Разлика между версии на „Видове бизнес изследвания“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| (Не са показани 13 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Изследване''' – '''процес на намиране на решение на проблем''', след обстойно проучване и анализ на ситуационните фактори. | '''Изследване''' – '''процес на намиране на решение на проблем''', след обстойно проучване и анализ на ситуационните фактори. | ||
| − | == | + | ==Според целта на изследването== |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Според целта на изследването | ||
===Описателни=== | ===Описателни=== | ||
| − | Описателните изследвания описват явленията, както те съществуват. Използват се за идентифициране и за получаване на информация относно характеристиките на конкретен проблем. Те включват различни видове проучвания и проучвателни запитвания. Главната им цел е да опишат състоянието на нещата към сегашния момент на съществуване. В социалните и бизнес изследванията често се използва терминът Ex post facto (последващи) изследвания за този вид изследвания. При описателните изследвания изследователят няма контрол над променливите. Той може само да докладва какво се случва или какво се е случило. Тук изследователя цели да измери елементи като: периодичност на пазарувания, предпочитания на хората. Също така той открива причините за случващото се, дори и да не може да контролира променливите. Методите, които се използват в описателните изследвания, могат да са от всякакъв вид, включително сравнителни или корелационни | + | Описателните изследвания описват явленията, както те съществуват. Използват се за идентифициране и за получаване на информация относно характеристиките на конкретен проблем. Те включват различни видове проучвания и проучвателни запитвания. Главната им цел е да опишат състоянието на нещата към сегашния момент на съществуване. В социалните и бизнес изследванията често се използва терминът [[Ex post facto]] (последващи) изследвания за този вид изследвания. При описателните изследвания изследователят няма контрол над променливите. Той може само да докладва какво се случва или какво се е случило. Тук изследователя цели да измери елементи като: периодичност на пазарувания, предпочитания на хората. Също така той открива причините за случващото се, дори и да не може да контролира променливите. Методите, които се използват в описателните [[изследване|изследвания]], могат да са от всякакъв вид, включително сравнителни или корелационни [[метод]]и. |
===Аналитични=== | ===Аналитични=== | ||
| − | При аналитичните изследвания изследователят трябва да използва фактите или информацията, която е вече налична, да я анализира и да направи критична оценка на | + | При аналитичните изследвания изследователят трябва да използва фактите или информацията, която е вече налична, да я анализира и да направи [[критична оценка]] на [[материал]]а. Данните често се събират чрез количествени или статистически методи, обикновено се използват за обобщаване на [[информация]]та. Изследователят има за цел да анализира или да обясни защо и как нещо се случва. Този вид анализ цели да разбере явлението чрез откриване и измерване на причинно – следствени връзки между тях. |
===Концептуални=== | ===Концептуални=== | ||
| − | Концептуалните изследвания са свързани с абстрактна идея или теория. Използват се когато има малко или няма предишни проучвания, които могат да се използват като информация. Целта е да се търсят модели, идеи или хипотези, от колкото да се потвърждават или тестват хипотези. Обикновено се изпозват от философите или | + | Концептуалните изследвания са свързани с абстрактна идея или теория. Използват се когато има малко или няма предишни проучвания, които могат да се използват като информация. Целта е да се търсят модели, идеи или хипотези, от колкото да се потвърждават или тестват хипотези. Обикновено се изпозват от философите или [[мислител]]ите за да разработят нови концепции или да пресъздадат съществуващи такива. |
===Емпирични=== | ===Емпирични=== | ||
