Разлика между версии на „Свойства на отворената система“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
Ред 16: Ред 16:
 
Осъзнаването, че [[информация]]та за [[ефект]]а, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата [[стабилност]] и [[адаптация]] към промяната на [[средата]], не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова [[епистемология]],но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в [[биология]]та, [[психология]]та, [[социология]]та, [[икономика]]та и други области.
 
Осъзнаването, че [[информация]]та за [[ефект]]а, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата [[стабилност]] и [[адаптация]] към промяната на [[средата]], не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова [[епистемология]],но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в [[биология]]та, [[психология]]та, [[социология]]та, [[икономика]]та и други области.
  
==Проведени изследвания==
 
 
Верига, в която събитие А, влияе върху събитие B, а след това влияе върху C, C на свой ред причинява D и т.н., ще има свойствата на детерминистична линейна система. Ако обаче D води /доведе/ до обратно до А, системата става кръгова и функционира по съвършено различен начин.Тя проявява поведение , по същество аналогично на поведението на явленията , които не са се подавали на анализ в термините на строгия линеен детерминизъм.
 
 
В това направление са насочени изследванията на голям брой учени още от Аристотел. Изследват го още Хегел, Кант, Шелинг, Енгелс, Афанасиев, Тюрин, Берталанфи, Блауберг, Юдин, българските учени М. Марков, Ив. Николов, Н. Стефанов и много други. Невъзможно е да се изброят всички, а с цитирането на тези авторитети в развитието на науката се подчертава както важността на темата,
 
 
Отворената система е дефинирана от Лудвиг фон Берталанфи, който определя живия организъм като „отворена система”, която непрекъснато отдава и приема материя на и от външния свят (средата на функциониране) като при този обмен запазва устойчивото си състояние. Отворената система е естествено състояние на всички обекти, доколкото тяхното взаимодействие със средата е неизбежно.
 
 
==Вижте още==
 
==Вижте още==
  

Текуща версия към 09:15, 31 март 2014

Otvorena sistema.
Отворена система - процес

Отворените системи притежават някои особени свойства.

Цялост

Система е цялостна. Тя е сложна, комплексна система.Всеки един член е обвързан с други членове. Всяка една суб-система, е обвързана и се влияе от друга подсистема.

При промяна в който и да е елемент от суб-системата, винаги настъпва промяна в качеството на останалите елементи (суб-системи).

Нещо повече, при промяната в един елемент, последващият ефект в останалите елементи, се появява и изразява в пъти повече, отколкото при отделния елемент.

Обратна връзка

В сложните комплексни саморегулиращи се отворени системи, е от съществена важност да се проследяват комуникационните взаимодействия, тъй като те не са каузални, т.е. един елемент въздейства (комуникира) върху друг елемент – т.е. е налице една циркулярност (кръговост), а не линеарност (проста каузалност) във взаимоотношенията между отделните елементи.

Осъзнаването, че информацията за ефекта, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата стабилност и адаптация към промяната на средата, не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова епистемология,но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в биологията, психологията, социологията, икономиката и други области.

Вижте още

Източници

  • Атанасова, Т., Компютърни информационни системи, ИК «Кръг», Варна, 1999 г.
  • Donna M. De Salvo, Open Systems: Rethinking Art c. 1970
  • W. Richard Scott, Organizations: Rational, Natural, and Open Systems (5th Edition)
  • Gerald F. Davis and W. Richard Scott, Organizations and Organizing: Rational, Natural and Open Systems Perspectives
  • Jason R. Cole, Using Moodle: Teaching with the Popular Open Source Course Management System
  • James Turnbul, Pro Linux System Administration (Expert's Voice in Open Source)

Външни препратки