|
|
| (Не са показани 5 междинни версии от същия потребител) |
| Ред 2: |
Ред 2: |
| | | | |
| | ==Същност== | | ==Същност== |
| − | [[Image:om-model.png|right|thumb|500px|Процес на трансформация]]
| |
| | Операцията е трансформационен процес, при който входящия поток(материали, работна ръка, капитал) се трансформират в [[продукт]]и([[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]). В процеса на операциите се добавя стойност, по-висока от тази на входа. Операциите създават [[полезност]] на формата. Връзката между технологии и операции, е че този трансформационен процес е в пряка зависимост от прилаганите технологии. Технологиите влияят и върху входа на [[система]]та – появяват се нови материали. За разликата от [[стока|стоките]], [[услуга]]та се потребява в момента на създаването й, докато [[стока]]та може да се складира. [[Производство]]то на [[стока|стоки]] може да не съвпада по време и място с клиента – не се изисква директен контакт, а при [[услуга]]та е обратното - веднага и на място. | | Операцията е трансформационен процес, при който входящия поток(материали, работна ръка, капитал) се трансформират в [[продукт]]и([[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]). В процеса на операциите се добавя стойност, по-висока от тази на входа. Операциите създават [[полезност]] на формата. Връзката между технологии и операции, е че този трансформационен процес е в пряка зависимост от прилаганите технологии. Технологиите влияят и върху входа на [[система]]та – появяват се нови материали. За разликата от [[стока|стоките]], [[услуга]]та се потребява в момента на създаването й, докато [[стока]]та може да се складира. [[Производство]]то на [[стока|стоки]] може да не съвпада по време и място с клиента – не се изисква директен контакт, а при [[услуга]]та е обратното - веднага и на място. |
| | | | |
| Ред 15: |
Ред 14: |
| | | | |
| | Управлението на операциите е процес, чрез който се въздейства върху входа, процеса и изхода на [[система]]та – да взимаме решения по отношение на използваните ресурси, как да ги обработим и какво да произвеждаме. При управлението на операциите използваме системния подход – разглеждаме операциите в различна степен на агрегиране и детайлизиране – отделен работник, цех, завод, фирма и т.н. могат да се разглеждат отделно като един процес. Управлението на операциите е съществена [[функция]] на [[управление|фирменото управление]]. | | Управлението на операциите е процес, чрез който се въздейства върху входа, процеса и изхода на [[система]]та – да взимаме решения по отношение на използваните ресурси, как да ги обработим и какво да произвеждаме. При управлението на операциите използваме системния подход – разглеждаме операциите в различна степен на агрегиране и детайлизиране – отделен работник, цех, завод, фирма и т.н. могат да се разглеждат отделно като един процес. Управлението на операциите е съществена [[функция]] на [[управление|фирменото управление]]. |
| − |
| |
| − | ==История на управлението на операциите==
| |
| − |
| |
| − | Историята на управлението на операциите включва седем главни приноса: разделение на труда, стандартизация на частите, [[индустриална революция]], научно изследване на труда, човешките отношения, модели за вземане на решения и използването на компютрите.
| |
| − |
| |
| − | ===Разделение на труда===
| |
| − |
| |
| − | Специализирането на труда в една отделна задача може да доведе до по-голяма [[производителност]] и ефективност, отколкото възлагането на много задачи на един отделен работник. [[Адам Смит]] отбелязва, че специализацията на труда увеличава резултата поради три причини:
| |
| − | # увеличената сръчност на част от работниците
| |
| − | # избягването на загубата на време, причинена от смяната на работите
| |
| − | # допълнението на инструменти и машини.
| |
| − |
| |
| − | ===Стандартизация на частите===
| |
| − | Частите се стандартизират за да могат да бъдат взаимозаменяеми. Стандартизацията е била практикувана още в древна [[Венеция]], където кормилата на военните кораби са правени така, че да бъдат взаимозаменяеми. Когато [[Хенри Форд]] въвежда движещата се поточна линия за монтаж на автомобили през [[1913]] г., неговата [[концепция]] е изисквала, както стандартизирани части, така и специализация на труда.