Емпиричните изследвания се базират на опит или наблюдение, често без оглед на теорията. Това са изследвания базирани на база от данни, чиито заключения могат да се проверят чрез наблюдение или експеримент. Може още да се нарече експериментален тип изследване. При този вид изследвания е добре да се получава информацията от първа ръка. Тук изследователят първо трябва да определи работните си хипотези или да предположи възможни резултати. Такъв вид изследване се характеризира с контрол над променливите в проучването и целенасочено манипулиране за постигане на желаният резултат от експериментатора. Емпиричните изследвания са подходящи, когато се търси доказателство за зависимост между променливите. Доказателства, събрани чрез емпирични или експериментални изследвания, в днешно време се считат за най – мощната подкрепа при първоначално формулирани хипотези. | Емпиричните изследвания се базират на опит или наблюдение, често без оглед на теорията. Това са изследвания базирани на база от данни, чиито заключения могат да се проверят чрез наблюдение или експеримент. Може още да се нарече експериментален тип изследване. При този вид изследвания е добре да се получава информацията от първа ръка. Тук изследователят първо трябва да определи работните си хипотези или да предположи възможни резултати. Такъв вид изследване се характеризира с контрол над променливите в проучването и целенасочено манипулиране за постигане на желаният резултат от експериментатора. Емпиричните изследвания са подходящи, когато се търси доказателство за зависимост между променливите. Доказателства, събрани чрез емпирични или експериментални изследвания, в днешно време се считат за най – мощната подкрепа при първоначално формулирани хипотези. | ||
| + | ==Според процеса на изследването== | ||
| − | + | ===Количествени=== | |
| − | + | Количественото изследване се основава на измерване на количество или сума. То е приложимо за явления, които могат да бъдат количествено изразени. Количественото изследване измерва мнението, нагласите и поведението на потребителите. То структурира и ранжира, сегментира и описва пазара на продукти и марки. Дава реалните измерения на хипотези и модели. За разлика от качественото изследване, количественото изисква пълна предварителна яснота по изследваната тема. И ако качественото изследване е повече съсредоточено върху [[продукт]]а, то количественото – върху целия пазар. Количествените изследвания дават възможност за прилагане на многомерни [[статистически анализ]]и. Силата на тези анализи е във визуализацията на “скрити” връзки и зависимости между наблюдаваните явления. | |
| − | |||
| − | ===Количествени === | ||
| − | Количественото изследване се основава на измерване на количество или сума. То е приложимо за явления, които могат да бъдат количествено изразени. Количественото изследване измерва мнението, нагласите и поведението на потребителите. То структурира и ранжира, сегментира и описва пазара на продукти и марки. Дава реалните измерения на хипотези и модели. За разлика от качественото изследване, количественото изисква пълна предварителна яснота по изследваната тема. И ако качественото изследване е повече съсредоточено върху | ||
Количествен подход прилагаме, когато: | Количествен подход прилагаме, когато: | ||
*Изучаваме социално-демографския и психографския профил на сегменти потребители, | *Изучаваме социално-демографския и психографския профил на сегменти потребители, | ||
| Ред 33: | Ред 26: | ||
*Ранжираме варианти на вземане на решения, | *Ранжираме варианти на вземане на решения, | ||
*Търсим оптималната цена на продукт или марка, | *Търсим оптималната цена на продукт или марка, | ||
| − | *Изследваме | + | *Изследваме [[удовлетвореност]]та на вашите потребители. |
===Качествени=== | ===Качествени=== | ||
| − | Качественото изследване се занимава с качествено явление, т.е. явления, отнасящи се до или включващи качество или вид. То е отворено, силно съсредоточено върху потребителя, близко до неговите реални преживявания. Разкрива осъзнати или неосъзнати от потребителя образи, нагласи или възприятия. Качественото изследване обяснява потребителското поведение. Когато трябва да отговорим на въпроса “защо” потребителят действа по един или друг начин, прави един или друг избор, качественото изследване е належащо. Чрез малки и хомогенни извадки качественото изследване има широк обхват на приложение. | + | Качественото изследване се занимава с качествено явление, т.е. явления, отнасящи се до или включващи качество или вид. То е отворено, силно съсредоточено върху потребителя, близко до неговите реални преживявания. Разкрива осъзнати или неосъзнати от потребителя образи, нагласи или възприятия. Качественото изследване обяснява потребителското поведение. Когато трябва да отговорим на въпроса “защо” потребителят действа по един или друг начин, прави един или друг [[избор]], качественото изследване е належащо. Чрез малки и хомогенни извадки качественото изследване има широк обхват на приложение. |
Когато: | Когато: | ||
*Наблюдаваме и регистрирате езика на потребителите, | *Наблюдаваме и регистрирате езика на потребителите, | ||
