Разлика между версии на „Трансформация“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Трансформацията''' ('''на английски: transformation''') е '''правило, което систематично променя една синтактична форма в друга''', функция, която променя позицията или посоката на осите на координатна система, или замяна на алгебричните изрази с техните стойности по отношение на друг набор от променливи за картографиране на едно място. Да трансформираш означава да промениш вида, формата или структурата.  [[Бизнес трансформацията]] в контекста на [[мениджмънт]]а в организациите и системите, първо се появява в индивида и чак тогава в организациите.
+
'''Трансформацията''' е '''метод промяна на текущото състояние на обект, процес и т.н.'''
  
==Теория на трансформацията==
+
==Същност==
 +
Трансформацията (на английски: transformation) е правило, което систематично променя една синтактична форма в друга, функция, която променя позицията или посоката на осите на координатна система, или замяна на алгебричните изрази с техните стойности по отношение на друг набор от променливи за картографиране на едно място. Да трансформираш означава да промениш вида, формата или структурата.  [[Бизнес трансформация]]та в контекста на [[мениджмънт]]а в организациите и системите, първо се появява в индивида и чак тогава в организациите.
  
Трансформацията става популярна, много често използвана и неразбрана дума от организациите на 21 век. [[Трансформацията]] се появява, когато лидерите създават визия за трансформиране, система за предизвикателни вярвания и неспиращи въпроси, предположения, модели, навици и парадигми, с цел да продължат развитието на организациите, прилагайки теорията на мениджмънта и чрез призмата на системата на задълбочени знания. За да се случи трансформация, хората трябва да се съсредоточат върху създаването на едно ново бъдеще, модел, който никога преди не е съществували в организацията и въз основа на нов начин на мислене и непрекъснато обучение, да открият нови, различни деиности, такива каквито никога не биха приели преди. Теориите често са избягвани в реалния свят на работния човек. Хората не се интересуват от концепции, когато всеки ден фокусът е върху това, което правиш, това, което трябва да се спечели  чрез изработения дневен труд и загубите, които задължително трябва да бъдат избегнати. И все пак все повече и повече организации наблягат на [[теорията на трансформацията]] и интегрирането й в управлението на организацията. Когато се нуждаем от промяна ние се примиряваме с най-трудното и приемаме предизвикателството на стратегията на трансформацията, защото трябва. Има три възможни типа промяна: традиционен, преходен и трансформационен, като най- важните промени, които се извършват от всеки един от тях са в областта на начина на мислене – именно подобрение, промяна в стратегията и родикално преобръщане на ценностите.
+
==Приложение==
 
 
===Метод на трансформацията===
 
 
 
За провеждането на трансформация д-р Едуардс Деминг предлага [[система от дълбоки познания]], която включва оценка на систематата, знания за промяната, теория на познанието и теория на психологията.
 
 
 
[[Image:method of transformation.jpg|thumb|left|alt=Метод на трансформацията. |”[[Трансформацията]]”.]]
 
 
 
==Бизнес трансформацията==
 
 
 
[[Бизнес трансформацията]] е ключов фактор при провеждането на мениджърска стратегия, целяща да постигне синхрон между свързаните с персонала въпроси, технологичната осигуреност и дългосрочната фирмена стратегия и визия. Целта е да се подпомогнат и подкрепят иновациите в бизнес стратегиите, които да отговорят на дългосрочните цели на организацията. Бизнес трансформацията се постига чрез усилия на организациите и синхронизиране на техните дългосрочни стратегии с тези на персонала от една страна, и с финансовата обстановка в държавата от друга.
 
 
 
[[Трансформацията]] в областта на бизнеса може да се опише като:
 
 
 
* промяна във визията – чрез подобряване на услугите за клиентите
 
* промяна на формата - преразглеждане и преоценка на това, което бизнесът трябва да направи, при работата си с партньори и по-рационалното използване на всички видове ресурси
 
* промяна на начина - подобряване на начина, по който бизнесът работи и възприема нови организационни структури, умения, процеси и технологии
 
 
 
[[Image:transformation of bussines.jpg|thumb|right|alt=Модел на трансформацията в бизнеса.| “[[трансформацията]]”.]]
 
