Разлика между версии на „Хеджфонд“

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето
 
Ред 11: Ред 11:
 
Като правило мениджърите на хедж фондове инвестират значителна част от собственото лично богатство в тях и възнагражденията им зависят от реализираната печалба, с което се постига еднопосочност на техните интереси и тези на инвеститорите.
 
Като правило мениджърите на хедж фондове инвестират значителна част от собственото лично богатство в тях и възнагражденията им зависят от реализираната печалба, с което се постига еднопосочност на техните интереси и тези на инвеститорите.
  
==История и развитие на хедж фондовете==
+
===История и развитие ===
  
 
Първият хедж фонд е основан от [[Алфред Уинслоу Джоунс]] през1949г. с цел[[хеджиране]] на риска от загуба при закупуване на [[акция|акции]]. Хедж фондовете са предимно [[непублични дружества]], като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания и са регистрирани предимно в [[офшорни зони]]. Най-големия хедж фонд в света ев момента е лондонският Man Group, където има 69 млрд. Долара.  Втори са американските Bridgewater Associatesс 62 млрд. долара. В топ 20 на световните хедж фондове, четири са със седалище в Лондон.
 
Първият хедж фонд е основан от [[Алфред Уинслоу Джоунс]] през1949г. с цел[[хеджиране]] на риска от загуба при закупуване на [[акция|акции]]. Хедж фондовете са предимно [[непублични дружества]], като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания и са регистрирани предимно в [[офшорни зони]]. Най-големия хедж фонд в света ев момента е лондонският Man Group, където има 69 млрд. Долара.  Втори са американските Bridgewater Associatesс 62 млрд. долара. В топ 20 на световните хедж фондове, четири са със седалище в Лондон.
Ред 20: Ред 20:
  
 
Много от дейностите на хедж фондовете все още не са достатъчно прецизно регулирани от закона. С дейността на хедж-фондовете се свързва кризата през 1992 г., довела до излизането на Великобритания от Европейската парична система, с необичайно резките колебания на пазара на облигации през 1994 г., с кризата в Азия през 1997 и силната девалвация на редица национални валути в Азия и Латинска Америка. Също така с тяхната дейност се свързват проблемите около предотвратяването на фалита на известния хедж-фонд Long-Term Capital Management (LTCM) през 1998 г. и др., въпреки многото опити за законодателни реформи. През 2007 г. активите на хедж-фондовете се счита, че надминават 1 трилион долара. Все пак Хедж-фондовете не винаги печелят. Тъжната статистика показва, че през 2006 г.83 американски хедж-фонда са спрели да съществуват, катосаелиминирали от пазара $35 млрд. активи. Все пак, за да спечелиш от свръх-рисковите операции, трябва да поемеш и отговорност за последствията.
 
Много от дейностите на хедж фондовете все още не са достатъчно прецизно регулирани от закона. С дейността на хедж-фондовете се свързва кризата през 1992 г., довела до излизането на Великобритания от Европейската парична система, с необичайно резките колебания на пазара на облигации през 1994 г., с кризата в Азия през 1997 и силната девалвация на редица национални валути в Азия и Латинска Америка. Също така с тяхната дейност се свързват проблемите около предотвратяването на фалита на известния хедж-фонд Long-Term Capital Management (LTCM) през 1998 г. и др., въпреки многото опити за законодателни реформи. През 2007 г. активите на хедж-фондовете се счита, че надминават 1 трилион долара. Все пак Хедж-фондовете не винаги печелят. Тъжната статистика показва, че през 2006 г.83 американски хедж-фонда са спрели да съществуват, катосаелиминирали от пазара $35 млрд. активи. Все пак, за да спечелиш от свръх-рисковите операции, трябва да поемеш и отговорност за последствията.
 +
 
==Разлика между традиционните инвестиционни фондове и хедж фондовете==
 
==Разлика между традиционните инвестиционни фондове и хедж фондовете==
  

Текуща версия към 14:40, 8 април 2014

Хедж фонда представлява вид инвестиционен фонд за ограничен кръг от инвеститори.

Същност

Хедж фондовете са набор от средства. Инвеститорите е в тях предоставят на фонда средства за управление, които се инвестират в определени финансови инструменти, с цел реализирането на печалба.

Понятието „хедж фонд” се свързва в най-общи линии с „къси продажби”, с висока възвръщаемост на инвестициите в резултата на използването на аномалии в пазарните цени.

Инвестициите в хедж фондове са част от така наречените алтернативни инвестиции, които имат за цел постигането на абсолютен резултат. При алтернативните инвестиции става дума за инвестиции във финансови инструменти, чийто пазарни цени не не се намират във взаимозависимост или корелират слабо с традиционните форми на инвестиции.Основната цел на хедж фондовете е да реализират доход, независимо от тенденциите в развитието на финансовите пазари.

Широкото разпространение на хедж фондовете не е случайно, а е резултат от техния успех. В голяма степен тяхното разпространение от 80-те години насам се дължи и на положителното отношение към тях от страна на институционалните инвеститори, които виждат в тях средство за диверсификация на доходите и намаляване на общия риск на инвестиционния портфейл.Тези аргументи се потвърждават и от резултатите на научните изследвания.