*Разбираме нагласите и практиките на потребление в дълбочина, | *Разбираме нагласите и практиките на потребление в дълбочина, | ||
| − | *Изследваме възприятията на потребителите и позиционирането на вашия продукт или марка, | + | *Изследваме възприятията на потребителите и позиционирането на вашия продукт или [[марка]], |
| − | *Идентифицираме типовете потребители и факторите, които са определящи за | + | *Идентифицираме типовете потребители и факторите, които са определящи за [[сегментация]]та им, |
*Установяваме процеса на взимане на решение и начина, по който потребителят прави своя избор, | *Установяваме процеса на взимане на решение и начина, по който потребителят прави своя избор, | ||
| − | *Проучваме подробно | + | *Проучваме подробно [[имидж]]а на вашата марка и нейната личност. |
*Откриваме потребностите на потребителите, за да отговорите по-добре на неговите очаквания. | *Откриваме потребностите на потребителите, за да отговорите по-добре на неговите очаквания. | ||
| − | + | ==Според резултата от изследването== | |
| − | Според резултата | ||
Според резултата изследванията се делят на фундаментални и приложни. Това са двата основни вида изследвания. Когато изследването се прави с намерението да се използват получените резултати за разрешаването на даден проблем, който е бил наболял за този период в организацията се използва приложно изследване. Когато изследването се прави с главна цел да се докаже разбиране по даден проблем или проблеми, срещу които често се изправя организацията, и как да се решат се използват фундаментално изследване. | Според резултата изследванията се делят на фундаментални и приложни. Това са двата основни вида изследвания. Когато изследването се прави с намерението да се използват получените резултати за разрешаването на даден проблем, който е бил наболял за този период в организацията се използва приложно изследване. Когато изследването се прави с главна цел да се докаже разбиране по даден проблем или проблеми, срещу които често се изправя организацията, и как да се решат се използват фундаментално изследване. | ||
| − | == | + | ===Фундаментални=== |
Те се използват за увеличаване на познанията в дадена област. Няма директна полза, тъй като това е научно изследване за целите на научните изследвания. То е насочено към неща като: | Те се използват за увеличаване на познанията в дадена област. Няма директна полза, тъй като това е научно изследване за целите на научните изследвания. То е насочено към неща като: | ||
*Какво кара нещата да се случват? | *Какво кара нещата да се случват? | ||
| Ред 56: | Ред 48: | ||
*Защо социалните взаимоотношения са по определен начин? | *Защо социалните взаимоотношения са по определен начин? | ||
В действителност, то е източник на най-новите теории, принципи и идеи. Обикновено фундаменталните изследвания не помагат директно на изследователя, а само насърчава към нов начин на мислене. Основно е насочен към разширяване на човешките познания. Те се провеждат предимно за подобряване на разбирането за основни въроси, без акцент върху незабавното им прилагане. Този вид се счита за най – академичната форма на изследвания, тъй като основната му цел е да даде принос към знанието, общото благо, а не за решаване на конкретен проблем за дадена организация. Може да се разбере под формата на: | В действителност, то е източник на най-новите теории, принципи и идеи. Обикновено фундаменталните изследвания не помагат директно на изследователя, а само насърчава към нов начин на мислене. Основно е насочен към разширяване на човешките познания. Те се провеждат предимно за подобряване на разбирането за основни въроси, без акцент върху незабавното им прилагане. Този вид се счита за най – академичната форма на изследвания, тъй като основната му цел е да даде принос към знанието, общото благо, а не за решаване на конкретен проблем за дадена организация. Може да се разбере под формата на: | ||
| − | *Discovery – когато напълно нова идея излиза от емпиричните изследвания, която може да промени мисленето по определена тема. | + | *[[Discovery]] – когато напълно нова идея излиза от емпиричните изследвания, която може да промени мисленето по определена тема. |
*Изобретение – пример за създаване на нова техника или метод. Пример за това може да бъде изобретяването на TQM | *Изобретение – пример за създаване на нова техника или метод. Пример за това може да бъде изобретяването на TQM | ||