 
 
Освен това, организациите могат да постигнат [[бизнес трансформ]]иране чрез нови технологии, бизнес модели и практики за управление. От 2010 г. [[бизнес трансформ]]ацията се счита за съществена част от конкурентния бизнес цикъл.
 
 
 
==Организационна трансформация==
 
 
 
Проблемът, свързан с [[трансформацията]] в организацията е основен през последните години в нашето общество. Той се налага преди всичко от прехода към демократичен стил на държавно управление и интензивното пазарно проникване във всички сектори на икономиката. Трансформирането на организациите от затворени в отворени социални системи е едно от основните предизвикателства пред висшия мениджмънт. Движещата сила на тези трансформации са комуникационните и информационни технологии. Новите възможности за генериране и предоставяне на информация променят начина на живот, на работа и мислене. Изискванията се увеличават на всяко ниво – от индивидуалното през екипното до глобалното. Това налага преоценка на редица смятани за безспорни досега модели на управление и генериране на концептуално нови организационни решения.
 
 
 
През последните няколко години в социалната практика се експериментират различни стратегии за [[организационна трансформация]] като TQM, производствената философия “точно на време”, реинженеринг на процесите, социо-техническо препроектиране, самоуправляващи се работни екипи и т.н. Тези популярни технологии създават добавена стойност към организационната ефективност, но те не оправдават напълно очакванията. В повечето случаи резултатите са краткосрочни, а причината за това е фрагментното прилагане на стратегиите в тесен организационен контекст (синдром на тестване на клетките).
 
 
 
Съвременните корпорации са комплексни и динамични системи. Не е възможно да се изолира и усъвършенства един фактор в бизнеса и да се очаква съществено подобряване на резултатите. Организационният успех е следствие от въздействието на набор от логически свързани фактори, условия и събития. Глобалната промяна изисква прилагането на комплексен подход едновременно на няколко организационни нива. В нейният обхват се включват бизнес стратегията, лидерството, философията на управление и практиките, организационната структура, ефикасността на процесите, културните ценности и нагласи, както и адекватността на информационната система и обучението.
 
 
 
=== Три-степененният модел на организационно развитие на трансформацията===
 
 
 
Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка на организационната трансформация. Възприемането на същностните характеристики на модела е важно условие и предпоставка за организационно развитие.
 
 
 
Тристепенният модел за [[организационна трансформация]] се фокусира върху факта, че бизнес-организациите не могат да се трансформират в съвършени без да притежават устойчива (стабилна) основа. Всъщност съвършенството изисква не само съпричастност, гъвкавост и иновативност, но и висока степен на подреденост, предсказуемост и контрол. Усилията на много лидери се провалят, когато се опитват да трансформират хаотичната организация в съвършена, без да изградят фундамента на устойчивостта.
 
 
 
В основата на устойчивостта са добрите [[управленски практики]]. Първата стъпка в процеса на [[трансформация]] на хаотичната организация е изграждането на адекватна структура и ред. Вариантите в тази посока са два. Единият се базира на контрола, но непосредствения резултат от него е краткосрочен, тъй като се атакуват симптомите, а не причините. Освен това тоталния контрол противоречи на философията на съвършенството. Вторият вариант към устойчивостта е свързан с формулирането на стратегическите фирмени цели и приоритети. На тази база се проектира адекватна организационна структура, нови роли и отговорности, документират се процеси и процедури. Създава се стабилна вътрешно-организационна среда, в която хората комуникират и взаимодействат свободно.
 
 
 
В основата на организационното съвършенство е дефинирането на адекватна [[управленска практика]], базирана на дългосрочните, а не на краткосрочните резултати (конфуцианска динамика). Тя намира конкретен израз в стратегическата насоченост на организацията, към непрекъснато реализиране на пробиви, реинвестиране в човешкия потенциал и педантична взискателност към качеството. Като синтез от идеите на ключовите лидери в системата идеологията въздейства на мислите, чувствата и програмира поведения, които усилват съвършенството, като изграждат тотална съпричастност и максимално удовлетворение от дейността. Основните бизнес процеси, политика и процедури, планирането, обучението, компенсаторната и информационната система се проектират в съответствие с възприетата идеология и [[бизнес стратегия]]. Вземането на решения се делегира на най-ниските управленски нива. Усилията се насочват към решаването на проблеми, а не на симптоми. Това неминуемо изисква работа в екип на консултантска основа и преструктуриране на индивидуалните роли.
 