| |
| − |
| |
| − | ===Индустриална революция===
| |
| − | [[индустриална революция|Индустриалната революция]] е свързана със заместването на човешката сила с машини. Голям подтик на тази [[революция]] дава през [[1764]] г. [[парна машина|парната машина]] на [[Джеймс Уат]], която става главния източник на подвижна машинна сила за селското стопанство и фабриките. [[индустриална революция|Индустриалната революция]] се доразвива в последствие в края на [[1800]] г. с разработването на [[двигател с вътрешно горене|двигателите с вътрешно горене]] и [[електричество]]то.
| |
| − |
| |
| − | ===Научно изследване на труда===
| |
| − | Научното изследване на труда се основава на мнението, че за изследване на трудовата дейност може да бъде използван научен подход също така добре, както и при изследването на физическите и природните системи. Тази школа на мислене спомага за откриването на най-добрия метод на работа чрез използване на следния научен подход:
| |
| − |
| |
| − | * наблюдение върху съществуващите методи на работа
| |
| − | * развиване и подобряване на метода чрез научно измерване и анализ
| |
| − | * обучаване на работниците на новия метод
| |
| − | * поддържане на обратна връзка и управление на процеса на работа.
| |
| − |
| |
| − | Тези идеи са предложени за първи път от Фредерик Тейлър.
| |
| − |
| |
| − | ===Човешките отношения===
| |
| − | Движението за човешките отношения осветлява централното значение на [[мотивация]]та и на човешкия елемент при проектирането на работното място. [[Мотивация]]та на работника - заедно с физическата и техническата работна среда - е решаващият елемент в подобряването на производителността. Така се развива научната управленска школа, която поставя по-голямо ударение върху социалните и техническите аспекти на проектирането на работното място.
| |
| − | ===Модели за решение===
| |
| − | Могат да бъдат използвани за представяне на производствена система с математически термини. Един модел на решение се представя в термините на мерки за производителност, ограничения и променливи на решението. Целта на такъв модел е да намери оптимални или задоволителни стойности на променливите на решението, които подобряват системната производителност при зададените ограничения
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Компютрите
| |
| − |
| |
| − | Използването на [[компютър|компютрите]] променя драматично областта на управлението на операциите след тяхното навлизане в стопанската дейност през петдесетте години. Повечето производствени операции използват [[компютър|компютри]] за управление на наличностите, планиране на производството, контрол на качеството, компютърно управление на производствените процеси и за отчитане на разходите.
| |
| − |
| |
| − | Съществува възраждане на интереса към управлението на операциите както в [[бизнес]]а, така и в [[университет]]ите. Този интерес се дължи на глобалната конкуренция и липсата на нарастване на производителността. Управлението на операциите попада под влиянието на няколко ясно очертани тенденции: нарастване на сектора на услугите, изменение на производителността, световната конкуренция, увеличаване на значението на качеството, времето и технологическите промени като конкурентно предимство на фирмите.
| |
| − |
| |
| − | ==Решения във функцията „Управление на операциите”==
| |
| − |
| |
| − | ===Стратегически избор===
| |
| − | * Планове за [[продукт]]и и [[услуга|услуги]]
| |
| − | * Приоритети за [[конкурентоспособност]]
| |
| − | * [[Стратегия]] за [[позициониране]]
| |
| − | * [[Управление]] на [[качеството]]
| |
| − | * [[Контрол]] на [[качеството]]
| |
| − |
| |
| − | ===Решения за проектиране===
| |
| − | * [[Проектиране]] на [[процес]]а
| |
| − | * [[Управление]] на технологията
| |
| − | * [[Проектиране]] на работните места
| |
| − | * Капацитет
| |
| − | * Местоположение на [[производствената единица]]
| |
| − | * Физическа планировка на производствената единица
| |
| − |
| |
| − | ===Оперативни решения===
| |
| − | * [[Прогнозиране]]
| |
| − | * [[Наличност]]и
| |
| − | * [[агрегатно планиране|Агрегатни планове]]
| |
| − | * [[Производствена програма]]
| |
| − | * Системи за оперативно управление на [[производство]]то
| |
| − | * План-графици
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Управлението на операциите подобно на [[маркетинг]]а и [[финанси]]те е функционална област на стопанската дейност. Като функционална област фокусът попада главно върху отговорността за вземане на решения.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Операционните ръководители са отговорни за [[производство]]то и предлагането на [[стока|стоки]] или [[услуга|услуги]] в [[организация|организациите]]. Операционните ръководители вземат решения, свързани с функцията на операциите и използваните системи за трансформация.