| − | *Reflection – когато вече съществуваща теория, техника или идея се преразглежда в различни организации или различен контекст. | + | *Reflection – когато вече съществуваща [[теория]], техника или идея се преразглежда в различни организации или различен контекст. |
| − | Като обощение, фундаменталните изследвания са чисто теоретично, за да се увеличи разбирането за определено явление или поведение, но не се стреми да се разреши всеки съществуващ проблем. | + | Като обощение, фундаменталните изследвания са чисто теоретично, за да се увеличи разбирането за определено [[явление]] или [[поведение]], но не се стреми да се разреши всеки съществуващ [[задача|проблем]]. |
| − | == | + | ===Приложни=== |
| + | |||
| + | Те се иползват на базата на фундаменталните изследвания или теории, знания и методи за решаване на съществуващи проблеми. Този вид изследвания се занимават с точно определени проблеми. Приложното изследване е планомерно систематично изучаване на проблеми и ситуации от реалния свят. Целта на приложното изследване е да се вникне в същността на тези проблеми и да се посочат начините за тяхното разрешаване с помощта на редица изследователски методи. Целта на приложните изследвания е натрупването на потенциално използвани знания - знания, които могат да се приложат с практическа [[цел]]. | ||
| − | |||
Спектърът на приложните изследвания обхваща по-нови направления в приложната наука, а именно: изследвания с цел изучаване на практическата дейност, изследвания с цел намеса в практическата дейност, изследвания с цел оценяване на дадена програма и качествени изследвания. | Спектърът на приложните изследвания обхваща по-нови направления в приложната наука, а именно: изследвания с цел изучаване на практическата дейност, изследвания с цел намеса в практическата дейност, изследвания с цел оценяване на дадена програма и качествени изследвания. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | При провеждането на приложните изследвания се взима под внимание субективизма на [[изследовател]]я, а също така и многобройните неточности, съпътстващи процеса на изучаване на поведението на хората. При приложното изследване най-важното е да проследим развитието на даден проблем “отвътре навън”. | |
| − | + | При провеждането на приложните изследвания се използват индуктивни и дедуктивни методи. Те помагат на изследователя да разбере, да си обясни и да предвиди бизнес явлението. Дедуктивният метод разглежда явлението от общото към специфичното, а индуктивния обратното, от специфичното към общото. При дедуктивния метод се започва от теорията и се правят опити тя да се докаже с помощта на наличната информация. При индуктивните се наблюдава случващото се, прави се образец и се изготвя заключението. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | Инициатори на приложните изследвания най-често са самите участници в някаква [[програма]]. Тези изследвания се провеждат с цел събиране на информация, която е необходима на участниците. Времето за провеждане на тези изследвания е реалното време. | |
| − | + | Основни направления в приложните изследвания: | |
| + | *При приложните изследвания се решават въпроси или проблеми от реалния свят (училище, семейство). Те имат пряко практическо приложение. | ||
| + | *При приложните изследвания избледнява границата между изследовател и участник в изследването. Участниците се включват в процеса на планиране и провеждане на изследването; също така те могат да изследват собствената си дейност. | ||
| + | *Провеждането на приложното изследване - това е непрекъснат и повтарящ се процес. Много рядко се случва резултатите от дадено изследване да дадат веднага отговори на всички важни въпроси. Прието е започнатото изследване да бъде продължено. | ||
| + | *При приложните изследвания е прието да се използват редица методи за събиране и анализ на данни, а също така се използват данни от различни източници. Често се използват широко разпространените качествени методи. | ||
| − | + | ==Вижте още== | |
| − | + | *[[Експериментално изследване]] | |
| − | + | *[[Електронно интервю]] | |
| − | == | + | *[[Структурирано интервю]] |
| − | + | *[[Анализ]] | |
| − | + | *[[Метод]] | |
| − | + | *[[Фокус група]] | |
| − | + | *[[Групово интервю]] | |
| − | + | *[[Интернет интервю]] | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
==Източници== | ==Източници== | ||
| − | *http://www.helium.com/items/1956096-differences-between-basic-and-applied-research-basic-research-applied-research-research-types-re, Schrader, Gabrielle “Differences between basic and applied research”, September 18, 2010 | + | *[http://www.helium.com/items/1956096-differences-between-basic-and-applied-research-basic-research-applied-research-research-types-re, Schrader, Gabrielle “Differences between basic and applied research”, September 18, 2010] |
