Разлика между версии на „Самоорганизация“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Под термина '''самоорганизация''' в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси. | Под термина '''самоорганизация''' в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси. | ||
| + | ==Същност== | ||
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка. | Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка. | ||
| − | ==История== | + | ===История=== |
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Рене Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”. | Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Рене Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”. | ||
| Ред 12: | Ред 13: | ||
През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а 1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]]. | През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а 1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]]. | ||
| − | |||
| − | |||
[[Герман Хакен]] е оснавател на [[синергетика|синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнология|нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термин]]а самоорганизация в областта на [[супрамолекулярна химия|супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биология]]та, е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно. | [[Герман Хакен]] е оснавател на [[синергетика|синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнология|нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термин]]а самоорганизация в областта на [[супрамолекулярна химия|супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биология]]та, е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Вижте още== | ==Вижте още== | ||
| − | *[[ | + | *[[Видове самоорганизация]] |
*[[Кибернетика]] | *[[Кибернетика]] | ||
| − | |||
*[[Обратна връзка]] | *[[Обратна връзка]] | ||
*[[Черна кутия]] | *[[Черна кутия]] | ||
Текуща версия към 13:03, 2 април 2014
Под термина самоорганизация в най-общ смисъл се разбира самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси.
Същност
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
История
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната динамика, изкава философът Рене Декарт в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.
Имануел Кант издига небуларна хипотеза, съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята.
Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. Атомизмът на Демокри и статистиката на Болцман разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
През 1947 терминът се появил в научните публикации на Уилям Ашби. 1960 терминът се използва в теорията на ситемите,а 1970-1980 започва да се иозползва във физиката на сложните системи.
Герман Хакен е оснавател на синергетиката и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на естествените науки в областа на нанотехнологиите, се е изяснило, че термина самоорганизация в областта на супрамолекулярната химия и еволюцията на биологията, е определен като друг образ или друг феномен, различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.
Вижте още
Източници
- Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба.
- Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128.