 
 
В обобщен вид основните характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация са представени на фигура 1.
 
 
 
{| class="prettytable"
 
|-
 
|
 
Фаза
 
 
 
|
 
Наименование
 
 
 
|
 
Основни характеристики
 
 
 
|-
 
|
 
Фаза 1
 
 
 
|
 
Хаотична
 
 
 
организация
 
 
 
|
 
* Криза / Краткосрочен фокус;
 
* Неадекватни цели;
 
* Непрекъснато променящи се приоритети;
 
* Неясна политика и процедури;
 
* Конфликти и противопоставяне;
 
* Неадекватни културни нагласи и съпричастност към формулираните цели.
 
 
 
|-
 
|
 
Фаза 2
 
 
 
|
 
Устойчива
 
 
 
Организация
 
 
 
|
 
* Ясни цели;
 
* Установени практики и приоритети;
 
* Предсказуемост и контрол;
 
* Фокусът е върху перфектността на изпълнение на дейностите;
 
* Предварително дефинирани правила и процедури (технически и персонални);
 
* Ефикасност;
 
* Продуктивност;
 
* Осъзнати роли и отговорности.
 
 
 
|-
 
|
 
Фаза 3
 
 
 
|
 
Съвършена
 
 
 
организация
 
 
 
|
 
* Устойчиви резултати (фокусът е върху резултата, а не върху перфектността на изпълнение на дейностите);
 
* Уникални културни нагласи и съпричастност към поставените цели;
 
* Перфектни комуникации и адекватна информационна осигуреност на членовете на екипа;
 
* Инвестиции в развитието на човешкия потенциал;
 
* Овластена работна сила (работа в екипи на конкурентна основа);
 
* Импровизация в рамките на стратегическите фирмени цели;
 
* Елементите на организационния дизайн (процеси, структури, системи) поддържат мисията и фирмената култура.
 
 
 
|}
 
 
 
 
 
Фигура 1. Основни характеристики на хаотичната, устойчивата и съвършената организация
 
 
 
===Интегративен модел за организационна трансформация===
 
 
 
[[Организационната трансформация]] е специфичен вид промяна, която засяга естеството на самите процеси, структура, системи и начините чрез които те се управляват. Тя е в основата на организационното развитие. Чрез нея се решават както проблемите на външната адаптация чрез преструктуриране и стратегическо планиране, така и на вътрешната интеграция – чрез въвеждане на нови ценности в организационната култура.  Организационната трансформация е планиран процес, който е насочен към постигане на по-високи нива на организационна ефективност, като паралелно с това се увеличи удовлетвореността и психичното благополучие на нейните членове. Най-популярната прилагана практика е системата за създаване на трансформация.
 
 
 
[[Image:create transformation.jpg|thumb|left|alt=Система на трасформацията.|”[[Организационната трансформация]]”.]]
 
 
 
====Трансформиране от хаотична в устойчива организация====
 
 
 
Трансформирането на [[организациите практики]] от хаотични в устойчиви и след това в съвършени изискват целенасочени интервенции на три нива (фиж фигура 2):
 
 
 
Фигура 2. Три нива на интервенции
 
 
 
Процесите на оценяване и проектиране са в основата на [[организационната трансформация]]. Практиката показва, че ако те бъдат управлявани адекватно, реално могат да се създадат устойчиви и/или съвършени организации. Организационната диагноза е “моментна снимка” на ефективността на системата. Тя определя избора на интервенции и съответно дълбочината и характера на промяната.
 