| − | * | + | *[http://www.studylecturenotes.com/management-sciences/34-general-topics/47-business-research Definition, Origin and Types of Business Research , Friday, 24 April 2009 ] |
| − | + | *[http://hafeezrm.hubpages.com/hub/Types-of-Research Types of research ] | |
| − | *http://hafeezrm.hubpages.com/hub/Types-of-Research Types of research | + | *[http://noema.bg/bg/page/139/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F Количествени и качествени проучвания ] |
| − | *http://noema.bg/bg/page/139/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F Количествени и качествени проучвания | ||
*Рангелова, Анелия, „Приложни изследвания”, юни 2009 | *Рангелова, Анелия, „Приложни изследвания”, юни 2009 | ||
| − | *http://brent.tvu.ac.uk/dissguide/hm1u1/hm1u1text2.htm Theory of research | + | *[http://brent.tvu.ac.uk/dissguide/hm1u1/hm1u1text2.htm Theory of research ] |
| − | *http://www.cengage.com/marketing/book_content/1439080674_zikmund/book/ch01.pdf The role of business research | + | *[http://www.cengage.com/marketing/book_content/1439080674_zikmund/book/ch01.pdf The role of business research] |
| − | *http://www.newagepublishers.com/samplechapter/000896.pdf, Research methodology | + | *[http://www.newagepublishers.com/samplechapter/000896.pdf, Research methodology ] |
| − | *http://www.referenceforbusiness.com/management/Pr-Sa/, Research methods and processes, Encyclopedia of business, 2nd ed. | + | *[http://www.referenceforbusiness.com/management/Pr-Sa/, Research methods and processes, Encyclopedia of business, 2nd ed.] |
| + | |||
==Външни препратки== | ==Външни препратки== | ||
| + | |||
| + | *[http://www.unglobalcompact.bg/publication/files/bg/CSR2%20medii%20web.pdf Корпоративна социална отговорност] | ||
| + | *[http://www.aubg.bg/sofia/RapidASPEditor/MyUploadDocs/7_handout_strategic_planning.pdf Стратегическо планиранe] | ||
| + | *[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:_d-NETUKhLsJ:alternativi.unwe.acad.bg/br2/6.E.Hristov%2520edit.rtf+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Как да формулираме маркетингова стратегия на фирма] | ||
| + | *[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ixtT_DeQUd8J:www.referati.org/celi-na-firmata/24768/ref+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0&cd=7&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Цели на фирмата] | ||
| + | *[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:6DOzCc5OackJ:www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/56852/466824/version/1/file/MagistyrskiTezi-StopanskoUpravlenie2009.doc+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShz_z2OoktxmWCxlKEErQ1D5eUMWdJPwZxHmeR52VtfsZLhy5mXXHXAvNlkEq3uRkPPD0DtDSVhEZ00c4mNg1CaxKM38evLmAc1XKwi5ZK_nhxSHQe3keCEhzPafRlqyi2mlUta&sig=AHIEtbRm2i5-6OlScjt-h26UVbQMRzFluw Стопанско управление] | ||
| + | *[http://www.referati.org/chastna-inovacionna-strategiq-na-firmata-opredelqshti-faktori-pri-razrabotvane-na-inovacionna-strategiq/21680/re Частна иновационна стратегия на фирмата. Определящи фактори при разработване на иновационна стратегия] | ||
| + | *[http://zorry.log.bg/article.php?article_id=8223 Стратегически мениджмънт] | ||
[[category:Методи за изследване в бизнеса]] | [[category:Методи за изследване в бизнеса]] | ||
Текуща версия към 13:35, 9 август 2013
Изследване – процес на намиране на решение на проблем, след обстойно проучване и анализ на ситуационните фактори.
Според целта на изследването
Описателни
Описателните изследвания описват явленията, както те съществуват. Използват се за идентифициране и за получаване на информация относно характеристиките на конкретен проблем. Те включват различни видове проучвания и проучвателни запитвания. Главната им цел е да опишат състоянието на нещата към сегашния момент на съществуване. В социалните и бизнес изследванията често се използва терминът Ex post facto (последващи) изследвания за този вид изследвания. При описателните изследвания изследователят няма контрол над променливите. Той може само да докладва какво се случва или какво се е случило. Тук изследователя цели да измери елементи като: периодичност на пазарувания, предпочитания на хората. Също така той открива причините за случващото се, дори и да не може да контролира променливите. Методите, които се използват в описателните изследвания, могат да са от всякакъв вид, включително сравнителни или корелационни методи.
