Разлика между версии на „Бенчмаркинг“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 14 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==Същност== | ==Същност== | ||
| − | Бенчмаркингът изисква от | + | Бенчмаркингът изисква от [[мениджмънт]]а да идентифицира най-добрите фирми в тяхната индустрия или всяка друга индустрия, където съществува подобен процес и сравняване на резултатите и действията на изучаваните („мишените“) със собствените действия и резултати, за да разберат колко успешно се представят мишените и по-важното — как го постигат. |
Терминът „бенчмаркинг“ (от английски: ''bench'' — пейка, тезгях и ''marking'' — отбелязвам, маркирам) се използва за първи път от обущарите, за да измерят краката на хората за обувки. Поставяли нечий крак върху пригодената за това пейка и го маркирали, за да изготвят модел за обувки. | Терминът „бенчмаркинг“ (от английски: ''bench'' — пейка, тезгях и ''marking'' — отбелязвам, маркирам) се използва за първи път от обущарите, за да измерят краката на хората за обувки. Поставяли нечий крак върху пригодената за това пейка и го маркирали, за да изготвят модел за обувки. | ||
| − | Днес с термина "бенчмаркинг", се обозначава един от | + | Днес с термина "бенчмаркинг", се обозначава един от [[инструмент]]ите за усъвършенстване на дейността. Названието на метода произхожда от английските думи "bench" (ниво, височина) и "mark" (маркер) и се трактува различно - "опорен маркер", "еталонно сравнение" и т. н. |
| − | Целта на бенчмаркинга е да се промени нещо в организацията към по-добро, за да изградят конкурентни предимства, да се повиши ефективността на процесите и дейностите, както и да се подобрят пазарните | + | Целта на бенчмаркинга е да се промени нещо в организацията към по-добро, за да изградят конкурентни предимства, да се повиши ефективността на процесите и дейностите, както и да се подобрят пазарните [[резултат]]и. |
| − | == | + | ==История== |
Бенчмаркингът като подход се появява в края на 50-те години на ХХ век. Именно в този период японски специалисти масово посещават известни компании в САЩ и Западна Европа с цел да проучват идеи, които незабавно да реализират в японските компании. | Бенчмаркингът като подход се появява в края на 50-те години на ХХ век. Именно в този период японски специалисти масово посещават известни компании в САЩ и Западна Европа с цел да проучват идеи, които незабавно да реализират в японските компании. | ||
| − | Скоро японците започват да считат като свое конкурентно преимущество използването на най-добрите технологии и ноу-хау, както в областта на | + | Скоро японците започват да считат като свое конкурентно преимущество използването на най-добрите технологии и ноу-хау, както в областта на [[производство]]то, така и в мениджмънта. При това японците успешно пренасят технологии и ноу-хау от една сфера на бизнеса в друга. Този период продължава до края на 60-те години, когато японските компании догонват западните. |
| − | Подходът бенчмаркинг се използва от западни компании в съвременната му трактовка за пръв път от корпорацията Xerox в края на 70-те години. За да преодолее сериозни пазарни проблеми, корпорацията проучва японския опит и намира необходимите решения. | + | Подходът бенчмаркинг се използва от западни компании в съвременната му [[трактовка]] за пръв път от корпорацията Xerox в края на 70-те години. За да преодолее сериозни пазарни проблеми, корпорацията проучва японския [[опит]] и намира необходимите решения. |
| − | Днес Xerox с право се явява признат лидер в областта на използване на технологията бенчмаркинг. Ефективното използване на технологията бенчмаркинг става сериозен фактор за пазарен успех на всяка организация | + | Днес Xerox с право се явява признат лидер в областта на използване на технологията бенчмаркинг. Ефективното използване на технологията бенчмаркинг става сериозен фактор за пазарен успех на всяка [[организация]]. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Процес]] |
| − | + | *[[Видове бенчмаркинг]] | |
| − | *[[ | ||
*[[Мениджмънт]] | *[[Мениджмънт]] | ||
| − | *[[ | + | *[[Процес на бенчмаркинга]] |
| − | |||
