Разлика между версии на „Векторна графика“
| (Не са показани 12 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | При '''векторната | + | [[file:vek2.png|right|thumb|Векторно изображение на Рубик куб]] |
| + | При '''векторната графика изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори'''. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива. | ||
==Изграждане на векторната графика== | ==Изграждане на векторната графика== | ||
| − | Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид(плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както | + | Тя се представя във вид на формула, а не като [[съвкупност]] от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната [[графика]] има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид (плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на [[геометрия|геометрични фигури]]. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както [[ъгъл]]а на наклона на допирателната така и от дължината на [[отсечка]]та. |
| + | Векторните графики представят прецизни геометрични [[анализ на данните|данни]], топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени [[интеграл]]и от стандартни [[модел]]и като кръгове, правоъгълници и т.н. В повечето случаи, за да бъде видимо едно изображение, създадено чрез векторна графика, то трябва да бъде конвертирано до [[растерна графика|растерно изображение]]. | ||
| − | + | [[file:vek.jpg|right|thumb|600px|Пример за векторни графични примитиви]] | |
| − | [[ | + | Векторната графика или [[геометрично моделиране|геометричното моделиране]] е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от [[пиксел]]и. |
| − | + | Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са: | |
| + | |||
| + | *радиусът r, | ||
| + | *мястото на централната точка от кръга, | ||
| + | *задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен), | ||
| + | *стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен). | ||
| − | + | Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество [[информация]] се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, може да се определи временно увеличение или намаление на мащаба (zoom) върху обекта (крива) или да се промени размера и при това той да остане гладък. При временно намаляване на мащаба на изображението, линиите и кривите няма нужда да стават пропорционално по-широки. Често ширината или не е увеличена или е по-малко пропорционална. От друга страна, нерегулярните криви, представени чрез прости [[геометрия|геометрични форми]], могат да бъдат направени пропорционално по-широки, когато временно се увеличава техният мащаб (zoom in), за да може да изглеждат гладки и не като тези геометрични форми. Параметрите на обектите са запазени и могат да бъдат променяни по-късно. Това означава, че преместването, скалирането, завъртането, запълването и т.н. не намаляват качеството на рисунката. Много повече, това е нормално за определяне на разстоянието в независими от устройството единици, което дава като резултат най-добрата възможна растеризация на растер устройствата. | |
| − | + | Векторната графика не е [[алтернатива]] на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена [[цел]] и се използва за различен вид неща. Растерната [[компютърна графика]] има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където [[Принцип на Парето|принципът]] на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна. | |
| − | + | ==Онагледяване на векторна графика== | |
| − | + | <gallery> | |
| − | + | file:vek1.png|Разделено векторно изображение на пеперуда | |
| − | + | file:vek3.png|Растерно изображение на пеперуда | |
| + | file:vek4.png|Векторно изображение на пеперуда | ||
| + | file:vek7.jpg|Изображение от програма с отворен код за векторно редактиране на изображения | ||
| + | </gallery> | ||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| + | *[[Графика на функция]] | ||
| + | *[[Фрактална графика]] | ||
| + | *[[Теория на хаоса]] | ||
| + | *[[Едуард Лоренц]] | ||
| + | *[[Функция]] | ||
| + | *[[Компютър]] | ||
| + | *[[Код]] | ||
| + | *[[Анализ]] | ||
| + | *[[Математика]] | ||
| + | *[[Корелация]] | ||
| + | *[[Франсис Галтон]] | ||
| + | *[[Теория на информацията]] | ||
| + | *[[Анализ на чувствителността]] | ||
| + | *[[Странен атрактор]] | ||
| + | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
*[http://uroci.net/urok/1034/%CA%EE%EC%EF%FE%F2%FA%F0%ED%E0-%C3%F0%E0%F4%E8%EA%E0-%CE%F1%ED%EE%E2%ED%E8-%EF%EE%ED%FF%F2%E8%FF-%C2%E8%E4%EE%E2%E5.html Компютърна Графика. Основни понятия. Видове] | *[http://uroci.net/urok/1034/%CA%EE%EC%EF%FE%F2%FA%F0%ED%E0-%C3%F0%E0%F4%E8%EA%E0-%CE%F1%ED%EE%E2%ED%E8-%EF%EE%ED%FF%F2%E8%FF-%C2%E8%E4%EE%E2%E5.html Компютърна Графика. Основни понятия. Видове] | ||
| Ред 29: | Ред 53: | ||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| + | *[http://download.idg.bg/redaktori_na_izobrazheniya/663_inkscape/ Програма с отворен код за векторно редактиране на изображения.] | ||
| + | *[http://www.math.bas.bg/infos/files/2008-09-30-komb_konf_7_klas.pdf Комбинаторни конфигурации] | ||
| + | *[http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html Теория на вероятностите] | ||
| + | * [http://www.ist-world.org/ResultPublicationDetails.aspx?ResultPublicationId=49e683d81c8c41dd8ed3016a4d108e3d Изчисляване на претегления коефициент на фенотипна корелация между количествени признаци в малки нееднородни извадки] | ||
| + | * [http://www.broker.bg/content/view/616/38/ Коефициент на корелация] | ||
[[category:Математика]][[category:Информатика]] | [[category:Математика]][[category:Информатика]] | ||
Текуща версия към 15:52, 2 октомври 2012
При векторната графика изображението е съставено от множество обекти изградени от вектори. Основен елемент е линията, която може да бъде права или крива.