Аналитични
При аналитичните изследвания изследователят трябва да използва фактите или информацията, която е вече налична, да я анализира и да направи критична оценка на материала. Данните често се събират чрез количествени или статистически методи, обикновено се използват за обобщаване на информацията. Изследователят има за цел да анализира или да обясни защо и как нещо се случва. Този вид анализ цели да разбере явлението чрез откриване и измерване на причинно – следствени връзки между тях.
Концептуални
Концептуалните изследвания са свързани с абстрактна идея или теория. Използват се когато има малко или няма предишни проучвания, които могат да се използват като информация. Целта е да се търсят модели, идеи или хипотези, от колкото да се потвърждават или тестват хипотези. Обикновено се изпозват от философите или мислителите за да разработят нови концепции или да пресъздадат съществуващи такива.
Емпирични
Емпиричните изследвания се базират на опит или наблюдение, често без оглед на теорията. Това са изследвания базирани на база от данни, чиито заключения могат да се проверят чрез наблюдение или експеримент. Може още да се нарече експериментален тип изследване. При този вид изследвания е добре да се получава информацията от първа ръка. Тук изследователят първо трябва да определи работните си хипотези или да предположи възможни резултати. Такъв вид изследване се характеризира с контрол над променливите в проучването и целенасочено манипулиране за постигане на желаният резултат от експериментатора. Емпиричните изследвания са подходящи, когато се търси доказателство за зависимост между променливите. Доказателства, събрани чрез емпирични или експериментални изследвания, в днешно време се считат за най – мощната подкрепа при първоначално формулирани хипотези.
Според процеса на изследването
Количествени
Количественото изследване се основава на измерване на количество или сума. То е приложимо за явления, които могат да бъдат количествено изразени. Количественото изследване измерва мнението, нагласите и поведението на потребителите. То структурира и ранжира, сегментира и описва пазара на продукти и марки. Дава реалните измерения на хипотези и модели. За разлика от качественото изследване, количественото изисква пълна предварителна яснота по изследваната тема. И ако качественото изследване е повече съсредоточено върху продукта, то количественото – върху целия пазар. Количествените изследвания дават възможност за прилагане на многомерни статистически анализи. Силата на тези анализи е във визуализацията на “скрити” връзки и зависимости между наблюдаваните явления. Количествен подход прилагаме, когато:
- Изучаваме социално-демографския и психографския профил на сегменти потребители,
- Оценяваме пазарните дялове на продукти и марки,
- Измерваме силата на разпространение на нагласи и поведения,
- Потвърждаваме или опровергаваме открития и хипотези,
- Ранжираме варианти на вземане на решения,
- Търсим оптималната цена на продукт или марка,
- Изследваме удовлетвореността на вашите потребители.
Качествени
Качественото изследване се занимава с качествено явление, т.е. явления, отнасящи се до или включващи качество или вид. То е отворено, силно съсредоточено върху потребителя, близко до неговите реални преживявания. Разкрива осъзнати или неосъзнати от потребителя образи, нагласи или възприятия. Качественото изследване обяснява потребителското поведение. Когато трябва да отговорим на въпроса “защо” потребителят действа по един или друг начин, прави един или друг избор, качественото изследване е належащо. Чрез малки и хомогенни извадки качественото изследване има широк обхват на приложение. Когато:
- Наблюдаваме и регистрирате езика на потребителите,
- Разбираме нагласите и практиките на потребление в дълбочина,
- Изследваме възприятията на потребителите и позиционирането на вашия продукт или марка,
- Идентифицираме типовете потребители и факторите, които са определящи за сегментацията им,
- Установяваме процеса на взимане на решение и начина, по който потребителят прави своя избор,
- Проучваме подробно имиджа на вашата марка и нейната личност.
- Откриваме потребностите на потребителите, за да отговорите по-добре на неговите очаквания.
Според резултата от изследването
Според резултата изследванията се делят на фундаментални и приложни. Това са двата основни вида изследвания. Когато изследването се прави с намерението да се използват получените резултати за разрешаването на даден проблем, който е бил наболял за този период в организацията се използва приложно изследване. Когато изследването се прави с главна цел да се докаже разбиране по даден проблем или проблеми, срещу които често се изправя организацията, и как да се решат се използват фундаментално изследване.