 
 
Проектирането, чийто обект са елементите на организационния дизайн е процес, при който [[мениджмънт]]ът балансира организационните ресурси за постигане на желаната промяна. Дизайнът е не само структура. Той не винаги е правилен или съзнателен. Балансирането на ресурсите е лимитирано от фирмения потенциал и външната среда.
 
 
 
Интегрирането на процесите на оценяване и проектиране в един общ модел е концептуална рамка при организационната трансформация.
 
 
 
Предложеният теоретичен модел е представен на фигура 3. Той включва пет ключови променливи – бизнес ситуация, стратегия, елементи на организационния дизайн (процеси, структура, системи), организационна култура и бизнес резултати.
 
 
 
====Оценяване на трансформацията====
 
 
 
Оценяването на текущото състояние (status quo) е първия компонент в процеса на [[организационна трансформация]]. Чрез анализа и синтеза на събраната информация се идентифицират движещите механизми, като множеството променливи се свързват с организационните резултати и се установяват причинно-следствените зависимости. На тази база се формулират хипотези за стратегическото положение на системата във външната среда и се разработва план на действие.
 
 
 
Истинското изкуство на всяка оценка се свежда до умението да се разграничат критичните от второстепенните въпроси. Усилията се фокусират върху организационните лостове, които водят до положителна промяна в ефективността на системата. Идентифицирането на движещите механизми в процеса на оценяване се свързва с внимателния мониторинг на моделите на поведение и управление, които директно влияят върху резултатите. Това налага да се изследва организационната култура, която намира конкретен израз във възприетите практики. Следствие на анализа на елементите на дизайна (процеси, структура, системи) и областите на приложение на [[бизнес стратегиите]] се идентифицират зоните, които са естествени бариери в организационното развитие.
 
 
 
В основата на методическия инструментариум на процеса на оценяване е системния подход за анализ на взаимовръзките между отделните променливи. Диагнозата е критичен момент и основен фактор за осъществяване на организационната промяна.
 
 
 
Вторият ключов компонент в процеса на организационна [[трансформация]], който непосредствено следва оценяването е проектирането. В процеса на проектиране интегративният модел се изпълнява в обратен ред.
 
 
 
Във връзка с предложения модел за [[организационна трансформация]] могат да се направят следните обобщения:
 
 
 
Първо, конкурентното предимство в организационното развитие е пряко следствие от способността да се инициират и въвеждат трайни промени. Това налага пред мениджмънта две предизвикателства:
 
 
 
* Промяна в основните ценности и предположения (организационна култура) в съответствие с бизнес ситуацията;
 
* Проектиране на елементите на организационния дизайн (структурни промени) в съответствие с желаната стратегия.
 
 
 
Второ, процесите на оценяване и проектиране по нов начин създават и поддържат организационното съвършенство. Те не само осигуряват рационален анализ на структурната интеграция, но и развиват съпричастност към стратегическите фирмени цели.
 
 
 
Трето, истинското изкуство при оценяването на ефективността и проектирането е в способността да се идентифицират критичните въпроси и усилията да се фокусират върху всички нива на системата (организация - екип - индивид), а не върху изолирани фактори. Трансформирането на организациите от хаотични в съвършени изисква прилагането на комплексен подход и целенасочени действия при управление на промяната, а не фрагментарни усилия в тесен контекст.
 
 
 
Четвърто, целево-адаптивните организации осъществяват непрекъснат мониторинг на външните и вътрешни процеси като итеративно прилагат процесите на оценяване и проектиране.
 
 
 
Изводът, който се налага е, че предложения [[трансформационен модел]] е основно средство за организационно развитие. Той е фундаментален при осъществяване на планираната промяна в организацията и въвеждането на необходимите изменения в стратегията, структурата и процесите.
 