Като правило мениджърите на хедж фондове инвестират значителна част от собственото лично богатство в тях и възнагражденията им зависят от реализираната печалба, с което се постига еднопосочност на техните интереси и тези на инвеститорите.

История и развитие

Първият хедж фонд е основан от Алфред Уинслоу Джоунс през1949г. с целхеджиране на риска от загуба при закупуване на акции. Хедж фондовете са предимно непублични дружества, като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания и са регистрирани предимно в офшорни зони. Най-големия хедж фонд в света ев момента е лондонският Man Group, където има 69 млрд. Долара. Втори са американските Bridgewater Associatesс 62 млрд. долара. В топ 20 на световните хедж фондове, четири са със седалище в Лондон.

За периода от 1990г. до 2008г. броят на им нараства от 300 до над 10 000. Управляваното от тях имущество се увеличава от 375 милиарда долара през 1998г. до над 2 трилиона долара през 2008г., при средногодишен прираст от около 20%.

В момента само в САЩ са регистрирани над 8000 хедж фонда, които управляват почти $1.2 трлн.,след като през 2005 г. тяхната обща активна стойност беше малко над $800 млрд.

Много от дейностите на хедж фондовете все още не са достатъчно прецизно регулирани от закона. С дейността на хедж-фондовете се свързва кризата през 1992 г., довела до излизането на Великобритания от Европейската парична система, с необичайно резките колебания на пазара на облигации през 1994 г., с кризата в Азия през 1997 и силната девалвация на редица национални валути в Азия и Латинска Америка. Също така с тяхната дейност се свързват проблемите около предотвратяването на фалита на известния хедж-фонд Long-Term Capital Management (LTCM) през 1998 г. и др., въпреки многото опити за законодателни реформи. През 2007 г. активите на хедж-фондовете се счита, че надминават 1 трилион долара. Все пак Хедж-фондовете не винаги печелят. Тъжната статистика показва, че през 2006 г.83 американски хедж-фонда са спрели да съществуват, катосаелиминирали от пазара $35 млрд. активи. Все пак, за да спечелиш от свръх-рисковите операции, трябва да поемеш и отговорност за последствията.

Разлика между традиционните инвестиционни фондове и хедж фондовете

Традиционните инвестиционни фондове имат за цел постигането на положителен относителен резултат. Тяхната цел е да постигнат пазарана оценка на управляваното от тях имущество, която да е по-висока от определена величина за сравнение.

Възможностите на мениджъра на традиционен инвестиционен фонд са ограничени.Той инвестира имуществото на фонда в акции и се надява, че техния курс ще се повиши.Като следствие на това ще се покачи и пазарната цена на имуществото на фонда. Но ако курсовете падат и пазарната цена на имуществото на фонда намалява, то той се надява това намаление да бъде по-малко в сравнение с падането на определената величина за сравнение.

Хедж фондовете се стремят да реализират абсолютен резултат. Тяхната цел е постигането на реален доход, независимо от развитието на определена величина за сравнение.

Мениджърите на хедж фондове имат значително по-голяма свобода при вземане на инвестиционни решения. Освен това те прилагат гъвкави инвестиционни стратегии, като например „къси продажби” , арбитражни стратегии и ползват лостов ефект, който мениджърите на традиционните инвестиционни фондове нямат право да използват.

Мениджърите на хедж фондове инвестират в облигации, акции, валути, суровини, фючърси, опции и други, с помощта на които могат да реализират печалба не само от повишаващи се курсове, респективно цени, но също така и от падащи.

Хедж фондовете, за разлика от традиционните фондове, са предназначени за професионални инвеститори и физически лица с големи доходи, като обикновено минималната изискуема сума за инвестиране е 100 000 евро. Много от хедж фондовете използват деривативни инструменти.С помощта на лостовия ефект може да се постигне по-висока възвръщаемост на инвестираните средства. В хедж фондовете възвращаемостта на инвестициите може да е значително по-висока от инвестициите в традиционни фондове и особено в периоди на икономически спад.

При хедж фондове, в условията на покачващи се курсове на акциите възвръщаемостта от инвестициите може да е по-висока (от тази на традиционните инвестиционни фондове).

Обикновено хедж фондовете са регистрирани в офшорни центрове като специализирани инвестиционни схеми със сравнително малки ограничения при провеждането на техните инвестиционни стратегии.

Обичайна практика е техните администратори да публикуват един път месечно пазарната оценка на управляваното от тях имущество.

Хедж фондовете, както и традиционните инвестиционни фондове, са обект на строго регулиране при взаимоотношенията си с инвеститорите от страна на регулативните органи. Възнаграждението на техните мениджъри се определя като процентно съотношение към имуществото на фонда и се увеличава в зависимост от постигнатия резултат.

По отношение на сигурността, която предлагат, тези фондове се различават значително. Основната им отличителна черта е, че са по-стабилни от традиционните инвестиционни фондове, но и таксите им са по-високи.

Вижте още

Източници

  • Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори
  • Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия
  • Каракашева Л. , Маркова Б. „Борси и борсова политика”
  • Ковачева В. , „Организирани пазари и борсова търговия”

Външни препратки