Разлика между версии на „Въпросник за анкетно проучване“

Текуща версия към 12:43, 1 април 2014

Разработването на анкетно проучване се извършва посредством въпросници.

Същност

Структура

Въпросникът може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:

Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни цели са две: (1) да спечели благоразположението на респондента за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, указания за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, прототипи, реклами и др.
Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни категории, като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.

В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:

Групиране по въпросите по предмет

Групиране на въпросите по изучавани предмети

Групиране на въпросите по изучавани обекти

Групиране на въпросите по техники

Групиране по повече от един критерий

Цели

Да се съберат нужните данни

Един лошо направен въпросник не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:

Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал целите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.

Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на анализаторите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.

Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.

За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и хипотези.

Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи въпроси, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.

Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:

Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.

Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.

Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.

Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.

Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни фрази и препратки, логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.

Вижте още

Източници

Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey

Външни препратки

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Разработването на анкетно проучване се извършва посредством въпросници. '''
+==Същност==
+===Структура===
-==Цели на въпросника==
+Въпросникът може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
-*Да се съберат нужните данни
-Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
-:*:  Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
-:*:  Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
-:*:  Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
-За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].
-*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
-*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
-:*: Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
-:*: Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
-:*: Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
-*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
-Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
-==Структура на въпросника==
-[[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:
 *Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
@@ Ред 46: / Ред 20: @@
 *    Групиране по повече от един критерий
+===Цели ===
-==Разработване на въпросника==
+*Да се съберат нужните данни
-===Осъзнаване на общите ръководни съображения===
+Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
-*Каква [[информация]] е нужна?
+:*:  Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
-*Кои са нашите респонденти?
+:*:  Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
-*Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?
+:*:  Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
+За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].
-*С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?
+*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.
-*Как ще бъдат обработвани [[анализ на данните|данни]]те?
+*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:
-===Разработване на блокова структура===
+:*: Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.
-*Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?
+:*: Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.
-*Как да бъдат подредени блоковете?
+:*: Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.
-*Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?
+*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.
-===Избор на техники и видове въпроси===
+Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.
-*Какви специфични техники ще бъдат използвани?
-*Разработване на отделните въпроси и отговори.
-*Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.
-===Графично оформление===
-*Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.
-*Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.
-*Изписване на номерата на въпросите.
-*Страниране на документа.
-===Тестване и коригиране===
-*Отпечатване на екземпляри за тестване.
-*Тестване на въпросника.
-*Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.
-*Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.
-*Окончателна редакция.
-===Размножаване===
-*Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.
-*Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.
-*Приемане на отпечатаните документи.
 ==Вижте още==
+*[[Разработване на въпросник за анкетно проучване]]
 *[[Вътрешни данни]]
 *[[Анкетно проучване]]