре да се познават, за да се отчитат и избягват.
-*Първо, този тип въпроси предоставят възможност и на лица, които нямат отговори по същество (без "не зная", "не желая да отговоря" и др. под.), да се включат с 'отговор".
-*Второ ограничение и недостатък на закритите въпроси е принудата изследваното лице да си намери място във формулираните опции на отговор. Това в някои случаи довежда до закръгляне на действителното му мнение.
-*Трето, някои респонденти силно се смущават и негодуват от липсата на отговори като „техните", факт, който може да изнерви полевата ситуация и да компрометира по-нататъшната работа.
-*Четвърто, при закритите въпроси е важно да се има предвид, че подредбата на отговорите е от съществено значение.
-Особена разновидност на закритите въпроси са дихотомните. При тях отговорите представляват две взаимоизключващи се алтернативи. Най-често това са утвърдително-отрицателни построения от рода "да" - "не". "Досега случвало ли се е да ползвате подобрители за масло с личния си автомобил?" е пример за такъв въпрос.
-====Полузакрити въпроси====
-Полузакрити въпроси са онези, при които наред с изредените възможности за отговор е включена и допълнителна възможност от рода на "друго, посочете какво". С този тип въпроси се преодоляват свързаните  с изчерпателността на отговорите проблеми, съпътстващи закритите въпроси. Не е необходимо да се спираме пространно на техните предимства и недостатъци. Трябва да споменем само, че те включват както положителни, така и отрицателни страни на откритите и закритите въпроси.
 ==Вижте още==
@@ Ред 185: / Ред 60: @@
 *[[Маркетинг]]
 *[[Анализ]]
-*[[Обобщение]]
+*[[Разработване на анкетно проучване]]
-*[[Конфигурация]]
+*[[Видове анкетно проучване]]
-*[[Систематизация]]
+*[[Видове въпроси за анкетно проучване]]
-*[[Търсене]]
-*[[Допитване]]
 ==Източници==