 
 
Управлението на външната среда е един от критичните въпроси на организационната трансформация. Много организации често предприемат вътрешни промени без да оценят тяхното отражение върху външната среда. Това е критично за организационния успех и друг симптом на вътрешното късогледство (управленски модел на поведение, при който усилията се насочват изключително върху усъвършенстване на вътрешните процеси, като се игнорират сигналите от външната среда). Новата стратегия, очаквания и методи на работа трябва да се съгласуват с ключовите външни групи (субконтрактори и клиенти). В противен случай липсата на поддръжка и въвеждането на прекален контрол водят до прекратяване на проекта. Дори ако усилията за промяна са успешни, неадекватното управление на външната среда е естествена бариера за бъдещото разпространение на добрата практика и потенциалните ползи за организацията или обществото. Независимо от високите резултати субконтракторите и клиентите няма да приемат новите ценности и нагласи следствие на културния, причинен от промените и ниската степен на информираност на външните групи.
 
 
 
Трансформирането на организациите от хаотични в съвършени предполага адекватни културни нагласи, съпричастност и активен проектен фокус върху всички нива на системата (организация – екип – индивид). Естествено няма универсална формула и прости решения. Да се реализира максималния потенциал на човешкия фактор е основно предизвикателство в управлението през новото хилядолетие. Изследваните в [[организационния модел]] основни принципи и модели са средствата чрез които висшия мениджмънт ще отговори на тези изисквания. Нищо от това обаче не е задължително. Всичко зависи от избора. Няма закон, който казва, че хаотичната организация трябва да се трансформира в устойчива или съвършена. Това е доброволен избор. Въпрос на оцеляване.
 
 
 
==Неуспешната трансформация==
 
 
 
Много учени изследват неуспехите на [[ трансформацията]] като прибягват до нейната психология. Трансформацията се проваля когато има непълнота или липса на съответните лидерски знания или липса в [[системата от дълбоки знания]], визията или куража. Трансформацията зависи от всички тези елементи. Професионалното преминаване през трансформацията може да бъде плашещо и ужасяващо. То зависи от енергията и способността да се научи отрано за промяната. Формулата за успеха  на трансформацията е следната:
 
 
 
Успех = осъзнаването+визия+метод+учение+интеграция
 
 
 
Без  човек да осъзнае какво иска и какви са неговите цели няма да може да постигне успех чрез трансформация. Визия ('''лат. Visio – видение, идея, представа''')''' ''' е''' '''идеализирана представа за желано и достижимо състояние.Поглед в бъдещето на организацията, който се явява резултат от мислено движение от известното към неизвестното, базирайки се на известни факти, надежди и мечти с отчитане на възможности и опасности. Определя дългосрочен курс на развитие на организацията, разработен от мениджърите и одобрен от служителите на организацията.Визията трябва да даде отговор на следните въпроси:
 
 
 
* Как да се постигне успех в бизнеса, определен от мисията?
 
* Какво повече от всичко ценят потребителите?
 
* Как и с какви средства могат да бъдат победени конкурентите?
 
* Какви фактори ще определят пазарните тенденции в близките пет години?
 
* Какви сътрудници са необходими на организацията, за да достигне своите цели?
 
* По какви признаци и показатели ще се отчита ръста на организацията?
 
 
 
==Компоненти на визията==
 
 
 
Визия е това, заради което организацията съществува. Определянето на визията е в компетенцията на висшия мениджърски състав. Тя трябва кратко, ясно и разбираемо да поясни предназначението на организацията и нейното развитие. В нея трябва да се опишат следните елементи:
 
 
 
* Действащи лица - хората, или по-точно, типовете хора, кои то извършват основните дейности в  организацията.
 
* Околна среда - системната среда, в която е поставена да работи съответната организация.
 
* Потребители - група от хора или организационни структури, които се обслужват от организацията.
 
* Процес на преобразуване - показва основните дейности на организацията, или с други думи процеса на трансформация на входа на системата в изхода й.
 
* Поглед към света - описва мрежовата  среда на взаимодействие с външния свят.
 
* Собственици - хората или структурите, които притежават и управляват организацията.
 
 
 
[[Image:vision.jpg|thumb|left|alt=Компоненти на визията.|]]
 
 
 
Интеграцията осигурява на трансформацията успешното внедряване в стратегията на компанията за дългосрочен период от време .Всичко това и невъзможно да се осъществи без помощта на подходящо обучение и метод за подход.
 