| |
| − |
| |
| − |
| |
| − | Управлението на операциите обхваща отговорността за пет типа решения: процес, капацитет, наличности, работна сила и качество. Тези пет категории решения са достатъчни за описанието на съществуваща операция или за идентифицирането на решенията, необходими за създаване на нова операция.
| |
| − |
| |
| − | ===Процес===
| |
| − |
| |
| − | Решенията от тази категория определят физическия процес или използваната [[технология]] за създаването на [[продукт]]а или [[услуга]]та. Те включват определянето на вида на оборудването и [[технология]]та, производствената последователност(потока), видът на производствените мощности и всички други аспекти на физическата производствена единица или на организацията за [[производство]] на [[услуга]]та
| |
| − |
| |
| − | ===Капацитет===
| |
| − |
| |
| − | Решенията за капацитета (обема на производствените мощности) целят осигуряване на точното количество на точното място в точното време. Дългосрочният капацитет се определя от размера на физическите производствени мощности, които са построени. Планирането на капацитета определя не само размера на производствените мощности, но освен това и съответния брой на работниците.
| |
| − |
| |
| − | ===Наличности===
| |
| − |
| |
| − | Решенията за наличностите в управлението на операциите определят какво да се поръчва, колко да се поръчва и кога да се поръчва. [[Ръководител]]ите, отговарящи за наличностите решават колко средства да бъдат изразходвани за наличностите и къде да бъдат разположени материалите, незавършеното [[производство]] и готовите изделия. Те управляват [[материален поток|материалните потоци]] в [[организация|организациите]].
| |
| − |
| |
| − | ===Работна сила===
| |
| − |
| |
| − | Управлението на хората е най-важната област в управлението на операциите, защото нищо не става без хората, които правят [[продукт]]а или [[услуга]]та. Решенията за работната сила включват подбор, наемане, освобождаване, обучение (подготовка), [[ръководство]] и компенсиране. Тези решения се вземат от операционните [[ръководител]]и с помощта на службите за управление на [[персонал]]а и [[управление на човешките ресурси|човешките ресурси]].
| |
| − |
| |
| − | ===Качество===
| |
| − |
| |
| − | [[Функция]]та управление на операциите е отговорна за [[качество]]то на произвежданите [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. [[Качество]]то е важна операционна отговорност, която изисква пълна организационна подкрепа. Решенията за [[качество]]то трябва да осигурят контрол във всички фази на [[производство]]то и [[услуга|услугите]] - трябва да се установят стандарти, да се проектира екипировка, да се подготвят хора и да се осъществява качествен контрол на [[продукт]]а или [[услуга]]та.
| |
| − |
| |
| − | Операционните ръководители управляват процеса на трансформация, който предлага [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]]. Този процес на трансформация преобразува входовете (материали, енергия, труд, [[капитал]] и [[информация]]) в изходи ([[стока|стоки]] или [[услуга|услуги]]). Измененията в средата често изискват и съответните изменения в операциите.
| |
| − |
| |
| − | ==Производствена система==
| |
| − |
| |
| − | [[Image:proizvodstvena_sistema.png|left|alt=Схема на производствена система]]
| |
| − |
| |
| − | ===Вход на производствената система===
| |
| − |
| |
| − | * Външни ресурси - правни, икономически, социални, технологични.
| |
| − | * Пазар - [[конкуренция]], очаквания на [[потребител]]ите, [[пазар]]ни условия.
| |
| − | * Вътрешни ресурси - материални, човешки, финансови, енергетични, информационни.