Фундаментални
Те се използват за увеличаване на познанията в дадена област. Няма директна полза, тъй като това е научно изследване за целите на научните изследвания. То е насочено към неща като:
- Какво кара нещата да се случват?
- Защо обществото се променя?
- Защо социалните взаимоотношения са по определен начин?
В действителност, то е източник на най-новите теории, принципи и идеи. Обикновено фундаменталните изследвания не помагат директно на изследователя, а само насърчава към нов начин на мислене. Основно е насочен към разширяване на човешките познания. Те се провеждат предимно за подобряване на разбирането за основни въроси, без акцент върху незабавното им прилагане. Този вид се счита за най – академичната форма на изследвания, тъй като основната му цел е да даде принос към знанието, общото благо, а не за решаване на конкретен проблем за дадена организация. Може да се разбере под формата на:
- Discovery – когато напълно нова идея излиза от емпиричните изследвания, която може да промени мисленето по определена тема.
- Изобретение – пример за създаване на нова техника или метод. Пример за това може да бъде изобретяването на TQM
- Reflection – когато вече съществуваща теория, техника или идея се преразглежда в различни организации или различен контекст.
Като обощение, фундаменталните изследвания са чисто теоретично, за да се увеличи разбирането за определено явление или поведение, но не се стреми да се разреши всеки съществуващ проблем.
Приложни
Те се иползват на базата на фундаменталните изследвания или теории, знания и методи за решаване на съществуващи проблеми. Този вид изследвания се занимават с точно определени проблеми. Приложното изследване е планомерно систематично изучаване на проблеми и ситуации от реалния свят. Целта на приложното изследване е да се вникне в същността на тези проблеми и да се посочат начините за тяхното разрешаване с помощта на редица изследователски методи. Целта на приложните изследвания е натрупването на потенциално използвани знания - знания, които могат да се приложат с практическа цел.
Спектърът на приложните изследвания обхваща по-нови направления в приложната наука, а именно: изследвания с цел изучаване на практическата дейност, изследвания с цел намеса в практическата дейност, изследвания с цел оценяване на дадена програма и качествени изследвания.
При провеждането на приложните изследвания се взима под внимание субективизма на изследователя, а също така и многобройните неточности, съпътстващи процеса на изучаване на поведението на хората. При приложното изследване най-важното е да проследим развитието на даден проблем “отвътре навън”.
При провеждането на приложните изследвания се използват индуктивни и дедуктивни методи. Те помагат на изследователя да разбере, да си обясни и да предвиди бизнес явлението. Дедуктивният метод разглежда явлението от общото към специфичното, а индуктивния обратното, от специфичното към общото. При дедуктивния метод се започва от теорията и се правят опити тя да се докаже с помощта на наличната информация. При индуктивните се наблюдава случващото се, прави се образец и се изготвя заключението.
Инициатори на приложните изследвания най-често са самите участници в някаква програма. Тези изследвания се провеждат с цел събиране на информация, която е необходима на участниците. Времето за провеждане на тези изследвания е реалното време.
Основни направления в приложните изследвания:
- При приложните изследвания се решават въпроси или проблеми от реалния свят (училище, семейство). Те имат пряко практическо приложение.
- При приложните изследвания избледнява границата между изследовател и участник в изследването. Участниците се включват в процеса на планиране и провеждане на изследването; също така те могат да изследват собствената си дейност.
- Провеждането на приложното изследване - това е непрекъснат и повтарящ се процес. Много рядко се случва резултатите от дадено изследване да дадат веднага отговори на всички важни въпроси. Прието е започнатото изследване да бъде продължено.
- При приложните изследвания е прието да се използват редица методи за събиране и анализ на данни, а също така се използват данни от различни източници. Често се използват широко разпространените качествени методи.
Вижте още
- Експериментално изследване
- Електронно интервю
- Структурирано интервю
- Анализ
- Метод
- Фокус група
- Групово интервю
- Интернет интервю
Източници
- Schrader, Gabrielle “Differences between basic and applied research”, September 18, 2010
- Definition, Origin and Types of Business Research , Friday, 24 April 2009
- Types of research
- Количествени и качествени проучвания
- Рангелова, Анелия, „Приложни изследвания”, юни 2009
- Theory of research
- The role of business research
- Research methodology
- Research methods and processes, Encyclopedia of business, 2nd ed.