 
 
==Приложения==
 
  
 
Трансформацията е често приложима в 21 век, в условия на динамичното развитие на организациите. Често трансформацията не е разбрана от фирмите, които предприемат внедряването на този сложен способ. Но добре използваният метод може да доведе компанията до конкурентни предимства завладяването на нови пазарни дялове и намирането на нови пазарни ниши за реализация.
 
Трансформацията е често приложима в 21 век, в условия на динамичното развитие на организациите. Често трансформацията не е разбрана от фирмите, които предприемат внедряването на този сложен способ. Но добре използваният метод може да доведе компанията до конкурентни предимства завладяването на нови пазарни дялове и намирането на нови пазарни ниши за реализация.
 
  
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  
*[[Администрация]]
+
*[[Неуспешна трансформация]]
*[[Промяна]]
+
*[[Бизнес трансформация]]
*[[Управление на промените]]
+
*[[Организационна трансформация]]
*[[Управление на човешките ресурси]]
+
*[[Видове лидери]]
*[[Диверсификация]]
+
*[[Хипноза]]
 +
*[[Теория на трансформацията]]
 +
*[[Интегративен модел за организационна трансформация]]
  
 
==Източници==
 
==Източници==

Текуща версия към 12:58, 9 януари 2014

Трансформацията е метод промяна на текущото състояние на обект, процес и т.н.

Същност

Трансформацията (на английски: transformation) е правило, което систематично променя една синтактична форма в друга, функция, която променя позицията или посоката на осите на координатна система, или замяна на алгебричните изрази с техните стойности по отношение на друг набор от променливи за картографиране на едно място. Да трансформираш означава да промениш вида, формата или структурата. Бизнес трансформацията в контекста на мениджмънта в организациите и системите, първо се появява в индивида и чак тогава в организациите.

Приложение

Трансформацията е често приложима в 21 век, в условия на динамичното развитие на организациите. Често трансформацията не е разбрана от фирмите, които предприемат внедряването на този сложен способ. Но добре използваният метод може да доведе компанията до конкурентни предимства завладяването на нови пазарни дялове и намирането на нови пазарни ниши за реализация.

Вижте още

Източници

  • Ackoff, Russell. Creating the Corporate Future, John Wiley & Sons, Inc., NY: 1981.
  • Adler, Alfred. Understanding Human Nature, Hazelden, Center City, MN: 1998.
  • Argyris, Chris. Overcoming Organizational Defenses, Allyn and Bacon, Boston: 1990.
  • Cheaney, Lee. Contributed the first introduction to the BOHICA curve. 1992.
  • Covey, Stephen R., The Seven Habits of Highly Effective People, Simon and Schuster, New York: 1989.
  • De Bono, E., Six Thinking Hats, Little, Brown, and Co., 1999.
  • Deming, W. E., The New Economics, MIT Press, Cambridge: 1993.
  • Deming, W. E., Out of the Crisis, MIT Press, Cambridge: 1986.
  • Gharajedaghi, Jamshid. Systems Thinking, Butterworth – Heinemann, Boston: 1999.
  • Heifetz, Ronald A. and Linsky, Marty, Leadership on the Line, Harvard Business School Press, Boston: 2002.
  • Joiner, Brian L., Fourth Generation Management, McGraw Hill, New York: 1994.
  • Keirsey, David and Bates, Marilyn. Please Understand Me, Prometheus Nemesis, Del Mar, CA: 1984.
  • Miller, Lawrence M., Barbarians to Bureaucrats, Potter, New York: 1989.
  • Rodin, Robert. Free, Perfect, and Now, Simon and Schuster, New York: 1999.
  • Rodin, Robert and Backaitis, Nida. Beyond The Sounds Of Silence (unpublished monograph): 1995.
  • Ruiz, Don Miguel. The Four Agreements, Amber-Allen Publishing, San Rafael, CA: 1997.
  • Scholtes, Peter R., The Leader’s Handbook, McGraw Hill, New York: 1998.
  • Senge, Peter M., The Fifth Discipline. Doubleday, New York: 1990.
  • Senge, Peter M., The Dance of Change, Doubleday, New York: 1999.

Външни препратки