|
|
| (Не са показани 15 междинни версии от 2 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | Под термина '''самоорганизация''' - в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси. | + | Под термина '''самоорганизация''' в най-общ смисъл се разбира '''самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация''' на природни, естественни системи и процеси. |
| | | | |
| − | [[Концепцията за самоорганизацията]] е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
| + | ==Същност== |
| | + | Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка. |
| | | | |
| | + | ===История=== |
| | | | |
| | + | Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Рене Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”. |
| | | | |
| − | ==История==
| + | [[Имануел Кант]] издига [[небуларна хипотеза]], съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята. |
| | | | |
| | + | Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. [[Атомизъм на Демокри|Атомизмът на Демокри]] и [[статистика на Болцман|статистиката на Болцман]] разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна. |
| | | | |
| | + | През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а 1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]]. |
| | | | |
| − | Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната [[динамика]], изкава философът [[Р. Декарт]] в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.
| + | [[Герман Хакен]] е оснавател на [[синергетика|синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнология|нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термин]]а самоорганизация в областта на [[супрамолекулярна химия|супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биология]]та, е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно. |
| − | | |
| − | [[И. Кант]] издига [[небуларна хипотеза]], съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята[1].
| |
| − | | |
| − | Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. [[Атомизмът на Демокри]] и [[статистиката на Болцман]] разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
| |
| − | | |
| − | През [[1947]] терминът се появил в научните публикации на [[Уилям Ашби]][2]. 1960 терминът се използва в [[теорията на ситемите]],а 1970-1980 започва да се иозползва във [[физиката на сложните системи]].
| |
| − | | |
| − | [[Image: haken.jpg|thumb|left|alt= Г. Хакен.| Г. Хакен основател на синергетиката.]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | [[Г. Хакен]] е оснавател на [[синергетиката]] и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на [[естествените науки]] в областа на [[нанотехнологиите]], се е изяснило, че [[термина]] самоорганизация в областта на [[супрамолекулярната химия]] и еволюцията на [[биологията]], е определен като друг образ или друг [[феномен]], различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно. | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ==Дисипативна самоорганизация (синергетически подход)==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Определението дадено от Г. Хакен през 80-та година в рамките на синергетиката е: „самоорганизация – процес на подреждане (пространствено, временно или пространствено-временно) в [[отворена система]], за сметка на съгласуване на взаимодействието на многото съставящи я елементи”.
| |
| − | | |
| − | Характеристика на системата:
| |
| − | | |
| − | * отворена ( наличие на обмяна на [[енергия]]/ [[веществото]] със заобекаляща среда);
| |
| − | * съдържа неограничено голям брой елементи (подсистеми);
| |
| − | * стационарно устойчив режим на системата, в който елементите взаимодействат хаотически (некохерентно).
| |
| − | | |
| − | Характеристики на процеса:
| |
| − | | |
| − | * Интензивен обмен на енергия/вещество със заобикалящата среда, при това съвършено хаотически без да предизвиква подреденост в ситемата.
| |
| − | * Макроскопическото поведение на системата се описва от няколко величини – [[параметрите на порядъка]] и управляващите параметри (изчезва информационната претовареност на системата).
| |
| − | * наличие на някакво критично значение на управляващия параметър (свързано с постъпление на енергия/ вещество), при което системата спонтанно преминава в ново подредено състояние ( преход към силно неравновесие) ;
| |
| − | * Ново състояние обоснавано от съгласуваното ([[кохерентното]]) поведение на елементите на ситемата, като ефекта на подредбата се намира само на макроскопоческо равнище;
| |
| − | * Новото състояние съществува само при безпирен поток на енергия/ вещество в ситемата. При увеличение интензитета на обмен, системата преминава през ред последващи критически преходи; в резулат структурата се ослоява до възникване на турбулентен хаос.
| |
| − | | |
| − | За еднозначно определение на термина, неговата връзка с характеристиките на ситемите и процеса, като правило се позававаме на един от трита стандартни примера на самоорганизация:
| |
| − | | |
| − | * [[Лазер]] – пространствен порядък;
| |
| − | * [[Клетка Реле – Бенар]] - пространствен порядък;
| |
| − | * [[Реакция Белоусов –Жаботински]] – пространсвено временен порядък;
| |
| − | | |
| − | [[Image:belousov-jabotinski.jpg|thumb|left|alt= Реакцията Белоусов – Жаботински.| Реакция Белоусов –Жаботински.]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Нобеловският лоуреат [[Илия Пригожин]] е създал нелинеен модел на реакцията на Белоусов – Жаботински, т.нар. [[брюселато]]. Тъй като при възникване на подредба в такива системи е необходим приток на енергия или изтичане на ентропия, нейната дисипация, Пригожин е назовал тези системи [[дисипативни]]. В следствие на [[нелинеиността]] и наличие на повече от едно [[устойчиво състояние]] в тези системи, в тях не се изпълнява [[вторият принцип на термодинамиката]], нито [[теоремета на Пригожин]] за минимална скорост на [[производство на ентропии]].
| |
| − | | |
| − | По анолагия, описана самоорганизирана система с [[фазов преход]] дисипативна самоорганизация е получила името фазов преход в неуравновесена система.
| |
| − | | |
| − | Методът на синергетиката е бил използван практически във всички научни дисциплини: от [[физика]] и [[химия]] до [[социология]] и [[филология]]. [[Градообразуването]] и [[неиронните мрежи]] са описани като [[дисапативни структури]]. В последно време практически е изчезнало използването на първоначално необходимите математически [[нелинейни уравнения]]. Това е довело, до това че всяка система с естествен произход, която не принадлежи в компетенциите на [[равновесната термодинамика]], се разглежда като самоорганизация.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ==Консервативна самоорганизация (супрамолекулярна химия и фазови преходи)==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | [[Image: len.jpg|thumb|left|alt= Жан-Мари Лен.| Жан-Мари Лен основател на супрамолекулярната химия.]]