Изграждане на векторната графика
Тя се представя във вид на формула, а не като съвкупност от точки както е при растерната графика. От съчетанието на няколко линии се получава даден обект в изображението. Всеки обект във векторната графика има определени свойства. При линиите това са форма, дебелина, цвят, вид (плътна, пунктирана и др.). Затворените линии притежават свойството запълване с цвят текстура , шаблон. Всяка незатворена линия притежава два края наречени възли. Те определят вида на линията и как тя ще е свързана с останалите линии. В основата на векторната графика стои математическото представяне на геометрични фигури. За основна фигура е взета линията. Тя се задава с определено уравнение. Широко приложение са намерили кривите на Бизие. Построяването на такива криви става с двойка допирателни прекарани към линията в нейните възли. В програмите тези допирателни се представят като отсечки, единият край, на които съвпада с възела на линията и чрез влачене на мишката потребителя може да огъва линията. Формата на линията зависи както ъгъла на наклона на допирателната така и от дължината на отсечката.
Векторните графики представят прецизни геометрични данни, топология и стил като координатни позиции на точки, връзките между точките (за да се образуват линии или траектории) в цвета, дебелината и възможния пълнеж от нюанси. Много векторни графични системи могат също така да използват неопределени интеграли от стандартни модели като кръгове, правоъгълници и т.н. В повечето случаи, за да бъде видимо едно изображение, създадено чрез векторна графика, то трябва да бъде конвертирано до растерно изображение.
Векторната графика или геометричното моделиране е използване на геометрични неопределени интеграли като точки, линии, кръгове и многоъгълници за представяне на изображения в компютърната графика. Тя се използва обратно на правилата при растерната графика, която е представяне на изображения като сбор от пиксели.
Да вземем например един кръг с радиус r. Основните части от информация, от които една програма се нуждае последователно, за да нарисува този кръг са:
- радиусът r,
- мястото на централната точка от кръга,
- задаване на стила на линията и цвета (възможно е да е прозрачен),
- стил за пълнеж и цвят (възможно е да е прозрачен).
Тук има някои възможни предимства за използване на векторната пред растерната графика. Това минимално количество информация се превръща във файл с много малък размер, в сравнение с големите растерни изображения (размерът на изображението не е зависим от размера на обекта). Съответно, може да се определи временно увеличение или намаление на мащаба (zoom) върху обекта (крива) или да се промени размера и при това той да остане гладък. При временно намаляване на мащаба на изображението, линиите и кривите няма нужда да стават пропорционално по-широки. Често ширината или не е увеличена или е по-малко пропорционална. От друга страна, нерегулярните криви, представени чрез прости геометрични форми, могат да бъдат направени пропорционално по-широки, когато временно се увеличава техният мащаб (zoom in), за да може да изглеждат гладки и не като тези геометрични форми. Параметрите на обектите са запазени и могат да бъдат променяни по-късно. Това означава, че преместването, скалирането, завъртането, запълването и т.н. не намаляват качеството на рисунката. Много повече, това е нормално за определяне на разстоянието в независими от устройството единици, което дава като резултат най-добрата възможна растеризация на растер устройствата.
Векторната графика не е алтернатива на растерната графика, защото всяка от тях си има своя собствена цел и се използва за различен вид неща. Растерната компютърна графика има тенденцията да бъде по-добра за фотографии и за ситуации, където принципът на визуализация на векторната графика не се използва или би била твърде бавна.
Онагледяване на векторна графика
Разделено векторно изображение на пеперуда
Растерно изображение на пеперуда
Векторно изображение на пеперуда
Изображение от програма с отворен код за векторно редактиране на изображения
Вижте още
- Графика на функция
- Фрактална графика
- Теория на хаоса
- Едуард Лоренц
- Функция
- Компютър
- Код
- Анализ
- Математика
- Корелация
- Франсис Галтон
- Теория на информацията
- Анализ на чувствителността
- Странен атрактор
Източници
- Компютърна Графика. Основни понятия. Видове
- Векторни компютърни графики
- James D. Foley, Andries van Dam, Steven K. Feiner ; Нова ред. и доп., Computer Graphics: Principles and practice
- Джон Макуейд, Професионален дизайн на бизнес материали
- Векторизиране