| |
| − |
| |
| − | ===Управление на системата на трансформация===
| |
| − |
| |
| − | Промяната в средата може да принуди [[управление]]то да промени входовете, изходите или даже самата [[система]] на трансформация. Например, изменението на икономическите условия може да накара операционните ръководители да ревизират прогнозите си за търсенето и в резултат на това да наемат повече работна сила и да разширят капацитета си (производствените си мощности). По подобен начин, спадането на равнището на [[качество]]то на изходите може да принуди ръководителите да преразгледат процедурата си за осигуряване на [[качество]]то с цел да възстановят реда в [[система]]та на трансформация.
| |
| − |
| |
| − | ===Изход на производствената система===
| |
| − |
| |
| − | * Директен – [[стока|стоки]], [[услуга|услуги]].
| |
| − | * Индиректен – [[загуба|загуби]], [[замърсяване]], технологичен напредък.
| |
| | | | |
| | ==Вижте още== | | ==Вижте още== |
| | | | |
| | *[[Управление на човешките ресурси]] | | *[[Управление на човешките ресурси]] |
| − | *[[Управление на малкия бизнес]] | + | *[[Производствена система]] |
| − | *[[Управител]]
| |
| | *[[Администрация]] | | *[[Администрация]] |
| − | *[[Финансиране]]
| |
| − | *[[Консултантска къща]]
| |
| | | | |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
Управлението на операциите се дефинира като вземане на решение от функцията на операциите в системите, които произвеждат стоки и услуги. Управлението на операциите е процес, който позволява на организациите да постигнат своите цели чрез ефективно набавяне и използване на своите ресурси. Всяка организация, независимо от това дали е обществена или частна, в сферата на материалното производство или в сферата на услугите, има функция операции.
Същност
Операцията е трансформационен процес, при който входящия поток(материали, работна ръка, капитал) се трансформират в продукти(стоки и услуги). В процеса на операциите се добавя стойност, по-висока от тази на входа. Операциите създават полезност на формата. Връзката между технологии и операции, е че този трансформационен процес е в пряка зависимост от прилаганите технологии. Технологиите влияят и върху входа на системата – появяват се нови материали. За разликата от стоките, услугата се потребява в момента на създаването й, докато стоката може да се складира. Производството на стоки може да не съвпада по време и място с клиента – не се изисква директен контакт, а при услугата е обратното - веднага и на място.
Услугата е свързана в повечето случаи с едновременно производство и консумация. Организациите, произвеждащи услуги, и организациите, произвеждащи стоки, се различават по следните характеристики:
- капацитет
- качество
- разположение на производствените мощности
- връзка между маркетинг и операции.
Производителите на стоки и услуги могат да бъдат описани в непрекъсната скала от чисти производители на стоки до чисти производители на услуги.
Управлението на операциите е процес, чрез който се въздейства върху входа, процеса и изхода на системата – да взимаме решения по отношение на използваните ресурси, как да ги обработим и какво да произвеждаме. При управлението на операциите използваме системния подход – разглеждаме операциите в различна степен на агрегиране и детайлизиране – отделен работник, цех, завод, фирма и т.н. могат да се разглеждат отделно като един процес. Управлението на операциите е съществена функция на фирменото управление.
Вижте още
Източници
- Андронов, Е., M. Александрова, “Управление на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 2005.
- Цветков, Г., „Производствен мениджмънт”, ИК „Люрен”, С., 1996.
- Донъли, Дж., Дж. Гибсън, Дж. Иванчевич, „Основи на мениджмънта”, Отворено общество, С., 1997.
- Гэлловэй, Л., „Операционный менеджмент” принципы и практика”, Питер, Санкт-Петербург, 2001.
- Chase, R., N. Aquilano, R. Jacobs, “Production and Operation Management. Manufacturing and Services”, Irwin – McGraw-Hill Publishing, 1998
- Chase, R., D. Garvin, “The Service Factory”, Harvard Business Review, VII-VIII, 1989
- Drucker, P., “The Emerging Theory of Manufacturing”, Harvard Business Review, V-VI, 1990
- Sower, V., J. Matwani, M. Savoie, “Classic Readings in Operations Management”, Fort Worth: The Dryden Press, 1995.
- Stevenson, W.J., “Production/Operations Management”, Irwin – McGraw-Hill, 1999.
- Vonderembse, M., G. White, “Operations Management: Concepts, Methods and Strategies”, West Publishing Company, 1988.
Външни препратки