*[[Анализ]] | *[[Анализ]] | ||
| − | |||
*[[Планиране]] | *[[Планиране]] | ||
| − | |||
*[[Конкуренция]] | *[[Конкуренция]] | ||
*[[Качество]] | *[[Качество]] | ||
| Ред 292: | Ред 39: | ||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | *[http://www.asenevtsi.com/text/tqm_text/T59.htm ] | + | *[http://www.asenevtsi.com/text/tqm_text/T59.htm Дефиниция] |
| − | *[http://www.tuj.asenevtsi.com/EFQM/EFQM26.htm ] | + | *[http://www.tuj.asenevtsi.com/EFQM/EFQM26.htm Произход] |
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| − | *[http://www.vuzove.com/referati-eseta/27-accounting/11-iso-standarts?start=2 | + | *[http://www.vuzove.com/referati-eseta/27-accounting/11-iso-standarts?start=2 ISO стандарти - Бенчмаркинг] |
| − | + | *[http://mi-news.moody.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=161:2009-06-18-16-55-07&catid=83:-5 БЕНЧМАРКИНГ или…как го прави конкуренцията?] | |
| − | *[http://mi-news.moody.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=161:2009-06-18-16-55-07&catid=83:-5 | + | *[http://www.marketing.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3/ Маркетинг] |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | *[http://www.marketing.bg/%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3/] | ||
[[CATEGORY:Стратегическо управление]] | [[CATEGORY:Стратегическо управление]] | ||
Текуща версия към 17:46, 6 януари 2014
Бенчмаркинг (на английски: Benchmarking) или още сравнителен анализ е процес на сравняване на нечии бизнес процеси и постижения с най-добрите от индустрията и/или най-добрите практики от други индустрии. Мерките, които обикновено се вземат предвид, са качество, време и стойност. Подобряване чрез учене значи да вършиш дейностите по-добре, по-бързо и по-евтино.
Същност
Бенчмаркингът изисква от мениджмънта да идентифицира най-добрите фирми в тяхната индустрия или всяка друга индустрия, където съществува подобен процес и сравняване на резултатите и действията на изучаваните („мишените“) със собствените действия и резултати, за да разберат колко успешно се представят мишените и по-важното — как го постигат.
Терминът „бенчмаркинг“ (от английски: bench — пейка, тезгях и marking — отбелязвам, маркирам) се използва за първи път от обущарите, за да измерят краката на хората за обувки. Поставяли нечий крак върху пригодената за това пейка и го маркирали, за да изготвят модел за обувки.
Днес с термина "бенчмаркинг", се обозначава един от инструментите за усъвършенстване на дейността. Названието на метода произхожда от английските думи "bench" (ниво, височина) и "mark" (маркер) и се трактува различно - "опорен маркер", "еталонно сравнение" и т. н.
Целта на бенчмаркинга е да се промени нещо в организацията към по-добро, за да изградят конкурентни предимства, да се повиши ефективността на процесите и дейностите, както и да се подобрят пазарните резултати.
История
Бенчмаркингът като подход се появява в края на 50-те години на ХХ век. Именно в този период японски специалисти масово посещават известни компании в САЩ и Западна Европа с цел да проучват идеи, които незабавно да реализират в японските компании.
Скоро японците започват да считат като свое конкурентно преимущество използването на най-добрите технологии и ноу-хау, както в областта на производството, така и в мениджмънта. При това японците успешно пренасят технологии и ноу-хау от една сфера на бизнеса в друга. Този период продължава до края на 60-те години, когато японските компании догонват западните.
Подходът бенчмаркинг се използва от западни компании в съвременната му трактовка за пръв път от корпорацията Xerox в края на 70-те години. За да преодолее сериозни пазарни проблеми, корпорацията проучва японския опит и намира необходимите решения.
Днес Xerox с право се явява признат лидер в областта на използване на технологията бенчмаркинг. Ефективното използване на технологията бенчмаркинг става сериозен фактор за пазарен успех на всяка организация.
Вижте още
- Процес
- Видове бенчмаркинг
- Мениджмънт
- Процес на бенчмаркинга
- Анализ
- Планиране
- Конкуренция
- Качество
- Организация
- Контрол
- Външна среда
- Агрегатно планиране
- GAP анализ