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | 1987 друг нобеловски лоуреат [[Жан-Мари Лен]] – основател на [[супрамолекулярната химия]], е въвел термина „самоорганизация” и „[[самоизграждане]]”, в следствие на необходимостта от описване на явлението - подреденост в ситемата на [[високомолекулярните съеднинения]] при равновесни условия, в часност обрзуване на [ДНК]. Изучаването на веществото в [[наносъстояние]], обрзуването на сложна структура в процеса на [[кристализация]] без външно въздействие, е поредило необходимост от описаниие на тези явления като саморганзации. Но за разлика от синергетическия подход, тези явления произтичат в условия близки до [[термодинамическото равновесие]] По този начин равновесието във фазовия преход, като кристализацията, също са се оказали процеси на самоорганизация. За отстранение на безпорядъка, феномена на подредбата в равновесни условия, често го определят като консервативна самоорганизация.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | ==Континентална самоорганизация (концепция на еволюционната катализация)==
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Концепцията на еволюционния катализ, разработена от [[Руденко]], се явява алтернатива на концепцията самоорганизация в биологическите системи. В отличие от кохерентната самоорганизация, в дисципативната система с голямо число елементи ( макросистеми), се разглежда континентална самоорганизация за индивидуални ( микро) системи. В рамките на дадения подход се определя, че самоорганизацията, като саморазвитие на системата, произхожда за сметка на вътрешна полезна работа против равновесието. Прогресивната еволюция с [[естествен подбор]] е въсможна само като саморазвитие на континентална самоорганизация от индивидуални системи.
| |
| | | | |
| | + | ==Вижте още== |
| | | | |
| | + | *[[Видове самоорганизация]] |
| | + | *[[Кибернетика]] |
| | + | *[[Обратна връзка]] |
| | + | *[[Черна кутия]] |
| | | | |
| | ==Източници== | | ==Източници== |
| | | | |
| − | | + | *Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба. |
| − | | + | *Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128. |
| − | # Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба.
| |
| − | # Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128.
| |
| − | | |
| − | | |
| | | | |
| | ==Външни препратки== | | ==Външни препратки== |
| | | | |
| − | | + | * [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Belousov-Jhabotinsky.php Реакцията Белоусов –Жаботински] |
| | + | * [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Systems.php Видове системи] |
| | + | * [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Evolution-Selforganisation1.php Синергетика] |
| | + | * [http://www.chem.msu.su/zorkii/istkhim/supramol.html Супрамолекулярна химия] |
| | + | * [http://www.kybernetik.ch/en/fs_methmod.html Management Cybernetics] |
| | + | * [http://pespmc1.vub.ac.be/SELFORG.html Self-organization] |
| | + | * [http://pespmc1.vub.ac.be/papers/EOLSS-Self-Organiz.pdf Тhe science of self-organization and adaptivity] |
| | | | |
| − | # [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Belousov-Jhabotinsky.php Реакцията Белоусов –Жаботински]
| + | [[category:Кибернетика]] |
| − | # [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Systems.php Видове системи]
| |
| − | # [http://www.audio-spirit.com/fractals/Pages/Evolution-Selforganisation1.php Синергетика]
| |
| − | # [http://www.chem.msu.su/zorkii/istkhim/supramol.html Супрамолекулярна химия]
| |
Под термина самоорганизация в най-общ смисъл се разбира самоструктуриранe, саморазвитие, самодетерминация на природни, естественни системи и процеси.
Същност
Концепцията за самоорганизацията е последната универсална теория, която занимава човечеството. Процесите на самоорганизация се наблюдават не само в еволюцията на живите системи, но и в еволюции от глобален характер, започвайки от възникването на елементарните частици, атомите и молекулите и завършвайки с образуването на гигантските космически системи и галактики, от една страна и от друга страна - от едноклетъчните организми до най-сложната жива система - мозъка.
История
Хипотеза за подреждане в системата за сметка на вътрешната динамика, изкава философът Рене Декарт в пета част на „Разсъждения за метода”. По-късно той подробно разработва тази идея в така и не публикуваната му книга „Le Monde”.
Имануел Кант издига небуларна хипотеза, съгласно която планетите са се образували от мъгли за сметка на привличането и отблъскването, вътрешно присъщи за материята.
Необходимо е да отбележим, че представите за спонтанното възникване на порядъка и самоорганизацията са нетъждествени. Атомизмът на Демокри и статистиката на Болцман разглеждат възникването на порядъка като случайност, при това категорията на порядъка се явява субективна.
През 1947 терминът се появил в научните публикации на Уилям Ашби. 1960 терминът се използва в теорията на ситемите,а 1970-1980 започва да се иозползва във физиката на сложните системи.
Герман Хакен е оснавател на синергетиката и я определил, като наука на самоорганизацията. До 21 век синергетиката е била монополист при описанието на процеса на самоорганизацията. Във връзка със сътрудничеството, с представителите на естествените науки в областа на нанотехнологиите, се е изяснило, че термина самоорганизация в областта на супрамолекулярната химия и еволюцията на биологията, е определен като друг образ или друг феномен, различен от синергетиката. Освен това определението дадено в рамките на синергетиката, благодарение на неспециализация на тази наука, се е разпръснало по различни науки и е станало неточно.
Вижте още
Източници
- Кант И. , Всеобщая естественная история и теория неба.
- Ashby W. R. Principles of the Self-Organizing Dynamic System // Journal of General Psychology. — v. 37. — p. 125—128.
Външни препратки